Определение № 17795 от 12.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48144/2025
- Вид
- Определение № 17795
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17795 гр. София, 12.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110148144 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 232161/06.10.2025г. на Б. П. И. срещу *****, като след влизане в законна сила на Определение № 13882/08.04.2026 г. предмет на делото са предявените с исковата молба от Б. П. И. срещу ***** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по Договор за кредит № 71276/28.12.2018 г., а именно: 255,65 евро (с левова равностойност 500 лева) – главница;
60,26 евро (с левова равностойност 117,86 лева) – възнаградителна лихва; 239,28 евро (с левова равностойност 468 лева) – неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит № 71276/28.12.2018г.
Релевира възражения за нищожност на договора в неговата цялост. Счита, че е нарушено изискването за шрифт по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочена общата дължима за връщане сума. Сочи, че посоченият в договора лихвен процент в размер на 41 % не е действителният такъв, защото неустойката за непредоставяне на обезпечение на практика е скрита възнаградителна лихва, но не е включена при изчисляването му, като счита, че липсват в договора условията за прилагането му, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Възразява, че договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е посочен размер на ГПР от 49.65 %, но не става ясно кои разходи са включени в него. Счита, че посоченият размер на ГПР не е действително прилаганият, защото по договора неустойката за непредоставено в срок обезпечение, която в действителност има характера на скрита възнаградителна лихва, не е взета предвид при изчисляването му. Счита, че по този начин е въведена в заблуждение относно действителния размер на ГПР, което й е попречило да прецени икономическата си изгода от кредитния продукт. Възразява, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, защото не е посочен лихвеният процент на ден. Излага, че поради нищожност на договора съгласно чл. 23 ЗПК на кредитора се дължи единствено главницата. Счита, че неустоечната клауза е нищожна и на собствено основание, защото се касае за неравноправна клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка, като клаузата не е индивидуално уговорена, а освен това с нея се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и сочи, че тази неустойка е типичен пример за неустойка, излизаща извън присъщите си функции и целяща единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за задълженията. Твърди, че сумите се претендират от ответника, което е видно от справка от ЦКР към БНБ, поради което счита, че има правен интерес да бъде установено, че не му ги дължи.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за 1 правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за кредит № 71276/28.12.2018 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лв. при уговорени лихвен процент в размер на 41 %, и ГПР в размер на 49.65 %, включващ само възнаградителната лихва в размер на 117,86 лв.; че в договора е уговорено задължение за ищцата за заплащане на неустойка в размер на 468 лв. при непредоставяне на обезпечение, както и че такава й е начислена, но не е включена в посочения в договора размер на ГПР; че заемната сума е предадена на ищцата на 28.12.2018 г.; че не са настъпили обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията на ответника.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже възникването на процесните вземания в негова полза, което предполага да установи следните факти: наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца, възникнало по силата на Договор за кредит № 71276/28.12.2018г., неговото съдържание; изпълнение на задължението за предаване на заемната сума; настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията, след което в тежест на ищцата е да докаже възраженията си за нищожност на договора и на неустоечната клауза.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи документи и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежат на отхвърляне, защото целят установяването на безспорни между страните факти.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 11.06.2026 г. от 12,15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3