Решение № 50 от 24.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за възобновяване № 20201000601338 по описа за 2020 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВEН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Камен Иванов

ЧЛЕНОВЕ:

Пламен Дацов

Светла Букова при секретаря В. Колева и с участието на прокурор А. Алексова, като разгледа докладваното от съдия Букова нд № 1338 по описа на САС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от Д. И. С. чрез защитниците й за възобновяване на нохд № 13926/2017 г. на СРС, по което С. е била осъдена за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

1

В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила с осъждане без да е категорично установено наличието на употребено наркотично вещество. Не са били подложени на преценка всички доказателства и конкретно тези, изключващи или смекчаващи отговорността, а изводът за виновност се основавал на частично изследване на обстоятелствата по делото.

Приложен бил закон, който не е действал към инкриминираната дата и в нарушение правото на защита на осъдената е взета предвид несъществуваща към този момент наредба. Недопустимо се тълкува и така разширява приложното поле на материалния закон, без да са отчетени наличните нарушения по действащия закон. Последните внасяли съмнение в коректното изследване на взетата проба, което било извършено в 19-дневен срок и при налична вероятност за нейното манипулиране след като не е опакована и съхранявана по императивните изисквания на Наредба № 30/27.06.2001 г.

Отделно от това са изложени доводи и за игнориране на възражението за липсата на фармакологичен ефект на наркотичните вещества с оглед малкото им количество, което води и до несъставомерност на деянието от субективна страна. Въз основа на тези доводи се прави искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа направеното искане, като се акцентира на доводите в него в две насоки. На първо място се твърди допускане на процесуални нарушения, свързани с правото на защита, тъй като при постановяване на осъдителните актове са събрани доказателства не по реда на НПК – нарушение на чл.13, ал.2, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Нарушен бил и материалния закон, тъй като е приложен закон, който не е действал към инкриминираната дата, а именно 28.01.2017 г. Към последната е трябвало да бъде спазена Наредба № 30/27.06.2001 г., но вместо нея е приложена Наредба № 1/09.07.2017 г., в сила от 30.09.2017 г. Така на практика е придадено обратно действие на последната наредба, с което е нарушено правото на защита на осъдената. Твърди се допуснато от въззивния съд нарушение, свързано със заместване на неспазената процедура за изземване и изследване на кръвната проба със свидетелски показания на вещи лица и то именно тези, допуснали нарушенията. Така са налице нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 и ал.3, т.1 НПК. Отделно от това съдът не е изложил мотиви по възражението, че експертизата е установила толкова малко количество наркотични вещества, че същите няма как да са оказали фармакологичен ефект, което прави деянието несъставомерно от субективна страна, тъй като не е имало как С. да формира представа, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Поради това се иска възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.425, ал.1, т.1 НПК.

Осъдената С. не се явява в съдебно заседание и не ангажира допълнително лично 2 становище по направеното искане.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като сочените нарушения не са допуснати и съдилищата са взели подробно отношение по всички изложени от защитата възражения.

За да се произнесе САС взе предвид следното:

С присъда от 29.01.2019 г. по нохд № 13926/17 г. на СРС, 2 с-в Д. И. С. е осъдена за престъпление по чл.343б, ал.3 НК за това, че на 28.01.2017 г. около 12.15 ч. в гр.

София по ул. „Константин Стоилов“ е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 316 И Компакт“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – амфетамин, метадон и диазепам, установено по надлежния ред със съдебнохимическа /токсикологична/ експертиза, резултатите от която са отразени в протокол изх.№ И-1790/23.02.2017 г. на Военномедицинска академия - София. Наложено й е наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е постановено при строг режим, като е приспаднато фактическото задържане на С., считано от 28.01.2017 г. Наложено е и наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.343б, ал.3 НК, а на основание чл.343г НК осъдената е лишена от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното на Д.С. наказание лишаване от свобода за срок от три години по нохд № 1306/2012 г. на Специализиран наказателен съд.

С решение на СГС от 13.04.2020 г. по вохд № 55/20 г. въз основа на депозирана жалба от осъдената присъдата е изменена, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК са намалени срокът на наложеното наказание лишаване от свобода от една година на четири месеца, както и размерът на наложената глоба от петстотин на четиристотин лева. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие с правомощията си в настоящото производство, прие следното:

Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на наказателното производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.

