Решение № 1368 от 13.08.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер V - 78 13.08.2018 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД пети въззивен граждански състав

На: пети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Тодорка С.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 916 по описа за 2018 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Д.С.Ф. ***, подадена чрез пълномощник адв.Р.О., против решение № 555/03.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 7719/2017 г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на ответницата Д.С.Ф., че ищцата М.Б.Н. ***, притежава по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален акт № 165/30.03.1994г., н.д.№ 2709/1994г. на нотариус при БРС, ½ ид.ч. от правото на собственост върху сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес на сградата гр.Бургас, ул.“Уилям Гладстон“ № 26, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – хангар, депо, гараж.

Със същото решение на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен като неверен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171/16.12.2005 г., том V, рег.№ 9124, н.д.№ 836/2005 г. на нотариус Огнян Желев, с който Д.С.Ф. е призната за собственик на няколко недвижими имота, в частта му, с която е призната за собственик на повече от ½ ид.ч. от гараж, находящ се в северната част на УПИ II-7256, кв.50 по плана на к-с „Възраждане“, гр.Бургас, който представлява едноетажна масивна сграда със застроена площ 34.06 кв.м, при граници: изток – двор и тротоар към ул.“Гладстон“, юг – гараж на сем.Кавалджиеви и наследници на сем.Тачеви, запад – външен зид към УПИ III-7253,7254, север – външен зид към УПИ Х-6, който гараж по действащите Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Бургас представлява сграда с идентификатор *** с площ от 30 кв.м.

С решението Д.С.Ф. е осъдена да заплати на М.Б.Н. сумата от 946.67 лв. за направените по делото разноски.

Въззивницата изразява недоволство от първоинстанционното решение в неговата цялост, като счита същото за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място са изложени съображения за недопустимост на обжалваното решение с доводи, че със същото се признава за установено право на собственост върху ½ ид.ч. от гараж, а нотариалният акт се отменя не за ½ ид.ч. от гараж, а в частта му, която е повече от ½ ид.ч. от гараж, а в тази част се включват и други имоти, които не са предмет на предявения по делото установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Предвид това се счита, че районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. На следващо място, във въззивната жалба са изложени пространни съображения за неправилност на обжалваното решение, като се сочи, че е налице вътрешна противоречивост на мотивите, както и такава между мотиви и диспозитив; съдът е игнорирал част от фактите по делото, постановил е решението въз основа на предположения, в противоречие със събраните по делото доказателства и при едностранчиво обсъждане на доказателства, обсъждал е тезиси, които не са въведени от страните и въз основа на неотносими правни норми. Счита се за противоречие едновременното позоваване в решението на хипотезата на чл.55 ЗПИНМ (отм.) и на тази по § 178 ППЗПИНМ (отм.), тъй като първата се отнася само до цялостно застрояване на съсобствен парцел с жилищна постройка и не касае второстепенни постройки като гаражите, поради което нормата на чл.55 ЗПИНМ (отм.) е неотносима и в този смисъл решението противоречи на материалния закон.

В противоречие със закона (чл.33 ЗС) съдът е игнорирал и възраженията на ответницата, че преди разпореждането с гаража от страна на Радеви в полза на ищцата, те не са предложили на съсобствениците си да изкупят идеалните им части от гаража, като според въззивницата това води до извод, че Радеви са знаели, че не са съсобственици на гараж заедно с Фенерови, респ. че това не е процесния северен гараж и ищцата не е собственик на същия. Според въззивницата, съдът неправилно и неоснователно е игнорирал и доводите й за установени нормативи и правила за площ за гариране/паркиране, като не е взето предвид, че в случая не може да бъде осъществявано безопасно ползване на северния гараж от два автомобила. Неправилно районният съд е игнорирал и доводите на ответницата, свързани с площта на гаражите, които са основни кадастрални данни и индивидуализиращи признаци, като не е взел предвид, че северният гараж не е бил 36 кв.м., каквато площ е посочена в нотариалния акт на ищцата, поради което описаният там гараж не е процесния, а се отнася до южния гараж с идентификатор ***. Неправилно съдът е приел, че ищцата е собственик на процесния имот, като е основал изводите си на представената „скица-разпределение“ (л.7 от делото), като не са обсъдени възраженията на ответницата, че тази скица няма характер на писмено доказателство. В заключение се моли въззивния съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение в частта му, с която се отменя нотариалния акт на ответницата, а ако същото се счете за допустимо да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли исковата претенция. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М.Б.Н., чрез пълномощника й адв.С.Ц., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Оспорват се изложените в жалбата възражения за недопустимост на решението, тъй като БРС е отменил констативния нотариален акт на ответницата само в частта му, касаеща ½ ид.ч. от гаража в резултат на уважения иск по чл.124, ал.1 ГПК, без да се засягат останалите описани в акта имоти.

