Решение № 1624 от 20.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1624 гр. Бургас, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120100230 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, срещу Р. С. Т., с която се претендира от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д №7018/2022г. по описа на БРС, Заповед №3349/01.11.2022г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на „ВиК“ ЕАД по валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, Ц., ул. ****, с абонатен №****.

Сочи се, че в полза на ответника е възникнало качеството „потребител на „ВиК“ услуги, от момента на придобиване на правото на собственост върху гореописания имот. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба №4, предоставянето на ВиК услуги се извършва по силата на публично известни общи условия за предоставяне на „ВиК“ услуги от „ВиК“ оператор, одобрени от КЕВР, които са публично известни – публикувани на интернет страницата на водния оператор.

Посочва се, че за процесния период, отчитането на водомера се е извършвало по електронен път, чрез използване на мобилно устройство, като 1 след всяко отчитане, в срок са издавани фактури за дължимите от клиента суми. Ответникът е следвало да заплати задълженията си по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, но не го е направил, което, от своя страна, поражда правото за водоснабдителното дружество да предяви вземанията си, на база издадените фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Претендира се и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК, като същите са допустими.

С Определение №1266/28.02.2023г., на ответника е назначен особен представител, който в законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Изразява се становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че по делото не са представени доказателства от ищеца за подадено заявление от страна на ответника за откриване на партида на негово име, както и че липсват доказателства, които да сочат на някоя от предпоставките по чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. или някоя от предпоставките, посочени в Общите условия на ВиК оператора. Твърди се, че не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца и ответника. На следващо място се твърди, че по делото липсват доказателства за това, че ответникът е собственик на водоснабдения имот.

Сочи се, че е непълна индивидуализацията на имота, като не е заявен конкретен обект на посочения от ищеца адрес. Твърди се, че представените от ищеца документи не могат да бъдат противопоставени на ответника, тъй като са едностранни изготвени от „ВиК“ оператора. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните главници и лихви. Оспорват се като неоснователни и претенциите за лихви. Претендира се отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител адв. С. С. – БАК, назначен по реда на чл.47 от ГПК, който оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2022г., ВиК ЕАД е подало заявление по чл.410 от ГПК, срещу Р. С. Т. за заплащане на следните суми: сумата от общо 342,46 лв., представляваща незаплатени фактури за използвани ВиК услуги, както и сумата от общо 80,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 26.06.2020г. – 21.10.2022г.

На 01.11.2021г., районният съд е издал Заповед №3349 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №7018/2022г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът Р. С. да заплати на кредитора ВиК ЕАД следните суми: 342,46 лв., представляваща незаплатени фактури за 2 използвани ВиК услуги, както и сумата от общо 80,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 26.06.2020г. – 21.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 75 лв., от които: 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса.

Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът с Разпореждане №14672/12.12.2022г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл.410 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок, по който е образувано производството по настоящото дело.

Представени са два броя справки извлечения относно показанията на водомер 1738/80, отчетени с мобилно устройство, с адрес на водомера гр.

Бургас, ул. „***“ 12/4, титуляр на партида Р. С. Т., потребителски номер ****.

Представени са два броя решения на КЕВР - № Ц-46/30.12.2020г. и № Ц-37/23.12.2019г.

Представени са и 14 броя фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 27.04.2020 г. до 25.06.2021 г.

Представена е справка от Агенцията по вписвания, имотен регистър за установяване на обстоятелството, че ответникът е вписан като собственик на процесния водоснабден имот.

