Решение № 3172 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3172 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110200452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по жалба на А. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Е. З. – САК, срещу Наказателно постановление № 23-4332-029509/06.12.2023 г., издадено от Началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Сочи се, че АУАН и НП са издадени при неправилно възприета фактическа обстановка, която не отговаря на действителността. В тази връзка се излага твърдение, че неправилно е възприето, че жалбоподателят е управлявал МПС по бул. „капитан Димитър Списаревски“, а не както е посочено в АУАН и НП по бул. „проф. Цветан Лазаров“, където на кръстовището с бул. „Христофор Колумб“ е предприел маневра ляв завой, като поради мократа пътна настилка и поради това, че МПС е бил оборудван с летни гуми, жалбоподателят е изгубил контрол за части от секундата върху МПС и поднесло леко надясно, като впоследствие водачът го е овладял. От друга страна се сочи, че АУАН и НП не отговарят на изискванията за съдържание, доколкото не са описани обстоятелствата на нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателят А. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. и адв. З.. В дадения ход по същество процесуалният представител адв. З. моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения, като 1 добавя, че описаната в АУАН и НП се опровергава от изготвената по делото САТЕ. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание АНО, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Представя писмени бележки, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 12.11.2023 г. свидетелят Е. Д., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при О „ПП“ - СДВР, и свидетелят Н. С., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при О „ПП“ - СДВР, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Същите около 22.50 часа се намирали на кръстовището на бул. „Христофор Колумб“ и бул. „капитан Димитър Смисаревски“ и посока на движение към бул. „Цариградско шосе“. В същото време перпендикулярно на местоположението на свидетелите Д. и С., на светофар на кръстовището на бул. „Христофор Колумб“ и бул. „проф. Цветан Лазаров“, с посока на движение от бул. „Кръстьо Пастухов“ към бул. „Асен Йорданов“, в лявата лента за движение се намирал лек автомобил „******* S4“, с рег. № ********, управляван от жалбоподателя А. А.. Атмосферните условия на посочената дата се характеризирали с разкъсана облачност като между 13.00 часа на 12.11.2023 г. и 01.40 часа на 13.11.2023 г. валял дъжд на интервали с количество 1.1 мм. Лекия автомобил „******* S4“, с рег. № ******** бил оборудван с летни гуми, в недобро техническо състояние, както автомобилът бил с постоянно задвижване на четирите колела и система ESP. След като светофарната уредба подала зелен позволителен сигнал за завой наляво жалбоподателят предприел маневра завой наляво, при което достигнал скорост от 27,99 км/ч и след изминаване на 10,44 метра, вследствие на центробежната сила, появила се при извършване на завоя, мократа пътна настилка, както и настъпилото преразпределение на реакциите в колелата лекия автомобил за много кратко време – части от секундата, загубил устойчивост, като при движението си не напуснал лентата си за движение. Впоследствие жалбоподателят спрял на светофарната уредна на кръстовището на бул.

„Христо Колумб“ и бул. „проф. Цветан Лазаров“, в посока бул. „Цариградско шосе“, в лявата лента на движение. Полицейските служители забелязали, че водачът на лек автомобил „******* S4“, с рег. № ********, при извършване на маневрата "ляв завой", не овладял автомобила ипреценили, че преднамрено извежда МПС извън контрол.

Процесният автомобил бил спрян от полицейските служители за извършване на проверка.

В хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на водача на моторното превозно средство „******* S4“, с рег.

2

№ ******** – жалбоподателят А. А.. На място свидетелят Е. Д., съставил против водача на лекия автомобил АУАН серия GA № 1100001/12.11.2023 г., за това, че на 12.11.2023 г. в 22.50 ч., в гр. София, н кръстовището на бул. „проф Цветан Лазаров“ и бул. „Христофор Колумб“, използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, а именно – извършва рязка маневра ляв завой, като преднамерено извежда МПС извън контрол, довежда до загуба на сцепление на гумите – дрифт – нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП/.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-029509/06.12.2023 г., издадено от Началник сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 1100001/12.11.2023 г., справка – картон на водача, справка от НИМХ, Заповед № 8121к - 13312/23.10.2019 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН, Заповед № 513з-9370/03.06.2020 г. на Директора на СДВР, гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетелите Е. Д., Н. С., Г. К. и К.С., способи на доказване – САТЕ.

