Определение № 318 от 04.06.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Враца, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500221 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6420 от 12.11.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю. – изпълнителен директор, чрез пълномощника си Б. Л. Д.

– юрисконсулт срещу разпореждане № 1273/02.10.2024 г. за отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 1142 от 2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй по срещу М. Х. В..

Обжалва постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.

Излага, че сключването на договор за поръчителство със дружеството „Ай Тръст“ ООД не е било предпоставка за сключването на договора за кредит, а кредитополучателят е имал възможност да сключи договор за поръчителство и с друго лице, поради което поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит не е неравноправна.

Сочи, че дружеството „Ай Тръст“ ООД се е задължило солидарно с длъжника да отговаря за задълженията на заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит, Приложение 1 към договора за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство.

Излага, че в конкретния случай, размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално неизпълнение на длъжника. Поради това твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че поръчителството следва да бъде включено при изчисление на ГПР.

Поддържа, че при определяне на действителния размер на ГПР съдът не следвало да включва клаузите по договора предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя.

Сочи, че недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност 1 на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че в конкретния случай били спазени изискванията за съдържанието на договора. Посочен е лихвен процент и ГПР. Наличието на други клаузи / които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, не представлява неспазване на изискванията на закона. Такова би било налице, ако в договора не бяха посочени изобщо съответните величини. Обратното разбиране не съответства на принципа за запазване действието на договорите, проведен последователно в чл. 26, ал. 4 и чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, който и многократно е съобразяван в практиката на върховната съдебна инстанция.

Предвид на изложеното моли съда да отмени атакуваното Разпореждане № 1273 от 02.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1142/2024 г., по описа на Районен съд – Козлодуй, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. Х. В., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, разпореждането, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, може да се обжалва с частна жалба, препис от която не се връчва на другата страна.

Видно от приложеното запазено копие от материалите по частно гражданско дело № 1142/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй същото е образувано въз основа на заявление с вх. № 5396 от 20.9.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от Гражданския процесуален кодекс срещу длъжника М. Х. В..

Видно от описанието на претенцията в заповедта за изпълнение същата е за издаване на заповед за изпълнение за 1426,24 лв. – платена от гаранта главница на „Кредисимо“ АД, във връзка с договор за потребителски кредит № ***, както и сумата от 149,03 лв. – обезщетение за забава за периода 01.06.2023-30.09.2024 г., което вземане на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлено на заявителя с приложение № 1 от 09.08.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В обжалваното разпореждане първоинстанционният съд обаче е обсъждал дължимостта на възнаграждение по договора за поръчителство и е формирал мотиви за отхвърляне на претенцията на заявителя за заплащане на сума в размер на 1426.24 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и в размер на 149.03 лева, представляваща дължима се законна лихва за забава по договора за поръчителство, ведно с законната лихва за забава по договор за поръчителство, а в диспозитива на обжалваното разпореждане е отхвърлил изцяло претенцията за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно по следните съображения:

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България.

Производството по чл. 410 от ГПК е формално и съдът проверява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаване на заповед въз основа на посоченото в заявлението, като една от тези предпоставки е съществуване на 2 вземането. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направена в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. В този смисъл е и т. 2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането.

В конкретния случай обаче претенцията в заявлението обаче не е индивидуализирана в достатъчна степен.

Не е представено приложението към договора за цесия и самия договор за цесия, нито приложението към него, макар и последното да е описано като приложение към заявлението, поради което и не ясно какво точно вземане е прехвърлено. Към 09.08.2023 г. е била изискуема десета вноска от кредита. Няма твърдения дали задълженията по договора за кредит са били обявени за предсрочно изискуеми, кога и въз основа на какво е обявена предсрочната изискуемост и дали са прехвърлени в пълен обем, предвид на изложеното по делото не е ясно какъв е размера на прехвърленото вземане.

Размерът на претендираното обезщетение за забава, което не може да надхвърля размера на законната лихва сочи на неяснота как е формирана и дали заплатената главница включва само главница по договора за кредит или към нея са включени и възнаградителна лихва, такси и други претенции на кредитора без да са конкретизирания в заявлението, поради което и не са уточнени всички компоненти на прехвърлената главница.

Няма конкретизация на извършените от длъжника плащания – по дата, размер и как са послужили за погасяване на частта от дълга по договора за кредит, което препятства съда да извърши онази служебна проверка за противоречие със закона и добрите нрави, каквато дължи на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Предвид на изложеното няма яснота как е формирана главницата, която се претендира.

При липсата на яснота относно претенцията настоящата съдебна инстанция не може да се произнесе по съществото на искането и намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото ба бъде върнато на първоинстанционния съд за даване на указания към заявителя за конкретизиране на претенцията съобразно настоящето определение.

Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 6420 от 12.11.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*** разпореждане № 1273/02.10.2024 г. за отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 1142 от 2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй.

ВРЪЩА делото на Районен съд Козлодуй за даване на указания на заявителя за конкретизиране на претенциите.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4