Представени са два броя протоколи за установяване на отказ от потребителя да осигури достъп или за липса на осигурен достъп на длъжностното лице до водомера, съгласно чл.24, ал.4 от Общите условия за комплекси от затворен /отворен/ тип, жилищни кооперации със сезонен характер на обитаване на един административен адрес, в които е констатирано, че не е осигурен достъп до процесния водомер за редовен отчет.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява механизмът на работа с мобилното устройство. Вещото лице е дало отговор колко са измервателните уреди – един водомер, разположен в шахта, посочил е виртуалния му номер – ****, както и че водомерът е 3м3, като е заявил, че не е установил фабричният му номер, поради липса на достъп до него. Според заключението отчетът е направен визуално и въведен в мобилното устройство. Съгласно заключението, общото изразходено количество вода, преминало през измервателното устройство за процесния период е 120 м3. На следващо място, според експертизата, има начислени количества от разпределение и е спазен редът за разпределение, съгласно чл.39, ал.2 от Наредба 4. Според вещото лице, цените, по които е фактурирано количеството вода, са в 3 съответствие с одобрените от КЕВР с Решение № Ц-46/30.12.2020г. и Решение № Ц-37/23.12.2019г.

В съдебно заседание, вещото лице е уточнил отговора си на въпрос 6 – заявил е, че е допуснал техническа грешка в заключението, като последният период, който е посочен в Приложение 1, не се включва в исковия период.

Заявил е, че тези 7 кубика разлика представляват преминалото количество вода за периода 18.01.2020-14.02.2020г. Посочил е още, че експертизата е изготвена въз основа на предоставени от инкасатора данни, като единственият въпрос, на който не е отговорил е какъв е фабричният номер на водомера, тъй като може да го види само чрез достъп до самия водомер, какъвто не му е бил осигурен. Посочил е, че преценката дали работи водомера може да се направи, ако физически се пусне водата и се види дали водомерът отчита.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период от време, по което е изпълнил задълженията си точно; качеството на ответника като „потребител на ВиК услуги“, в това число, че е същият е придобил право на собственост върху процесния водоснабдяван имот; наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размера на потребената от ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност. В тази връзка на ищеца следва да се укаже, че в негова тежест е да установи начина на изчисляване на консумираната вода, като установи как са формирани начислените количества при всяко от отчитанията в процесния период. Ищецът следва да установи началния момент, от който е възникнало главното задължение, както и момента, от който длъжникът е изпаднал в забава, както и размера на обезщетението за забава и периода, за който същото е дължимо.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично 4 оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.

От представената като писмено доказтелство по делото справка от Агенция по вписванията се установи, че ответникът е собственик на водоснабдения имот и като такъв е потребител на ВиК услуги по отношение на процесния апартамент, т. е. задължено към ищеца лице.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че не са налице предпоставките за възникване на валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като от представените доказателства се установи, че ищецът е собственик на процесния имот и като такъв е потребител на ВиК услуги. Неоснователно е и възражението за липса на достатъчна индивидуализация на процесния водоснабден имот.

Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени доказателства – фактури, справка извлечение, както и от изготвената съдебнотехническа експертиза, имотът е водоснабден и към него е била доставяна вода. Процесуалният представител на ответника не е оспорил начисленото от ВиК оператора количество вода за отчетния период и потреблението му в имота.

Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните по делото доказателства.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтела погасителна давност за всички вземания – главници и лихви, което според настоящия състав е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Задълженията на потребителите на ВиК услуги представляват задължения за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което по отношение на тях е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че задължението на потребителя по това облигационно отношение не е станало изискуемо само с доставката на услугите, тъй като за това следва да са осъществени и други факти – отчитане на ползването и фактуриране на задължението. Преди настъпването на тези факти задължението за плащането на доставената вода не е изискуемо, съгласно клаузите на чл.32 и чл.33 от ОУ на ВиК-Бургас – доставянето на питейна вода, отвеждането и пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходена вода, като при наличието на консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури и потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ с издаването на 5 фактурата задължението става изискуемо, а изтичането на 30-дневния срок за плащането му го поставя в забава и от тогава следва да се начислява мораторната лихва върху задължението. Предвид тези клаузи в ОУ, с които ответникът е обвързан, настоящият състав намира за неоснователно направеното от особения представител възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като същата започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД, което в случая е датата на фактурирането. Най-ранната фактура е от дата 27.04.2020г. и до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2022 г. кратката тригодишна давност за главницата и лихвите не е изтекла. Ето защо, вземането по процесните фактури не погасено по давност, а е дължимо в пълния претендиран размер, съответно дължима в пълен размер е и лихвата за забава върху сумите по всяка от фактурите.