Протокол № 312 от 23.10.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 312 гр. Варна, 20.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Светослава Н. Колева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора С. В. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20233000600320 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Вносител-осъдено лице А. Ф. Ю., редовно призован, призовката връчена на член от семейството – на майка му, не се явява, за него се явява адв.Д. М.

М. от АК – СОФИЯ, надлежно упълномощен, представено е пълномощнонезаверено копие, в съдебно заседание е извършена справка от страна на съда с оригинала на пълномощното, след което то е заверено за вярност от адв.М..

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.

АДВ.М.: – Подзащитният ми няма да се явява в съдебно заседание, същият е в чужбина, знае за делото, помоли ме да се даде ход на делото в негово отсъствие, аз имам пълномощно.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

АДВ.М.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

С Ъ Д Ъ Т намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, доколкото осъденото лице е редовно призовано и не се явява, като присъствието му в настоящото съдебно заседание не е задължително, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.М.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането за 1 възобновяване в което съм изложил в общи линии всички оплаквания свързани с процесуалните предпоставки на специалното по своя род и характер производство по чл.422, ал.1, т.5 като съм реливирал всички касационни основания, свързани конкретните оплаквания на защитата.

Разбира се, аз моля, извън това, което съм описал подробно в искането, моля да приемете, че констатираните процесуални нарушения по реда на чл.13, 14 и чл.107, ал.5 не са бланкетно и формално посочени от наша страна са свързани с конкретния прочит със съдържанието на постановените съдебни актове.

Разбира се съдебните инстанции като инстанции по фактите са изложили своето виждане за съдържанието на доказателствата и са достигнали до своите крайни изводи, но аз считам, че са налице редица процесуални проблеми и материално правни, които не са били застъпени в съдебните инстанции като факти.

Какво имам предвид:

Първоинстанционния районен съд не е включил свидетелските показания на пострадалия свидетел Г.К. чрез тяхното съответно процесуално приобщаване и чрез техния прочит. Този процесуален пропуск е бил отстранен в Окръжен съд – Търговище, който абсолютно адекватно и разумно е преценил, че тези свидетелски показания трябва да бъдат прочетени за да могат да бъдат съпоставени и сравнявани с всичките други гласни доказателствени източници и другите доказателства в материалите по делото.

В края на краищата първоинстанционния съд считам, че на практика е формирал своето крайно и вътрешно убеждение за виновността на А. на базата на решително несъбрано гласно доказателство, обективирано в разпита на К. в ДП. Разбира се Окръжния съд е втора - първа инстанция, той може да коригира и фактически положения, възможни да приобщава доказателства, които не са били събрани. Това процесуално нарушение не е било необходимо да доведе до връщането на делото от друг състав на Районен съд.

Но интересното е, че въпреки прочитането и приобщаването на свидетелските показания на К. съдът ги е приел за недостоверни като е отхвърлил тяхното съдържание, говорим за Окръжен съд, позовавайки се на други свидетелски показания, в частност свидетелите А. и С., това са полицейски служители, които са били провели съответно оперативни беседи с близки родственици на пострадалия К.. Разсъжденията на почитаемия Окръжен съд - Търговище са верни, че принципно такива гласни доказателства могат да бъдат събирани, т.к. не става въпрос за извън процесуални самопризнания на обвиняемо, респективно подсъдимо лице, което вече е очертана константна съдебна практика в тази посока. Но почитаеми съдии, недопустимо е да се замести по този начин едно пряко и директно гласно доказателство, което представляват показанията на Г.К. с преразказ на негови близки, родственици, за това евентуално какво той им е 2 споменал, да бъдат пряко противопоставени на конкретните твърдения на К..

А това е особено важно в това наказателно производство, защото в края на краищата единствените очевидци на твърдяната престъпна дейност това са подсъдимия и самия пострадал Г.К..

Считам, че невярно Окръжен съд, с уважение към опита и професионализма на тази съдебна инстанция, но отхвърлят се достоверността на свидетелските показания на К. от ДП, които са решителни на базата на това, че имало данни по делото за влошаване на неговото здравословно състояние. Т.е. от изготвената психиатрична експертиза като съдът е разсъждавал, че няколко дни след даване на тези показания той е постъпил в специализирано психиатрично заведение за да може да бъде лекувано момчето, той е болен от шизофрения, спор по това няма.

Считам, че тази оценка е абсолютно превратна, необективна и неправилна, защото самото експертно заключение много добре се е мотивирало и обосновано, че към момента на депозиране на тези свидетелски показания К. е бил лице, което притежава свидетелска годност.

Разбира се аз няма да се превръщам пред Вас в съдебен психиатър и експерт, но всички ние от опита и практиката знаем, че шизофренията има цикличен характер, т.е. има тъмни и светли периоди. Очевидно когато К. е давал своите свидетелски показания, което е експертно потвърдено, е бил в такъв светъл период на ремисия на това заболяване и е притежавал своята категорична свидетелска годност. Това обстоятелство според мен е силно подценено от въззивния съд, който е приел, че трябва да се кредитират свидетелските показания от неговия преразказ пред оперативните работници на негови близки и роднини. Даже той не е присъствал, лично не са провеждани оперативни беседи с А. и С. спрямо К., т.к. те обективно не са имали възможността, защото момчето после е постъпило за лечение.

Но така или иначе аз смятам, че неговите свидетелски показания са особено важни за правилното стигане до крайните изводи.

Отделно, нещо, с което ще приключа по това обвинение по чл.150 за К. е нещо, което считам, че е абсолютно неправилно направено и от двете съдебни инстанции, работили по фактите.