На първо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се до пропуск на съда да обсъди всестранно и пълно доказателствата по делото и така да осигури разкриването на обективната истина. Няма спор, че такива са били събрани във възможния обем още пред първата 3 инстанция, но с оглед възраженията на защитата и конкретно при направеното оспорване на факта относно употребата на наркотични вещества, от страна на въззивния съд е извършена дължимата проверка в тази насока с допълнително изслушване на вещите лица по приетата съдебно –химическа /токсикологична/ експертиза, включително и с уважаване на направени искания от страна на защитата за приобщаване на нови писмени доказателства. За изясняване на значимите за предмета на делото факти тези доказателства са били предмет на детайлно обсъждане без да са игнорирани едни за сметка на други, а анализът им сочи, че и двете съдебни инстанции са изяснили точния им смисъл, без да е допуснато превратното им тълкуване. В мотивите на постановените актове изрично и коректно са посочени конкретните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е счетена за изяснена фактологията, касаеща съставомерността на деянието- самоличността на осъдената С., качеството й на водач на МПС, проверявано от полицейските служители на отдел „Пътна полиция" – СДВР по повод констатираното недостатъчно прецизното управление на превозното средство, извършената проверка за употреба на наркотични вещества с последователността на предприетите в тази насока действия от конкретни служители, отчетеният от същата положителен резултат, включително изготвянето на АУАН, оспорен от С. и с последвалото в тази връзка издаване на талон за медицинско изследване на кръвта и придружаването й в Клиника по спешна токсикология към Военномедицинска академия, както и предоставянето на проби от кръв и урина за медицинско изследване, надлежно удостоверено в съответен протокол. Изводите на първата инстанция са били подложени на проверка от страна на въззивния съд, който е изпълнил задължението си в тази насока, като е извършил цялостен и самостоятелен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е приета за обоснована преценката да се кредитират показанията на полицейските служители, извършили проверка и отчели по съответния ред резултатите от нея. Изрично е изяснено, че обективността им и добросъвестно дадените от тях показания са ценени с оглед липата на данни за заинтересованост от изхода на делото, като също е отчетено незначително несъответствие на казаното от тях с изготвени писмени доказателства само в частта относно точната последователност на транспортирането на С. в полицейското управление и болничното заведение. Този въпрос е изяснен въз основа на извършената съпоставка с писмените доказателства, на които обосновано е отдадено приоритетно значение при извеждане на хронологията с оглед изтеклия времеви период от деянието и естеството на полицейската работа, предполагаща рутинност. Следва да се отбележи, че констатираното противоречие не касае спорното по делото обстоятелство относно качеството на проведеното изследване и степента на повлияване на проверявания водач от наркотични вещества. Именно на тях в най-голяма степен резонно въззивният съд е концентрирал вниманието си, като изключително подробно и убедително е изложил становището си относно извода за несъмненото установяване на видовете наркотични 4 вещества, употребени от подсъдимата към инкриминирания момент на управление на превозното средство. Обосноваването на този извод е сторено въз основа на допустим доказателствен способ, какъвто е експертизата, като реда за нейното изготвяне /въз основа на по-късно изследване на пробата и чрез вакуумни епруветки вместо в стъклени шишета/ без съмнение, макар и да не е изцяло съобразен с приложимата към процесния случай Наредба № 30/2001 г., не може да се счита за компрометиращ проведеното изследване. Това е така, тъй като е било несъмнено установена годността на пробата при коректния начин на съхранение, както и че използваната специализирана апаратура отчита развитието на научната технология и осигурява в още по-голяма степен надеждност на получения резултат. Позоваването в тази връзка на предвидения нов ред за извършване на изследването в Наредба № 1/17 г., не означава, че съдът недопустимо е счел за приложим именно него и така е допуснал твърдяното в искането нарушение. Точно, обратното, като е отчел компетентното експертно мнение за наличната в случая по-голяма сигурност на проведеното изследване, отговарящо и на предвидените занапред способи за извършването му, е приел за изключена възможността за каквото и да е съмнение в тази насока.

При обсъждане въпросите по чл.301 от НПК съдът също не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, при което на свой ред въззивният такъв се е съгласил с изводите относно доказаността на деянието и неговата съставомерност, без да пропусне да даде изчерпателен отговор на всички доводи на защитата, посочени в депозираната жалба, част от които са били и идентични с направените пред първата инстанция. В тази връзка напълно несподеляемо е оплакването в депозираното искане за съществен пропуск както в доказателствената, така и в аналитичната дейност на съдилищата. Всъщност основното възражение на защитата касае не приетата за установена по делото фактология, която не е и спорна, а по-скоро направените въз основа на нея изводи за доказано реализиране на престъпление по чл.343б, ал.3 НК и конкретно за надлежното установяване употребата на наркотично вещество от осъдената С. посредством извършеното токсикологично експертно изследване. Доказателствената стойност на последното, обаче е надеждно изведена, тъй като по несъмнен начин се установява извършеното изследване на пробата, предоставена от осъдената непосредственоо след спирането й за проверка, годността на същата, изследването й със съвременна апратура, отчитаща нови поточни химични методи, както и резултатът от изследването, установяващ употребата на трите вида наркотично вещество.