Определение № 511 от 21.05.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Габрово, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500302 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане рег.№317/08.04.2025г. по ч.гр.д.№140/2025г. от РС Дряново, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Е. И. С. за присъждане на сумата от 5731,81-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 474,29лв – договорна лихва за периода 05.01.2022г. – 05.09.2024г., сумата 2341,16лв – обезщетение за забава за периода от 06.01.2022г. до датата на подаване на заявлението и разноските в заповедното производство.

Твърди се, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Съгласно чл.411 ГПК предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага и договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това задължение кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора и в частност относно наличието на неравноправни клаузи. Разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК изчерпателно изброявала доказателствата, които следвало да се представят, като договорът за цесия не бил сред тях.

Законът не поставя изискване за проверка дали заявителя е действителния носител на претендираното право.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е. И. С. за присъждане на 5731,81-главница, ведно със законната 1 лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 474,29лв – договорна лихва за периода 05.01.2022г. – 05.09.2024г., сумата 2341,16лв – обезщетение за забава за периода от 06.01.2022г. до датата на подаване на заявлението.

Заповедния съд с Разпореждане рег.№270/26.03.2025г. оставил заявлението без движение, като указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи описания в заявлението договор за прехвърляне на вземания.

В отговор на Разпореждане рег.№270/26.03.2025г. заявителя е депозирал молба с вх.

№1008/04.08.2025г., в която оспорил дадените му указания. Посочил, че съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК законодателят изрично посочил документите, които следвало да се представят със заявлението единствено с цел съдът да провери договорите за наличие на неравноправни клаузи. Същата не предвиждала представяне на доказателства в подкрепа на изложените твърдения в обстоятелствената част на заявлението. Въпросът за доказване на факта на получаване на уведомлението за цесия от длъжника бил извън пределите на изследване от съда в заповедното производство по чл.410 от ГПК.

Първоинстанционният съд приел, че поради неизпълнение на дадените указания искането не отговаряло на изискванията на чл.410, ал.3 от ГПК и заявителят не е отстранил допуснатите нередовности. Поради което на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК заповедния съд отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

Основателно е възражението на жалбоподателя относно правомощията на заповедния съд да извърши проверка относно договора за прехвърляне на вземания. В заповедното производство съдът не проверява обстоятелствата във връзка със сключване и съобщаване на договора за цесия на длъжника, тъй като същото не е част от проверката за редовност по чл.410 във вр. с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, извършвана от заповедния съд.

Същият има задължение, на осн. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, да прецени дали заявеното искане противоречи на закона и добрите нрави и дали не се основа на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител или дали не налице обоснована вероятност за това.

От представения към заявлението договор за потребителски паричен кредит е видно, че на длъжника е отпуснат кредит в размерна 12000лв., която да бъде погасен на 84бр. вноски от по 192,46лв., при лихвен процент от 8,84% и ГПР – 10,44%. Видно от договора кредитополучателя дължи и такса ангажимент в размер на 420лв.

В чл.2 от условия по договора е видно, че срещу заплащане на такса ангажимент кредитора сключва договора при фиксиран лихвен процент по см на §1, т.5 ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В чл.10 а ЗПК е предвидена възможност за кредитора, да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например - издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.

Уговорената еднократна такса ангажимент в размер на 420лв. е нищожна на осн. чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като е уговорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Договорената такса ангажимент, срещу която кредитора сключва договора при фиксиран лихвен процент, по смисъла на §1, т.5 ЗПК, при съдържащите се в документа условия, размери и срокове е свързана с условията на договора, поради което касае усвояването на кредита, за което не може да се изисква такса. Срещу заплащане на такса ангажимент кредитора не предоставя допълнителна услуга по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК, а с нея се заобикаля забраната на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което тази крауза е нищожна.

Видно от условията по договора такса ангажимент не е включена при определяне размера на ГПР

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че макар договорения ГПР да съответства на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер.

2

Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя.

Безспорно в настоящото производство съдът няма възможност да изчисли дали ако към договорения ГПР бъде включена и такса ангажимент би се надвишил определения в закона максимален размер.

С горните действия кредитора се опитва да заобиколи императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Тъй като по делото не се претендира целия размер на главницата по договора, а само част от нея, то очевидно длъжника е извършил плащания, чиито размер заявителя не е посочил, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита

От заявлението не става ясно върху каква главница се начисляват сумите по претендираните лихви - дали само върху предоставената и невърната на падежа сума, или и върху такса ангажимент. Като не са посочени размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените периоди се препятства преценката за съответствие на искането с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК с размера на законната лихва и лихвата за забава.

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на РС Дряново, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, следва да бъде потвърдено, като правилно

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег.№317/08.04.2025г. по ч.гр.д.№140/2025г. от РС Дряново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3