Решение № 6358 от 19.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6358 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100513241 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20086015 от 01.04.2023 г. по гр.д.№ 88399 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 123-ти състав се: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1230.88 лв. – 1/2 част от стойността на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия за периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к*******, абонатен № *******, цялата в общ размер на 2461.75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 246.98 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението 1 за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 493.36 лв.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18.36 лв. – 1/2 част от стойността на предоставена в периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, цялата в размер на 36.72 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.78 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 5.57 лв., като неоснователни и недоказани; ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Б. К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1230.88 лв. – 1/2 част от стойността на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД, топлинна енергия за периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к*******, абонатен № *******, цялата в общ размер на 2461.75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 246.98 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 493.36 лв.;; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18.36 лв. – 1/2 част от стойността на предоставена в периода от месец 07.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, цялата в размер на 36.72 лв., ведно със 2 законната лихва върху тази сума за периода от 20.08.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 49941/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.78 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.08.2012 г. до 06.08.2015 г., цялото в размер на 5.57 лв., като неоснователни и недоказани.

В тежест на ищеца са възложени разноските в процеса.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи, че решението е неправилно. Същото било постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства.

Всъщност правилно СРС приемал, че ответниците са потребители на топлинна енергия, но неправилно не бил кредитирал заключенията на съдебните експертизи като се позовал на чл.202 ГПК. Сочи, че експертизите били допуснати от съда и изготвени по начина, по който им е указано.

Експертизите били приети от съда без страните по спора да имат възражения срещу тях. Счита, че при съвкупната преценка на събраните доказателства се достига до извода, че претенциите му са доказани и основателни.

Иска се от съда да отмени решението и да уважи претенциите му.

Претендират се разноски.

Въззиваемите – С. Б. К. и В. П. К. са депозирали отговор по въззивната жалба, в който отговор се излага становище за неоснователност на същата и правилност на така поставеното от съда, решение. Считат, че по делото липсват достатъчно убедителни доказателства, за да се приеме, че претендираните суми са дължими от ответниците. Сумите не били доказани по безспорен начин. Това не се установявало и от заключенията на съдебните експертизи. Мотивите на въззивника се основавали на частни документи, които не се потвърждавали от самата нормативна уредба. Считат, че сумите 3 следвало да бъдат установени от независимо доказателства. Съдът имал задължение служебно да следи за достоверността на представените, както и на непредставените доказателства, за пропуските в съдебното производство и съответно да ги санкционира. Претендират се разноски.

Третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 05.04. 2023 г., а въззивната жалба е подадена на 19.04. 2023 г., следователно е в срока по чл.

259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва, СРС е отхвърлил исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Следователно е налице правен интерес от обжалване.

Ето защо въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 08. 12.2015 г. по ч.гр.д.№ 49941 по описа за 2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК всеки длъжникът е уведомен лично на 13.01.2016 г. на адреса на процесния апартамент – гр.София, ж.к.“******* /л.12 и л.13 от заповедното производство/.

На 20.01.2016 г. е подадено от всеки един от длъжниците възражение по чл.414, ал.1 ГПК.

За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 20.11.2017 г.

Исковата молба е предявена на 19.12.2017 г., т.е. в срок.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по 4 делото е установено, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния период и имот, но ищецът не бил установил с годни доказателства какво количество и на каква стойност е доставил топлинна енергия на ответниците за периода от м.07.2012 г. до м.04.2014 г. Това било така, защото по делото не били представени описаните в извлечението от сметки, фактури.

Вписванията в извлечението от сметки подлежало на доказване и също не установявало количествата доставена от ищеца топлинна енергия в процесния период, нито установявало нейната стойност. СРС се е позовал на чл.202 ГПК, за да не кредитира съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза.

Това било така, защото експертизите били изготвени на база документи, които не били представени по делото. Затова и претенциите на ищеца не били доказани.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Настоящата инстанция приема за правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите условия.

Относно дължимостта на предявените за установяване вземания:

Противно на извода на СРС, обаче, настоящата инстанция приема, че по делото /пред СРС/ са събрани доказателства, които установяват количеството и стойността на потребената топлинна енергия.

Самият първоинстанционен съд е допуснал, изслушал и приел заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза.

Видно от отразеното в съдебния протокол за публичното съдебно заседание, състояло се на 07.10.2022 г., л.110 – л.111 по делото пред СРС, заключенията не са били оспорени от страните в срока по чл.200, ал.3 ГПК и съдът ги е приел като компетентно изготвени; дори не е задал въпроси на вещите лица.

Противно на приетото от СРС, заключенията са изготвени въз основа на 5 събраните по делото писмени доказателства, а именно: тези с исковата молба, както и представените от третото лице помагач на страната на ответника като последните, видно от л.66 от делото пред СРС, представляват индивидуалните справки за отопление и топла вода за процесния период, документи за главен отчет, подписани от потребителя без възражения, както и доказателства за осъществен метрологичен контрол и свидетелство за годност на разпределителите. В първото по делото публично съдебно заседание, състояло се на 07.10.2022 г. СРС е докладвал горните писмени доказателства и видно от отразеното в съдебния протокол за това заседание, същите са били приети от съда с нарочно определение, виж л.110 от делото пред СРС.

Така докладваните доказателства, представени от третото лице помагач на страната на ответника, не са били оспорени от нито една от страните като процесуалният представител на ответниците дори не се е явил в първото по делото публично съдебно заседание /както и в нито едно от проведените публични съдебни заседания/, нито е било депозирано становище по експертизите. При това положение въззивната инстанция намира за несъответстващи на извършените от страните процесуални действия, а и на самия съд, изводите на СРС, че заключенията на вещите лица били основани на несъбраните по делото писмени доказателства.

Ответниците не твърдят, а и не ангажират доказателства да са регистрирани лица по ЗДДС, за да е нормативно необходимо да им бъдат издадени фактури. Данъчна фактура не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, аргумент от чл.113, ал.3,т.1 ЗДДС и чл.112, ал.1 ППЗДДС.

Следва да отбележим и, че ГПК изрично допуска да бъдат събирани, респ. съдебните актове да се основават на частни свидетелстващи документи, виж правната им уредба в чл.180-чл.181 ГПК.