При възприемане на гореизложената фактическа обстановка съдът подложи на анализ показанията на полицейските служители Е. Д. и Н. С. самостоятелно, помежду им и при съпоставка на останалия доказателствен материал. В тази връзка съдът кредитира показанията на тези двама свидетели частично. От показанията им се установява мястото на което те са намирали, както и мястото на което се е намирал лекият автомобил управляван от жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че са имали видимост към него, поне в дясната му част, при извършването на маневра „ляв завой“, поради което е неоснователно е възражението на жалбоподателя, че било правилно установено мястото на нарушението. От друга страна в показанията на свидетелите се помежду им се констатира съществено противоречие относно съществено обстоятелство: как е навлязъл жалбоподателя в процесното кръстовище, св. П. заявява, че е навлязъл с висока скорост на зелен светофар, а св. С. сочи, че е навлязъл в кръстовището, след като е бил спрял на светофара и след подаден зелен позволителен сигнал, като „извърши ляв завой с въртене на гуми и привеждайки автомобила извън платното“. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира изложеното от св. С., че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището, след като е бил спрял на светофар и след подаден позволителен сигнал, доколкото изложеното се потвърждава от 3 показанията на св. Г. К., който се е намирал в МПС, управлявано от жалбоподателя, по време на процесните събития. По- натам св. П. твърди, че при левия завой жалбоподателят е навлязъл в крайна дясна лента и след това се е върнал в лявата лента, като поднасянето продължило около 2-3 секунди, а св. С. сочи, че е извъртял задната част на МПС в посока дясната лента и после спрял на светофара, като се изправил пак на ляво. Съдът намира, че в тази част не следва да кредитира показанията на свидетелите, доколкото се опровергават от останалия доказателствен материал. В тази връзка, видно от показният на св. К. при левия завой, автомобилът е загубил устойчивост, поради мокрото време и центорбежните сили, като не е напускал лентата за движение, като впоследствие при овладяването на автомобила от жалбоподателят, не е имало „занасяне“ на другата страна. Показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани относно механизма на маневрата, доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал и по-конкретно от назначената САТЕ, която ще бъде подробно обсъдена по-надолу. Следва да бъдат кредитирани и показанията на св. П., относно обстоятелството, че асфалтът е бил мокър, доколкото изложеното се подкрепя от останалия доказателствен материал. Опора в останалата доказателствена съвкупност намира и заявеното от свидетелите Д. и С., че жалбоподателят е заявил пред тях, че от скоро кара автомобила и „не му е свикнал“.

Показанията на св. Г. Б., който е бил пътник в процесното МПС на инкриминираната дата и място следва да бъдат кредитира в цялост, доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал по отношение на съществени въпроси, а именно дали става въпрос за преднамерено и целенасочено действие на жалбоподателя или загубата на устойчивост се дължи на други фактори. В тази връзка свидетелят сочи, че времето е било мокро, гумите на МПС не били подходящи, както че жалбоподателят предприел маневра „ляв завой“ след позволителен зелен сигнал на светофарната уредба, при което колата се „подхлъзнала“ и впоследствие жалбоподателят я „овладял“ без занасяне или изнасяне от лентата за движение.

Показанията на св. С., собственик на процесното МПС са информативни относно обстоятелството с какви гуми е бил оборудван автомобилът, а именно летни гуми на няколко сезона, в не добро техническо обстоятелство.

За да приеме гореизложената фактическа обстановка съдът се довери на депозираната по делото САТЕ, доколкото е изготвена от компетентно вещо лице, след запознаване със събрания по делото значим доказателствен материал, при извеждане на технически характеристики на МПС и извършена симулация на движението на МПС в процесния участък. Видно от заключението на вещото лице е, че в случая става въпрос за загуба на устойчивост на МПС, вследствие на центробежните сили, появили се при извършване на завоя, мократа настилка и настъпилото преразпределение на реакциите. Категорично вещото лице заявява, че при движението си МПС не е насукал лентата за движение, като в тази връзка заявява, че при движение със скорост от 27,99 км/ч, която е достигнал след изминаване на 10.44 метра за 2-3 секунди, както сочат полицейските служители, то е следвало МПС да напусне 4 кръстовището и да не може да спре на стоп линията на светофара на бул.

„Христофор Колумб“ и „проф. Цветан Лазаров“ в посока бул. „Цариградско шосе“, в противовес на изложеното от полицейските служители. Вещото лице потвърждава, че при извършване на симулацията се наблюдава леко занасяне на задницата на МПС и след това изправяне, което се осъществява от систЕ.те за безопасност на МПС, дори и без участието на водача. Категоричен е, че в случай макар да има занасяне за части от секундата, не може да се говори за „дрифтиране“.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.