Решение № 3975 от 26.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3975 гр. Пловдив, 26.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330118624 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. О. Б., ЕГН **********, против А. Т. Ц., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в общ размер на 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева– представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, 200 лева законната лихва, за периода от 20.07.2010 г. до 25.11.2021 г ., за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на РС – Пловдив, 16 състав.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2022 г., е допуснато изменение на предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, чрез увеличение на размера на първоначално предявения иск, за сумата от 4825.18 лева - законна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 25.11.2021 г.

Ищецът твърди, че с Присъда № 229 от 02.05.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав, влязла в законна сила на 05.12.2011 г., е осъден да заплати на ответника сумата от 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост 1 на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 20.07.2010 г., както и сумата от 300 лева – разноски по делото в Районен съд – Пловдив и сумата от 300 лева – разноски по ВНОХД № 1273/2011 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Сочи, че въз основа на този съдебен акт е издаден Изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав.

Ищецът твърди, че въз основа на горецитирания изпълнителен лист, ответникът с молба от 23.02.2012 г. е образувал изпълнително дело № **** г. по описа на ****, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Твърди, че с получена на 19.03.2012 г. покана за доброволно изпълнение е уведомен, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, уведомлението за което е получено от работодателя „Висмар“ ЕООД, на 23.03.2012 г., както и е насрочен опис на 28.05.2012 г. на движимите му вещи на регистрирания му адрес, като този опис не бил осъществен.

Твърди, че с Постановление на **** от 27.03.2012 г. е разпоредено вдигането на наложения запор върху трудовото му възнаграждение, като на 11.04.2012 г. е получено уведомлението от работодателя „Висмар“ ЕООД.

Твърди, че след 11.04.2012 г. по изпълнителното дело не са постъпвали молби от взискателя А. Ц. или негов пълномощник, в които да са направени искания до **** за извършване на конкретни изпълнителни действия или предприемането на дадени изпълнителни способи.

Излага, че ищецът не дължи претендираните по изп. дело суми, тъй като същите са погасени по давност. В тази връзка навежда доводи, че от 11.04.2012 г., взискателят не е поискал, съответно **** не е предприел принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния срок, поради което счита, че на 11.04.2014 г. делото е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Позовава се на т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2013 г. на ВКС. Счита, че всички действия, извършени след тази дата по изп. дело, както от взискателя, така и от ****, не могат да прекъснат давността и същите са извършени след като делото е прекратено по давност по силата на закона.

Отделно, счита, че процесните вземания са погасени с изтичането на петгодишна давност – на 05.12.2016 г., считано от 05.12.2011 г., когато съдебното решение е влязло в законна сила, с което са установени.

Сочи, че от 19.03.2012 г., когато е уведомен за наложения запор върху трудовото му възнаграждение и когато е било предприето единственото и последно принудително действие спрямо него по изп. дело № **** г., в продължение на 8 години и половина, до 29.06.2020 г. не са били предприемани, нито са извършвани принудителни изпълнителни действия спрямо него като длъжник по посоченото изп. дело.

Твърди още, че с Постановление за налагане на възбрана от 29.06.2020 г., при Агенцията по вписванията е наложена възбрана на 29.06.2020 г. по изп. дело № **** г. по описа на **** **** върху неговия недвижим имот: ½ ид. част от ПИ с идентификатор № **** по КККР на гр. С., с адрес: местност „Б.к.“, площ 1024 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за която възбрана бил уведомен със съобщение на ****, получено на 01.07.2020 г. Сочи, че със съобщение на ****, получено на 05.03.2021 г. е уведомен, че на 31.03.2021 г. е насрочен опис на горепосочения недвижим имот, като с Протокол от 31.03.2021 г. е извършен опис. С Постановление на **** **** от 01.10.2021 г. е насрочена публична продан – първа поред, на гореописания недвижим имот, с дата на провеждане на проданта от 02.11.2021 г. до 02.12.2021 г.

Излага доводи, че посочените принудителни действия не заличават ефекта на 2 настъпилата много по-рано погасителна давност на вземането на взискателя по изп. дело № **** г.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в общ размер на 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от които 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, 200 лева – законната лихва, за периода от 20.07.2010 г. до 25.11.2021 г. , за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2022 г., е допуснато изменение на предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, чрез увеличение на размера на първоначално предявения иск, за сумата от 4825.18 лева - законна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 25.11.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Ц. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че вземанията на ответника произтичат от причинени от ищеца неимуществени вреди, за което последният бил осъден. Сочи, че след образуване на изпълнителното дело ищецът превеждал регулярно по сметката на **** различни суми. Плащания постъпвали от 27.03.2012 г. до 22.04.2020 г., като това било видно от изготвената от **** Твърди, че длъжникът – ищец в настоящото производство извършвал плащания доброволно. Оспорва, че взискателят по изпълнителното дело се е дезинтересирал и не е искал извършване на изпълнителни действия. Посочва, че такива били поискани в началото на изпълнителното дело, а след като плащанията спрели, били поискани изпълнителни действия и по делото предстояла продажба на ½ ид. част от имот – СИО на длъжника и съпругата му, след което и съдебна делба на въпросния имот.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 от Закона за адвокатурата за осъществена правна помощ и процесуално представителство в настоящото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на А. Т. Ц. е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ състав, въз основа на който е образувано изп. дело № **** г. по описа на **** **** ****, рег. № **** на КЧСИ. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 2335/03.03.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия по делото изпълнителен лист, се установява, че в полза на А. Т. Ц. е издаден изпълнителен лист от 19.12.2011 г., въз основа на Присъда № 229 от 02.05.2011 г. по НОХД № 8580/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н.с., влязла в сила на 05.12.2011 г. , срещу ищеца Г. О. Б., за следните суми: 10 000 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от 3 които 7000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и 3000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупването на лъчева кост на лявата ръка в долната трета и на шиповидния израстък на лакетната кост на същата ръка в областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване на движенията на горен лев крайник, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 20.07.2010 г., както и сумата от 300 лева – разноски по делото в ПРС и сумата от 300 лева – разноски по ВНОХД № 1273/2011 г. по описа на ПОС.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № **** г. по описа на **** **** ****, рег. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд– Пловдив.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.