Решение № 170 от 07.03.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Благоевград, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова в присъствието на прокурора С. Г. като разгледа докладваното от К. Сукалинска Гражданско дело № 20251210100056 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№56/2025г. по описа на Районен съдБлагоевград е по реда на чл.549 във вр. с чл.542 от ГПК във вр. с чл.14 от ЗЛС.

Образувано е по молба на К. Н. М., Т. Н. Г. и К. Н. М., за обявяване смъртта на Г. Н. М., ЕГН **********.

В молбата се твърди, че Г. Н. М. е брат на молителите. Твърди се, че през 2002г. Г. Н. М. е напуснал дома си и отттогава молителите нямат връзка с него.

Сочи се, че още през 2002г. последните са подали редица сигнали за неговото изчезване с цел предприемане на действия по издирването му, но местонахождението му не било установено, вкл. липсвали данни същият да е напускал страната. Предвид изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да обяви смъртта на Г. Н. М..

В съдебно заседание молителите К. Н. М., Т. Н. Г. и К. Н. М. се явяват лично, като първите две пледират за уважаване на молбата, а последният твърди, че брат им е жив.

Община Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не изразяват становище по молбата.

Районна прокуратура-Благоевград в съдебно заседание се представлява от прокурор С. Г., която счита молбата за неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

Г. Н. М., ЕГН **********, е роден на 30.09.1976г., видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №1091/04.10.1976г.

Молителите К. Н. М., Т. Н. Г. и К. Н. М. са негови съответни сестри и брат.

През 2018г. баща им Никола Г.ев М. е починал. Във връзка с наследството 1 на лицето възникнало необходимост да бъдат установени всички негови наследници. Тъй като Г. Н. М. е един от наследниците, а близките му не знаели неговото местонахождение, през 2020г. сестра му Т. Н. Г. подала жалба в РП-Благоевград с №2112/2020г. с твърдения, че през 2002г. брат й Г. Н. М. е напуснал жилището си, като седмица по-късно се обадил, че е в Австралия и повече няма да звъну, като оттогава близките му нямат връзка с него. С Постановление от 26.10.2020г. прокурор от РП-Благоевград отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление.

През 2020г. в 01 РУ-Благоевград, ОДМВР е подадена молба вх.№1899005716/04.11.2020г. от Т. Н. Г., в която се твърди следното: че през 2002г. поради проблеми в семейната къща и оказван психически тормоз от страна на баща им Никола М., Т. Н. Г. и брат й Г. Н. М. решили да се изнесат от дома им и да отидат да живеят на квартира. Същата година през есента брат й напуснал квартирата и заминал за Австралия поради тормоза, упражняван от баща им.

След около седмица Т. Н. Г. получила телефонно обаждане от брат си, който й съобщил, че е пристигнал в Австралия и повече няма да й звъни, тъй като е емигрант. Оттогава семейството няма връзка с него, поради което се иска да се отправи запитване до австралийските власти за установяване местонахождението на Г. М..

По повод подадената молба Г. М. е обявен за ОДИ с мярка „Установяване на адрес“, като сигналът е разпространен в ШИС по чл.32 – Изчезнало пълнолетно лице, с мярка „Съобщаване на местопребиваване“. Липсват данни дали е създаден сигнал в Интерпол за издирване на лицето и дали е отправено запитване до съответните власти в Австралия относно това дали действително изчезналото лице се намира на тяхна територия.

Установено е, че издадените лични документи на името на Г. Н. М. са били със срок на валидност до 2010г., като след това няма издавани други. Няма регистрирани влизания и излизания от страна за периода от 01.01.2015г. до 03.02.2025г. За лицето не е съставян акт за смърт в регистрите на актове за гражданско състояние на Община Благоевград.

По делото са приобщени още справки от НЗОК и от НОИ, от които се установява, че след 2002г. лицето не е ползвало медицински услуги и не са му изплащани обезщетения.

По реда на чл.550, ал.3 от ГПК са изслушани молителите – предполагаеми наследници.

Молителката К. Н. М. твърди, че през 2002г. брат й Г. М. живеел с родителите им на ул.“Плиска“ 8 в Благоевград, когато те й съобщили, че брат й Г. е заминал за Австралия. Не знае причината за заминаването му. След заминаването си, не се е обаждал на никой от семейството и нямат връзка с него. Твърди, че брат й не е имал проблеми с родителите си.

Молителката Т. Н. Г. твърди, че към 2002г. брат й Г. М. работил на автомивка в града, като споделял, че иска да замине да работи в Австралия. По това време двамата живеели на квартира, тъй като баща им упражнявал психически тормоз върху тях и решили да се изнесат от дома. Първоначално твърди, че след като заминал за Австралия, брат й не се е обаждал да каже, че е пристигнал. Впоследствие твърди, че се е обадил на техен братовчед и е съобщил, че е пристигнал в Австралия и повече няма да звъни, защото е емигрант. След това не се е обаждал и нямат връзка с него.