Оспорват се и доводите в жалбата за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като в тази връзка са изложени пространни съображения за основателност на исковата претенция. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от М.Б.Н. против Д.С.Ф., за установяване по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 30 кв.м., с административен адрес гр.Бургас, ул.“Уилям Гладстон“ № 26, с предназначение – гараж разположена в поземлен имот с идентификатор ***. С исковата молба е направено и искане за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171/16.12.2005 г., том V, рег.№ 9124, н.д.№ 836/2005 г. на нотариус Огнян Желев, с който ответницата Д.Ф. е призната за собственик на няколко недвижими имота, в частта му, с която е призната за собственик на повече от ½ ид.ч. от процесния гараж, т.е. в частта му до размера на претендираните от ищцата 1/2 ид.ч. от гаража.

В исковата молба са изложени твърдения, че с нотариален акт № 165, том VІІІ, н.дело № 2709/30.03.1994 г. ищцата е закупила на ½ ид.ч. от гараж с площ около 36 кв.м., с вход откъм ул.“Гладстон“, при граници – ул.“Гладстон“, гараж на сем.Тачеви и сем.Кавалджиеви и двора на братя Райкови, а продавачите и нейни праводатели Куна и Людмила Радеви се легитимирали като собственици с нотариален акт № 136, том ІV, дело № 1433/1963 г. Понастоящем гаражът представлявал сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 30 кв.м. Твърди се, че в началото на м.септември 2017 г. ищцата разбрала, че съсобственикът й в процесния гараж Стоян Димитров Фенеров е дарил своята идеална част от същия на дъщеря си Д.Ф. през 1997 г., описан с кубатура от 22 куб.м., но през 2005 г. ответницата се снабдила с констативен нотариален акт № 171/16.12.2005 г., том V, рег.№ 9124, н.д.№ 836/2005 г., с който била призната за собственик на целия гараж, посочен в акта с площ от 34.06 кв.м. Посочено, че от момента на закупуването на половината от гаража, ищцата и семейството й са го ползвали постоянно заедно със съседа й Стоян Фенеров, като праводателите й също са ползвали гаража с посоченото лице, като до момента ответницата или нейният праводател не са ограничавали по какъвто и да е начин ползването му от ищцата, нито са оспорвали правото й на собственост върху половината гараж. В тази връзка са изложени са твърдения, че в поземления имот е било разрешено на основание § 178 ППЗПИНМ построяването на шест гаражни клетки, като броят им е бил съобразен с броя на апартаментите в жилищната сграда, като изграждането им е било предвидено като три самостоятелни гаражи, достатъчно големи, за да се побират по две коли във всеки от тях, а разпределението на собствеността и ползването на гаражите е било следното: първият гараж (северният) е бил на сем.Фенерови и сем.Радеви, вторият гараж (средният) е бил на сем.Тачеви и сем.Кавалджиеви, а третият гараж (южният) е бил на сем.Савови и сем.Димитрови.

Ищцата е представила цитираните от нея писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, като е ангажирала и гласни доказателства и техническа експертиза.

В срока по чл.131 ГПК ответницата

Д.Ф. е подала писмен отговор, чрез баща си Стоян Фенеров, като нейн пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, с който е оспорила предявеният иск като неоснователен с доводи за липса на идентичност между придобития от ищцата гараж по нотариален акт и претендирания от нея с настоящия иск. Посочено е, че собственик на целия гараж с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас е ответницата, за което същата се легитимира с констативен нотариален акт № 171/16.12.2005 г., том V, рег.№ 9124, н.д.№ 836/2005 г., а закупеният от ищцата апартамент има прилежащ гараж, който е през един от процесния, т.е. южния гараж и е с ясно очертани в акта й за собственост граници.

