Определение № 16970 от 10.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16970 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506615 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274- чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Х. Т. чрез адв. Н. И. срещу определението от 04.05.2026г., постановено по гр. д. № 30982/2025 г. на СРС, 25 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от 28.02.2026г., като на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 230 евро. Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение, като му бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение до размера от 460 евро.

Претендира разноски за настоящото производство.

Насрещната страна - „Сити Кеш“ ООД в законоустановения срок оспорва частната жалба и моли за оставянето и без уважение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

По отношение на въпроса при определяне на възнаграждението по чл.

36, ал. 2 от ЗА обвързан ли е съдът от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е формирана константна и последователна практика на ВКС, обективирана в Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, и много други, постановени при съобразяване на постановките на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.

Съгласно посочените съдебни актове, въведеното с чл. 36, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което не следва да се прилага.

В разглеждания случай пред първоинстанционния съд са предявени: 1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №******** от 29.03.2024 г. е недействителен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че следните негови клаузи са недействителни - клаузата, регламентираща заплащането на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент, посочен в договора- чл.

3, ал. 1, т. 7, клаузата регламентираща годишния процент на разходите по кредита- чл. 3, ал. 1, т. 5 и клаузата, регламентираща заплащането на неустойка при непредоставяне на някое от посочените от кредитора обезпечения чл. 11, ал. 1 вр. чл. 5; както и 2. кумулативно съединен с горепосочените искове осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 289,39 евро /566 лева/, представляваща недължимо платена сума по сключения между страните нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 30.05.2025г. до окончателно й изплащане.

Производството е протекло без фактическа и правна сложност, като по 2 делото е проведено само едно открито съдебно заседание. Спорът е бил изяснен от фактическа и правна страна, без да са искани и събирани множество доказателства, като единствено е допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза, по която жалбоподателят не е поставил въпроси. При тези данни делото не разкрива особена фактическа или правна сложност, нито наличие на процесуални усложнения.

Съгласно трайната съдебна практика преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК се извършва във всеки конкретен случай с оглед съотношението между договореното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, както и реално положените усилия от процесуалния представител (решение № 60132 от 13.12.2021 г. по т. д. № 1956/2020 г.; определение № 223 от 27.06.2018 г. по т. д. № 2777/2017 г.; определение № 158 от 07.05.2014 г. по ч. пр. д. № 1373/2014 г.; решение № 401 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 2759/2023 г.). Прекомерност е налице, когато е установено несъответствие между размера на договореното адвокатско възнаграждение и характера, сложността на делото и действително извършените процесуални действия.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното определение, поради което не намира за необходимо да ги повтаря, и препраща към тях на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл.

272 от ГПК.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 230 евро съответства на вида, количеството и сложността на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото, продължителността на производството и броя на откритите съдебни заседания, а също – и на цената на иска (289,39 евро).

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение, рег. № 16901 от 04.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 30982 по описа за 2025 г. на СРС, 25 3 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4