2

Молителят К. М. сочи, че към 2002г. брат му работил на автомивка в Благоевград, но искал да замине да работи в Австралия. Свързал се с човек, който му намерил работа в завод за мебели в Австралия и който уредил пътуването вкл. закупуването на самолетен билет и апартамент под наем. Г. платил всички разходи и заминал за Австралия. С него заминал и техен общ приятел на име Спаско, с който заедно до преди това танцували в танцов състав. Когато Спаско се връщал в България, споделял на К. информация за брат му – че Г. работи в Австралия и изкарва добри пари, че се е оженил и има момиченце. От Спаско молителят знае, че Г. се е връщал и в България, вкл. преди 2 години докато е бил в България се е срещнал със Спаско в Благоевград. Молителят помолил Спаско да даде телефонния му номер на Г., но и до сега брат им не се е обадил.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.542 от ГПК когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред /като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други/, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

В охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по чл.549 и сл. ГПК се цели най-общо да се защитят интереси, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбата на чл.14 от ЗЛС в общия случай след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт. Не е необходимо обявяване на лицето за общодържавно издирване. Достатъчно е да се установи, че след изчезването на лицето в продължение на пет години липсват каквито и да било сведения за него, и това е предвиденият в закона необходим минимум, за да се приеме, че лицето не е живо и да се обяви смъртта му, като се определи и денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт. Законът не поставя изискване в охранителното производство по чл.549 и сл. от ГПК да се установява при какви обстоятелства и защо е изчезнало лицето, но във всички случаи съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва да води до извода, че липсва известие за отсъстващото лице за срок, по-дълъг от пет години от последното известие от или за него. Защитата на правата на всеки, чиято правна сфера е засегната от обявената смърт, включително и на обявеното за мъртво лице, в случаите, когато се установи, че отсъстващият е жив, се постига чрез процедурата, предвидена в чл.552 от ГПК / Решение №199 от 18.10.2017г. по гр.д.№4445/2016г. на ВКС, IV г.о./.

По делото се установи по данни на неговите близки, че през 2020г. Г. Н. М. е заминал да живее и работи в Австралия и оттогава не е търсил връзка със своите роднини. За тези обстоятелства данните по делото са безпротиворечиви. В същото време съдът констатира множество противоречия в твърденията на молителите, изложени в сезиращата съда молба, от една страна, в тези, дадени устно в съдебно заседание, от друга 3 страна, и тези, съдържащите се молбите до РП и МВР от Т. Г., от трета страна, както и противоречия помежду им, относно това: каква е била причината Г. М. да замине и дали е била свързана с тормоз в семейството; къде е живеел преди да замине; дали е подготвял пътуването и е споделял намерението си да замине; дали се е обадил след като е заминал и пристигнал; дали молителите имат сведения за него. Не се доказаха твърденията в молбата, че през 2002г. молителите са подали сигнал за издирването му – напротив – установи се, че такъв е подаден едва през 2020г. Установените противоречия поставят под съмнение твърденията им, че нямат никакви сведения за него. Макар да се установи, че от 2002г. той не ги е търсил, молителят К. М. в съдебно заседание изнесе сведения, че през всичките тези години, откакто брат им е заминал за Австралия, е получавал информация за него от негов приятел, с който заедно са заминали за Австралия и който се прибира по поводи в България. Тези данни хвърлят сериозно съмнение върху произтичащата от отсъствието му вероятност, че е починал. Макар данните, че Г. М. е жив, че живее и работи в Австралия, където има семейство, да не се изнесоха пред съда непосредствено от възприелото ги лице, съдът намира, че те са в състояние да опровергаят твърдението, че за отсъстващото лице не са постъпвали сведения повече от 20 години. Производството по обявяване на смърт има за цел да изведе факта на смъртта на изчезналото лице от факта на неговото продължително отсъствие, а не по категоричен начин да приравни продължителното отсъствие на несъмнена смърт. Данните по делото, че преди 2 години лицето Г. М. се е срещал със свой познат от танцовия състав, с който поддържат връзка, обуславя неприложимост на чл.14 от ЗГР. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори Г. М. да е в чужбина, липсват данни за това той да е починал там. Същият е на 48 г., т.е. касае за мъж на средна възраст, за който липсват данни да е страдал от някакво заболяване, поради което не е налице основание да се направи обосновано предположение за евентуалната му смърт.

Предвид изложеното, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на К. Н. М., ЕГН **********, Т.

Н. Г., ЕГН ********** и К. Н. М., ЕГН **********, за обявяване смъртта на Г.

Н. М., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4