Ответницата също е ангажирала писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си, както и техническа експертиза.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния гараж, която е закупила от сем.Радеви с нотариален акт № 165/30.03.1994 г., като е приел за неоснователни доводите на ответницата за липса на идентичност на придобития от ищцата гараж и процесния „северен гараж“, като е изложил следните съображения: Гаражите в съсобствения парцел са били построени по решение на собствениците на всички жилища в кооперацията на ул.“Гладстон“ № 26, притежащи и идеални части в УПИ. В тази връзка е счетено за неоснователно възражението на ответницата, че са били построени само пет гаражни клетки и за Зоя Димитрова (собственик на жилище от първия етаж) не е бил построен гараж и тя не е собственик в южния гараж, като съдът е взел предвид, че разрешението за строеж е издадено и в полза на Димитрова, от показанията на св.Радева е установено, че южният гараж е ползван от сем.Димитрови и от сем.Савови, а от представения нотариален акт № 137/16.09.1994 г. е видно, че Велян Найденов Савов е прехвърлил на внука си Вельо Савов идеални части от дворното място, апартамент и гараж, чийто граници са: гаражи на Зоица Андреева (по съпруг Димитрова), Цветана Тачева, Дева Калканджиева), поради което е изведен извод, че Димитрова също е притежавала идеална част от „южния“ гараж. За неоснователно е счетено и възражението на ответницата, че след като „северният“ гараж не е с площ от 36 кв.м., както е отразено в нотариалния акт на ищцата, то тя не притежава идеална част от него, а от друг гараж. В тази връзка, позовавайки се на практика на ВКС, районният съд е приел, че площта не е съществен индивидуализиращ белег на имота, като за неговата индивидуализация е достатъчно посочването на границите, поради което е приел, че разликата в площта на гаража в документа за собственост на ищцата – 36 кв.м. и площта по кадастрална карта – 30 кв.м. не означава, че тя не е собственик в имота. На следващо място е прието, че от липсата на данни праводателите на ищцата да са спазили изискванията на чл.33, ал.1 ЗС преди да й продадат идеалната част от гаража, не може да се изгради еднозначен извод, че те не са притежавали собственост в процесния гараж. За неоснователно е счетено и възражението, че площта на „северния“ гараж не е достатъчна, за да бъдат гарирани два автомобила и затова ищцата не била съсобственик в него, като съдът е приел, че ответницата некоректно се позовава на нормативни актове, приети значително време след построяването на гаражите. В тази връзка съдът е ценил и изявленията на вещото лице, което е заявило, че при огледа е установило в източната част на гаража наличие на автомобил, както и че гаражът е с голяма дълбочина – почти 11 метра, а западната му стена е избита и е сложена ролетна щора, т.е. направен е втори вход за друг автомобил, или два автомобила могат да бъдат гарирани в процесния гараж. По отношение на възраженията на ответницата относно представената скица на л.7 от делото, съдът е приел, че неподписаният документ също е доказателство по делото, което следва да бъде ценено с оглед на всички данни, като по делото е категорично установено, че тази скица е приложена към искането на съсобствениците за издаване на разрешение за строеж на гаражите и се съдържа в преписката в общината, като самото искане на собствениците съдържа „препращане“ към тази скица. При това е прието, че след като всички съсобственици са подписали искането, то те са били наясно, към него е приложена скица, т.е. тя също изхожда от тях, без значение, че не съдържа техни подписи. Отделно от това, съдът е счел, че ако разпределението на гаражите не е такова, каквото е отразено в скицата и ако „северният гараж“ е изцяло собствен на бащата на Ф., а впоследствие изцяло нейн, нелогично е Стоян Фенеров да прави „втори вход“ за автомобил от запад, „защото иска да продава своята част“ (показания на свидетеля Райков), като е нелогично и да „търпи“ ищцата от 1994 г. до настоящия момент, които обстоятелства сочат, че ответникът съзнава, че той не е едноличен собственик на гаража. Съдът е приел също, че разрешението на строеж е издадено на основание § 178 ППЗПИНМ и при приложение, че се касае за цялостно застрояване на парцела и за всеки самостоятелен обект (апартамент) в кооперацията е предвидена „гаражна клетка“, съгласие на всички собственици не е необходимо, поради което въпреки липсата на учредено право на строеж и предвид обстоятелството, че в дворното място са предвидени 3 гаража, като към всеки апартамент е предвидена „гаражна клетка“, то е налице хипотезата на чл.55 от ЗПИНМ (отм.), действал към 1968 г., като е изведен извод, че собствениците на един апартамент притежават общо и ½ ид. част от правото на собственост върху съответния за тях гараж, съобразно разпределението по скицата. По тези съображение, БРС е приел, че след като прехвърлителите на ищцата (сем.Радеви) притежават ½ ид. част от правото на собственост върху сграда (гараж) с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, то и ищцата Н. е придобила тази идеална част по силата на договора за покупко-продажба, поради което е уважил предявения от нея установителен иск за собственост като основателен. По искането за отмяна на констативния нотариален акт на ответницата е прието, че след като със същия Д.Ф. е призната за собственик на целия гараж, то с оглед уважаването на иска по чл.124, ал.1 ГПК за ½ и.ч. от него, актът следва да се отмени само в частта, надвишаваща ½ ид.ч. от правото на собственост върху гаража.