Определение № 1135 от 26.03.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…...03.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.03.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев въззивно частно търговско дело № 382 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 10471/11.02.2019 г. от адв. И.Т.И., в качеството му на пълномощник на С.Е.Б. против Определение № 348/09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 13745 /2018 г., по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на разпореждане № 44845/14.11.2018г. в частта му за разноските и присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 36.69 лева в полза на адв.И. за оказана безплатна правна помощ на длъжника.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради това, че искането е направено своевременно – едновременно с възражението по чл. 414 от ГПК, като са приложени адвокатско пълномощно, договор за правна защита и списък на разноските, докато съставът на ВРС неправилно е приел, че искането е направено за първи път с молбата от 10.12.2018 г. за допълване на разпореждането, с което заповедта за изпълнение е била частично обезсилена. Моли за отмяна на определението и за произнасяне на въззивния съд по същество.

Ответникът по частната жалба е депозирал отговор на същата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Поддържа правилност на атакувания акт с възражението, че длъжникът е действал противоправно, тъй като бил длъжен да заяви възражението си за давност своевременно пред кредитора и би се стигнало до обогатяване на неизправната страна по правоотношението.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да отхвърли като неоснователна молбата на адв. И.Т.И., в качеството му на пълномощник на С.Е.Б. за допълване на Разпореждане № 44845/28.11.2018г. и присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 36.69 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, ВРС е приел, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвоката оказал безплатна правна помощ на длъжника в производството е направено за пръв път с молбата от 10.12.2018 г.

Според мотивите на ВРС, исканията във възражението и в становището от 30.10.2018 г. са за присъждане на разноски в полза на длъжника С.Е.Б., като такива не е установено да са действително сторени от длъжника.

Варненски окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД срещу длъжника С.Е.Б. за сумите 456,87 лева главница и 104,64 лева лихви. След постъпило в срок възражение отстрана на длъжника съдът е дал указание на заявителя да предяви иск. Поради постъпили след подаване на заявлението плащания от длъжника в общ размер на 493,72 лева, кредиторът заявил, че вече няма интерес от предявяване на иск и желае да му бъде издаден изпълнителен лист само за сторените съдебно-деловодни разноски. С разпореждане от 14.11.2018г. била обезсилена частично издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение за сумата 68,70 лева от общо 561,51 лева, в полза на заявителя са присъдени разноски, а искането на длъжника за присъждане на разноски е оставено без уважение.

Доколкото не е налице липса на произнасяне на съда по искането на длъжника за присъждане на разноски, молбата от 10.12.2018 г. следва да се квалифицира като искане за изменение на Разпореждане № 44845/28.11.2018 г. в частта за разноските.

Видно от подаденото от адв. И.Т.И. в качеството му на пълномощник на С.Е.Б. възражение по чл. 414 от ГПК, в същото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, вкл. адв. възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че страните са договорили предоставяне на безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

В представения списък с разноски е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.

От изложеното става ясно, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено, като от приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че се касае за оказана безплатна правна помощ, а не за поето от страната задължение да заплати адвокатски хонорар. Само в последния случай би намерило приложение разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая, приложение намира чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Ето защо жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Неоснователно е и искането на частния жалбоподател да му бъдат присъдени разноски за производството по чл. 248 ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за оказване на безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Съгласно чл. 81 ГПК разноски се присъждат с окончателния акт по делото. Определението по чл. 248 ГПК няма характер на окончателен акт по делото, поради което молбата за присъждане на разноски за производството по чл. 248 ГПК е неоснователна.

Воден от горното, съдът:

О П Р Е Д Е

Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 348/09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 13745 /2018 г., по описа на PC – Варна, в частта с която е оставено без уважение искането на С.Е.Б. за изменение на разпореждане № 44845/14.11.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разпореждане № 44845/14.11.2018 г. постановено по гр.д. № 13745 /2018 г., по описа на PC – Варна, в частта, с която е отхвърлено искането за и присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 300 лева в полза на адв. И.Т.И. за оказана безплатна правна помощ на длъжника, като

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да заплати на адв. И.Т.И. – адвокат от ВАК, съд. адрес:***, в качеството на пълномощник и проц. представител на С.Е.Б. по ч. гр.д. № 13745/2018 г. по описа на ВРС, сумата от 36,69 лева, представляваща дължими в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.