Решение № 103 от 29.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова в присъствието на прокурора Мариян Любенов Александров (СГП-София) като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600041 по описа за 2021 година Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е по протест на прокурор от СГП, ведно с допълнително изложени мотиви към него, както и по въззивна жалба, с допълнение към нея, от подсъдимия Т. Т.

Т., чрез защитника адв.А. Ц. А., против присъда №260001/15.09.2020г. по описа на СГС, постановена по нохд №2112/2019г по описа на същия съд. С атакувания акт Т. е признат за виновен в това, че на 03.10.2016г. в гр.София, в кафене Еврофутбол, в ж.к.“Гоце Делчев“, на ул.“Делян Белишки“ №54, около 22.00 часа, направил опит умишлено да умъртви В. Р. И., като му нанесъл удар с нож вляво на шията и му причинил прободно-порезна рана с частично нараняване на гръдноключечния мускул на шията вляво в долната му една трета и нараняване на външната югуларна вена вляво, като изпълнителното деяние е довършено, но смъртта на пострадалия И. не е настъпила поради оказана своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ в условията на спешност във ВМА София, като нараняването е хирургически обработено и зашито, което е предотвратило остра кръвозагуба, която е можело да доведе до смъртен изход, т.е. изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.

1

В протеста са изложени съображения, че присъдата е неправилна в частта, с която е определено наказанието, затова то следва да бъде увеличено, като се постанови да се търпи ефективно. Прокурорът е изразил съгласие с изводите на съда, че са налице предпоставките за определяне на размера на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, но не и че целите му по чл.36 от НК биха могли да се постигнат с отлагане на изпълнението за срок от 5 години по чл.66, ал.1 от НК. В подкрепа на искането се навеждат доводи за несъобразяване от първоинстанционния съд на начина на извършване на престъплението, липсата на съпричастност към състоянието на пострадалия от страна на подсъдимия, а също и направения опит за заличаване на следите, чрез скриване на ножа в чантата на подсъдимия и излагане на версия за рязане на домати с него пред полицейските служители.

В жалбата на защитника на подсъдимия Т. се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, нарушен е материалният закон и наказанието е явно несправедливо. Изводите относно авторството на деянието и наказанието не са подкрепени от събраните доказателства, според защитника много от спорните моменти по делото не са били изяснени, а изводите относно оръжието на престъплението са неприемливи, тъй като на мястото е имало и множество други предмети, които биха могли да причинят нараняването по шията на И. – счупена чаша или острите върхове на оградата, които възможности не са били изследвани. Правото на защита на подсъдимия е било нарушено, тъй като съдът е приел за установени фактически положения, които не са подкрепени от доказателствата по делото, особено съществено нарушение е отказът на съда да приобщи показанията на свидетеля И. от ДП, въпреки наличието на съществени противоречия с показанията по време на съдебната фаза. Показанията на И. са кредитирани, след съпоставка с показанията на свидетеля К., но въпреки проведената очна ставка между тях двамата, съществените противоречия са игнорирани. Кредитирани са и показанията на свидетелите – очевидци, но един от тях, свидетелят А., е съобщил факти, които не са били възприети от останалите, а те би трябвало да възприемат същото. Според защитника, ножът е бил иззет в нарушение на правилата на чл.161, ал.2 от НПК, а съдът е нарушил материалния закон, като 2 е отказал да квалифицира деянието като такова по чл.124, ал.1 от НК.

Доводите за явна несправедливост на наказанието според жалбата, са свързани с правната квалификация, защото ако то е било наложено при условията на по-леката квалификация, можеше да бъде значително по-ниско, а също и подсъдимият би могъл да бъде оправдан при прецизен анализ на доказателствата и липсата на категорични такива за авторството и оръжието.

С оглед на тези съображения се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно изменение и налагане на наказание по чл.124, ал.1 от НК или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Представителят на САП поддържа протеста, намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, действително е налице превес на смекчаващите обстоятелства, но те не са такива, които да доведат до приложение на чл.66 от НК. Касае се за умишлено престъпление с висока степен на обществена опасност, довършен опит за убийство, от който не е настъпил фатален изход само поради адекватната намеса на медицинските лица, подсъдимият е опитал да скрие ножа, като е обяснил на полицейските служители, че с него е рязал домати. С оглед обществената опасност на деянието и на дееца целите по чл.36 от НК не биха се постигнали с условно осъждане. Иска се изменение на присъдата, като се наложи ефективно наказание.

Защитникът оспорва протеста и поддържа жалбата по изложените в нея съображения, иска подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да се измени присъдата, като се наложи наказание по чл.124 от НК, да се върне делото за ново разглеждане или да се потвърди присъдата на първата инстанция.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, твърди, че пострадалият е паднал на оградата, не го е ръгал, не е крил ножа, той е бил в чантичката му, с него е рязал домати и сирене.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК , установи, че първоинстанционният съд, в 3 мотивите на присъдата си правилно е установил и възпроизвел фактическата обстановка. Въззивният съдебен състав възприема фактическите констатации в тази присъда, като на свой ред счита за установени и доказани следните факти, относими към предмета на делото:

Подсъдимият Т. Т. Т. е роден на ******** г. в гр.Ботевград, български гражданин е, неосъждан, със средно образование, безработен, живее на съпружески начала, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, ж.к.“***“, бл.***, вх.*, ап.***. На 03.10.2016г., около 17-18 часа, подсъдимият се намирал в кафене „Еврофутбол“ в ж.к.“Гоце Делчев“, на ул.Деян Белишки“№54, където от няколко часа седял заедно със свидетеля К. на една от четирите външни маси, двамата пиели алкохол – К. пиел уиски, а Т. водка. Вътре в заведението седели свидетелите К. А., В. Ц., Ц. Н., Г. Ц. и К. Ж., играели карти и си говорели. Около 19.30 часа на съседна маса седнал В.И., който започнал да пие мастика, тъй като се познавали от квартала, Т. и К. го поканили на тяхната маса и започнали да се черпят взаимно. Около 22 часа, след значително количество изпит алкохол, Т. и И. започнали да спорят по въпроса кой от тях има повече пари, И. обиждал Т., наричал го „фикус“ и „боклук“, псувал и правел неприлични жестове, като се опитал със среден пръст да му бърка в ушите. Т. се сдържал, но после отвърнал на обидите, а К. ги предупредил да не се заяждат, но те не спрели. К. отишъл до тоалетната, през това време спорът продължил, подсъдимият станал от масата, избутал И. до металната ограда от мрежи на заведението, висока около един метър, докато двамата били прави, извадил от чантата си нож, тип пеперуда, който носел в нея, казал на И. да се моли за живота си и му нанесъл удар в областта на шията. На И. били причинени прободно-порезна рана в областта на гръдния кош в ляво, без проникване в гръдната кухина и прободно-порезна рана на шията вляво с частично нараняване на гръдноключечния мускул на шията вляво в долната му трета и нараняване на външната югуларна вена вляво. Т. седнал на стола си, а И. паднал върху металната ограда, привлечени от шума, седящите вътре в заведението свидетели излезли, върнал се и К., който седнал до Т., видял на масата нож, двамата продължили да пият. К. А. попитал Т. какво се е случило, той отговорил, че И. е паднал от стола и се ударил в оградата, А. веднага се обадил на тел.112, заедно с другите свидетели оказали помощ на пострадалия, донесли кърпи и се опитали да спрат обилното 4 кръвотечение от врата му. Около 22.30 часа пристигнали В. Д. и М. Б., полицейски автопатрул при 04-ЛУ СДВР, видели пострадалия да лежи по гръб на земята, окървавен в областта на корема, гръдния кош и врата, Д. проверил кожената чанта, носена от Т. и като намерил в нея нож, го попитал защо по него има кръв, а той отговорил, че е рязал домати с него. Ножът бил предаден в протокол за доброволно предаване от Д. на разследващите. На мястото пристигнал екип от ЦСМП, пострадалият бил откаран във ВМА, в състояние, реализиращо критериите за временно разстройство на здравето, опасно за живота, където му била извършена хирургическа интервенция – зашиване на югуларната вена, която ако не била извършена своевременно, била налице реална опасност от остра кръвозагуба, водеща до летален изход.

Подсъдимият Т. към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Той се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен, което не е нарушило психическите му годности, не е било налице усложнено или патологично алкохолно опиване, какво и интоксикационна психоза с качествена промяна на съзнанието. Алкохолната интоксикация в границите на средна степен на обикновено алкохолно опиване е променила сериозно реактивността му, като е снижила прага на дразнимост и е довела до снижен самоконтрол, което не позволява да се обсъжда реагиране от типа на „физиологичен афект“.

Тази фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния съд при правилен, логичен и съобразен със закона анализ на доказателствата. Кредитирани са гласните доказателства – обясненията на подсъдимия Т. съдът е преценил внимателно, като е съобразено, че са и средство за защита. Съдът не е дал вяра на тази част от тях, в която Т. е отричал да е наръгал с нож пострадалия, а е заявил, че само го блъснал и той паднал върху металната ограда, както и на заявлението, че ножът, иззет като веществено доказателство по делото, е негов. Действително показанията на пострадалия И. опровергават обясненията в тази част, пострадалият е заявил, че подсъдимият е опрял ножа в гърлото му, след това го е наръгал, свидетелят Д. е открил ножа в чантичката на Т., за същото обстоятелство свидетелстват и полицейските служители Н. и Л., свидетелят 5

К. също е видял ножа на масата, на която са седели само той и подсъдимия.

Заключенията на СМЕ, биологичните и ДНК експертизи също опровергават обясненията на Т., доколкото кръвта по ножа е от пострадалия, кръв от него има по чантата и дрехите на Т., а механизмът на причиняване на уврежданията изцяло съвпада с посочения от И.. Подробните съображения по отношение на обясненията на подсъдимия и вещественото доказателство – нож, изложени в мотивите на първоинстанционния съд, се споделят изцяло от въззивния съдебен състав. Пострадалият И. е посочил, че подсъдимият опрял в гърлото му нож, с който го наръгал, след като пострадалият паднал, подсъдимият седнал отново на масата, където оставил ножа, в това положение го възприел свидетелят К.. Малко след това на място пристигнал Д., който открил приобщения като веществено доказателство нож в чантата на подсъдимия, впоследствие го предал с протокол за доброволно предаване от 04.10.2016г.След проведеното изследване от вещите лица на ножа, въпреки липсата на дактилоскопни следи по дръжката му, което се обяснява с площта и релефа на същата, заключението на ДНК експертизата по протокол №18/ДНК-534 и протокол №18/ДНК-276 е категорично, че изследваната кръв върху острието на ножа е от пострадалия И., кръв и по чантата, където се е намира ножа преди изземването му /заключение на биологичната експертиза №300Б/2016г./, както и по блузата с дълъг ръкав, носена от подсъдимия /заключение на биологичната експертиза №301Б/2016г./. Предвид подробно обоснованите доводи, правилно първоинснтанционният съд не е кредитирал с доверие тази част от обясненията на Т., като е квалифицирал същите единствено като защитна теза. По отношение на обясненията в останалата им част и на свидетелските показания на В.И., Е. К., Х. Ц., В. Д., И. Л., К. А., В.