Видео техническата експертиза по делото, съдът разсъждава, че по тази експертиза може да се направи лицево идентификация, защото състава добре се ориентира в доброто изображение на записите и тези белези, които съдът преглежда при записа се разпознава и по този начин се прави идентифициране на външния вид на подсъдимия.

Аз считам, че този подход е абсолютно неправилен, не може да бъде под никаква форма толериран с уважение към тези съдебни инстанции, но съдебния състав да влезе в ролята на експерти, които разполагат и със специални знания и с необходимата техника и софтуерни продукти за изчистване изображението и самите те казват, не достигат до извод за лицева 3 идентификация, а такава е направена от почитаемите съдебни инстанции, разгледали делото по същество. Считам, че това е абсолютно неправилно и недопустимо и в края на краищата тези съдебни инстанции са формирали крайните си изводи и вътрешното си убеждение на базата на доказателствата, които не са събрани по предвидения в НПК ред.

Другия проблем, то е по отношение и на двете обвинения, за които е осъден подсъдимия А., това е психолого психиатричната експертиза. И двете съдебни инстанции, особено Районен съд в Попово приема разказ на фактическите положения на експертите, които са извън поставените им от експертизата задачи, ги приема и ги третира като гласни доказателства, което е коментирано в съдържанието на мотивите, което според мен е категорично процесуално недопустимо, защото тези изявления не могат да породят тези правни последици, които законодателя е начертал в начина за събиране на гласни доказателства. Експертите не могат да свидетелстват за фактически положения, това е абсолютно процесуално недопустимо.

А техните изявления са надълго и нашироко коментирани от Районния съд и в последствие при анализа от Окръжен съд – Търговище.

Моля, по отношение на второто обвинение, по чл.149 НК, става въпрос за свидетеля А.А., има нещо, което е важно по отношение на това обвинение.

В ДП А. не е излагал никакви фактически положения свързани с това, делото е неприятно и с интимен характер, безспорно той в ДП никъде не е давал твърдения не е изказвал за това, че той е поел члена на подсъдимия в устата си. Това фактическо положение е описано коректно в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. самия наблюдаващ прокурор не е записал подобен факт в обвинителния акт. Той самия наблюдаващ прокурор не е записал подобен факт в обвинителния акт.

Това фактическо положение се появява едва при разпита на А.А. пред Районен съд в Попово. Разбира се това фактическо положение може да бъде възприето от съдебните инстанции, защото се заявява пред тях, но съдът абсолютно трябва да даде един разумен и обоснован отговор защо кредитира това ново фактическо положение в момента когато то се появява едва при съдебното разглеждане на делото. А защо съдът не е направил необходимия критичен анализ на свидетелските показания на А. в ДП като поне го запита защо не е съобщил този ключов и решителен факт по делото. А всички ние знаем, че момчето е вкарано, подсъдимия е вкаран в затвора 2 години ефективно на базата на това, че той е понесъл наказателна отговорност за две престъпления, защото ако по едно от двете той беше оправдан или имаше оправдателен диспозитив тогава са налице материално правните основания на 78а от НК.

Затова аз смятам, че съдът много съществено е игнорирал тези изключително важни материално правни процесуални положения и в края на краищата не е достигнал до обективни и мотивирани изводи свързани с 4 несъставомерността на двете престъпления.

По това дело е направен още един сериозен пропуск, който е седял на вниманието на почитаемите магистрати, чл.61, ал.1 от НК борави с понятието „лекомислие и увлечение“ по отношение на непълнолетни.

Психолого-псигхиатричните заключенията по тези дела с подсъдими непълнолетни задължително включват в поставянето на задачите дали това състояние, в което се е намирал осъдения не покрива характеристиките на лекомислието и увлечението, които са пряко свързани със съставомерността на престъплението или най-малкото са свързани с индивидуализация на наложеното наказание, ако не се достигне до тези крайни изводи.

Защо смятаме наказанието за явно несправедливо, между другото Районен съд се е постарал и Окръжния съд, разбира се съгласно своите виждания да се мотивира когато се е занимавал с индивидуализация на наказанието, но аз считам, че там силно са подценени смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Разбира се чистото съдебно минало не е някаква формална предпоставка, която е стандартна, това означава, че самия осъден до краткия си житейски път с изключение на тези две твърдения за извършени престъпления, за които е бил осъден не може да бъде характеризиран като една личност, която има трайни криминални нагласи.

Към момента в мотивите на съда там е записано едно негово провинение по УБДХ, но към момента на инкриминираната деятелност, на престъпната деятелност той не е имал такова обвинение по УБДХ, т.е. характеристиката на личността на подсъдимия не го отличава с изключително висока обществена опасност.

Съгласен съм със съда, че този род престъпления са изначално високо обществено опасни, те са свързани разбира се и много грубо, морално и укоримо поведение, няма спор по това. Но чистото съдебно минало, болестното състояние, което е установено по отношение подсъдимия А., между другото Районен съд много коректно и хубаво е коментирал в мотивите, че това болестно състояние следва да бъде отчетено като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, само, че там съдът е приел, че не става въпрос за заболяване, въпреки, че аз смятам и експерта е разсъждавал в тази посока, но това са формални разсъждения личностните разстройства имат международен класификатор на болестите, там има оценка затова заболяване. То е болестно състояние, това много облагоприятства състоянието, което се твърди по отношение на осъдения А. към момента на инкриминираната деятелност. За това чистото съдебно минало, положителната характеристика, обстоятелството, че той има здравословен проблем, който е пряко свързан с неговото поведение и ценностна система, според мен, са маркирани от съда, но когато се е занимавал с индивидуализиране на наказанието силно са подценени.