Определение № 9498 от 29.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9498 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504102 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С Определение № 1509 / 28.10.2025 г. по гр. д. № 1817/2025 г. Районен съд - Монтана е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд, мотивирайки го с обстоятелството, че се касае за спор с потребител и доколкото настоящия адрес на същия е гр.

София, то делото следва да бъде изпратено на съответния съд по настоящ адрес на потребителя.

С Определение № 14126/14.04.2026 г. по гр. д. № 430/2026 г. Софийски районен съд е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред СГС. Съображенията на СРС за това са, че производството пред РС Монтана е било образувано по заявление по чл. 410 ГПК, като е издадена и заповед за изпълнение, която съдът намира, че стабилизирала местната подсъдност и препятствала последващо прекратяване на производството.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност съобразно нормата на чл. 122, изр. 2 ГПК, намира следното:

На първо място по съображенията на СРС за обратно действие на разпоредбата на чл. 411 ГПК, настоящия съд намира следното:

С § 5 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн. в ДВ, бр. 11 от 31.01.2023 г., е предвидено, че в чл. 410 се създават ал. 4, 5 и 6, като ал. 6 е със следното съдържание: Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на 1 заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал.

1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд."

Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, законът влиза в сила от 1 юли 2024 г. с изключение на § 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Впоследствие, обаче, § 25 е изменен - съгласно§ 2 от ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. , в § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г.) думите "1 юли 2024 г." се заменят с "1 юли 2025 г.

На § 2 е придадено обратно действие, тъй като съгласно§ 4 от ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г., законът влиза в сила от 1 юли 2025 г., с изключение на: параграф 2, който влиза в сила от 1 юли 2024 г. Това означава, че дори и в един период да е била действаща редакцията на закона след изменението, с обратна сила съдържанието й е променено и до 01.07.2025 г. е действала старата редакция преди измененията със ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 11 от 2023 г., до Следователно, в настоящия случай, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.02.2025 г. е била действаща и приложима разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК в редакцията с посл. изм. и доп. на ГПК ДВ, бр. 102/23.12.2022 г. (а на чл. 411, ал. 1 ДВ, бр. 100 от 2019 г.).

Вярно е, че съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 гр.София, 18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ВКС, т.3а се посочва, че ако такава служебна проверка (за местна подсъдност) не е направена и заявлението е уважено чрез издаване на заповед за изпълнение, местната подсъдност в заповедното производство е стабилизирана и не може да се променя. Това обаче касае единствено местната подсъдност в развитието на заповедното производство и възможността за упражняване правата на страните в рамките на това производство например при подаване на възражение, при издаване на изпълнителен лист и пр.

Веднъж обаче възникнала предпоставка за завеждане на установителен иск, респективно разглеждане на исково производство, то обстоятелството, че длъжникът има адрес или седалище в района на друг съд, ще следва да бъде съобразено отново и самостоятелно по общите правила за определяне на местната подсъдност. В този смисъл е и цитираното по-горе решение.

Настоящият случай е точно такъв, след издадената заповед от РС 2

Монтана е постъпило възражение срещу същата. Това е довело до задължението на съдът да укаже на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането по заповедта. С искова молба от заявителя-ищец от 14.07.2025 г. тези указания са изпълнени и е предявен установителен иск.

Както бе посочено по-горе местната компетентност на исковия съд ще следва да бъде съобразена в последващия исков процес за установяване на вземането по общите правила за определяне на местната подсъдност. Доколкото длъжникът се явява потребител по смисъла на Закона за потребителите, а видно от справка по делото, неговият настоящ адрес е на територията на гр.

София, то компетентен да разгледа исковото производство е именно Софийски районен съд.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СРС № 14126/14.04.2026 г. по гр.д. № 430/2026 г. в частта, в която производството е прекратено.

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения иск „ВиК“ ООД – гр.

Монтана по искова молба вх.№ на РС Монтана 8809/14.07.2025 г. от срещу М.К.П.-У. е Софийски районен съд.

Делото да се изпрати съдопроизводствените действия. на

СРС за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3