Решение № 3782 от 28.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3782 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Тинка Кр. Иванчева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330120411 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 09.12.2024г., подадени от И. Н. С. против „Стик- Кредит“ АД, с които е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер от 1161, 19 лева- платена без основание като неустойка по недействителния Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******/ 07.11.2023г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /26.11.2024г./ до окончателното й погасяване (претенцията на ищцата е описана съобразно заявеното от нея и допуснато на осн. чл. 214 ГПК от съда в открито съдебно заседание от 17.07.2025г., увеличение досежно размера на исковата претенция- л. 92 от делото).

Ищцата твърди, че с ответника е сключила Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******/ 07.11.2023г., по силата на който й е предоставена сума в размер от 1500 лв., която е следвало да върне на 10 месечни вноски до 07.09.2024г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни плащания. Отразеният в договора лихвен процент е 36,00%, а ГПР възлиза на 42,58% .

Сочи се, че в чл. 17 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури в тридневен срок от сключване на договора обезпечение- физическо лицепоръчител, което следва да отговаря на множество кумулативно предвидени условия или банкова гаранция за всички задължения по договора. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от двете обезпечения. При непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, в тежест на потребителя се начислява разписаната в чл. 27 от договора неустойка- 0.9% от усвоената главница за всеки ден, в който потребителят не е предоставил обезпечение.

Предвид изложеното, ищцата поддържа, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, чрез което последният цели единствено да капитализира допълнителен приход. Изтъква, че формулираното по договора задължение за заплащане на „неустойка“ следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход 1 за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора.

Предвид изложеното, моли се на ищцата да бъде възстановена сумата за неустойка, която е платила над размера на усвоената главница по недействителния договор за кредит. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик- Кредит“ АД е подал писмен отговор, с който поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника.

Поддържа се, че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото се заплаща единствено в случай, че потребителят не изпълни договорно поетото си задължение.

По отношение на размера на неустойката се поддържа, че в проявление на принципа на договорната свобода, същият е индивидуално договорен между страните и в тази връзка не се явява прекомерен. Твърди се, че неустойката не е прекомерна и предвид обстоятелството, че вземанията по процесния договор за кредит не са обезпечени.

Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Стик Кредит” АД като заемодател и ищцата И. Н. С. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******/ 07.11.2023г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 1500 лв. (л. 48- 53). Отразеният в договора лихвен процент е 36%, годишният процент на разходите е 42,58 %, а задължението следва да се погаси на 10 месечни вноски до 07.09.2024г. (съобразно приложимия към договора за кредит погасителен план- л. 53 от делото). Съобразно 17, ал. 1 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение, а именно: физическо лице- поръчител или банкова гаранция със срок на валидност най- малко 30 дни след падежа на последната вноска по кредита. По отношение на поръчителя, той следва да бъде одобрено предварително от кредитора лице и да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания в чл. 20, ал. 1 и ал.

2 от приложимите към договора общи условия (л. 41 от делото): дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /здравно и социално осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/ служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/ служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит. Поръчителят следва да е с минимален осигурителен доход от 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последен работодател от минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора и да представи служебна бележка от работодател за получавано трудово възнаграждение за период от 6 месеца 2 преди кредитната заявка.

При неизпълнение в срок на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно 27, ал. 1 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 0.9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Съобразно чл. 28 от договора, при неизпълнение на което и да е задължение по договора, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи на кредитора и неустойка в размер от 1% от размера на просрочената сума на ден (тоест, налице е кумулиране на неустойките по чл. 27 и чл. 28 от договора).

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на ищцата С. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза (л. 80- 83) се установява, че по силата на процесното кредитно правоотношение, ищцата е усвоила сума в размер от 1500 лв. В своето заключение експертът е отразил, че ищцата като заемател е върнала по процесния договор за кредит (вкл. чрез рефинансиране) сума в общ размер от 2889, 08 лева, която кредиторът е разпределил по пера, както следва: 1437, 86 лева за погашение на главницата, 290 лева за възнаградителната лихва и 1161, 19 лева за неустойка.

Съдът кредитира в цялост на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза като счита същата за обективна, обоснована и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, обективирано в негова молба от 15.07.2025г., че заключението на експерта не следва да бъде ценено, тъй като вещото лице не е работил по представени от ищеца доказателствени материали.

Процесуалният закон не разписва ограничение при изготвяне на съответното експертно заключение по искане на ищеца, да се работи единствено с представени от него доказателствени материали. Доколкото в случая се касае за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза, то експертът може да работи и с първични счетоводни документи, които се намират при ответното дружество (което е и сторено, видно от стр. 1- ва от заключението на вещото лице). Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие и предвид това е длъжно да съхранява счетоводна информация за предоставените кредити и паричните постъпления във връзка с тях.

Поради изложеното, напълно резонно е експертът директно да направи справка в счетоводните регистри на дружеството, която да послужи за изготвяне на заключението, без да е необходимо преди това съдът да задължава ответника да представи по делото извлечения от своето счетоводство (касателно процесния договор за кредит).

Между страните не съществува спор, поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включва неустойката при непредоставяне на обезпечение, разписана в чл. 27 от договора.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника "Стик- Кредит" АД като заемодател и ищцата И. Н. С. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е 3 физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 1, ал. 4 от Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на 17, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя в изключително кратък период след сключването на договора за кредит (три дни) да осигури физическо лице- поръчител, което следва да отговаря на горепосочените кумулативно поставени изисквания или банкова гаранция. При неизпълнение се дължи отразената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка в размер 0.9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).

Изискванията, които горепосочените клаузи от договора въвеждат за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране в сравнително нисък размер (1500 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение) или банкова гаранция и то в тридневен срок от подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“.