Определение № 1913 от 10.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1913 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500998 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 489/11.08.2025 год. по ч.гр.д. № 360/2025 год. по описа на РС-Костинброд, с което съдът го е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА да заплати на адв. Г. Й. Г. от САК сумата 200 лева, след обезсилване на заповед за изпълнение № 248/13.06.2025 год. по чл. 410 от ГПК по същото дело.

Ответникът по частната жалба я оспорва.

Производството по ч.гр.д. № 360/2025 год. по описа на КРС е започнало по подадено заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу С. К. К. от гр. Костинброд за сумата 1389,29 лева – неплатена главница по договор потребителски кредит, сумата 2561,57 лева - възнаградителна лихва за периода 08.09.2015 год. – 08.04.2018 год. и лихви за забава. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 248/13.06.2025 год. по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е подал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК, като с възражението са представени пълномощно, договор за правна защита и списък по чл. 80 от ГПК с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА на основание осъщественото безплатно процесуално представителство по делото. С разпореждане № 1214/2025 год. съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Разпореждането на съда е връчено на заявителя, който с молба вх. № 4391/2025 год. е отправил искане до съда за прекратяване на производството по делото. Тъй като длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, с определение № 489/11.08.2025 год. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил 1 производството по делото, като на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА е съдил заявителя да заплати на пълномощника на ответника сумата 200 лева разноски за безплатно процесуално представителство.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Също така съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума /Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV Г0/.

В случая с подаденото възражение процесуалният представител на длъжника – адв. Г. е отправил искане до съда за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, представяйки договор за правна помощ и съдействие, в които страните изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от адвоката по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

В случая е налице основание за присъждане на разноски в заповедното производство в хипотеза на обезсилена заповед за изпълнение. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С обезсилването на заповедта за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски, каквито пълномощникът на длъжника своевременно е направил с възражението си по чл. 414, ал. 2 ГПК. Обезсилването на заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че кредиторът – заявител с действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство за съответната част, поради което той следва да понесе санкционните последици на разноските чл. 78, ал. 4 ГПК.

2

Както се посочи по-горе, размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна помощ се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се подава в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си. Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размера съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.

Все пак съдът намира, че попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска защита и за нея следва да се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.

Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице образец, утвърден с Нредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като разпоредбата на чл.

7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение.

Ето защо, при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се в полза на адв. Г. за осъщественото процесуално представителство на длъжника по заповедното дело, съдът съобрази конкретно извършеното от пълномощника процесуално действие, изразяващо се в подаване на възражение по образец чл. 414 ГПК, поради което 3 намира, че то следва да бъде определено в минимален размер от 200 лв., установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 489/11.08.2025 год. по ч.гр.д. № 360/2025 год. по описа на РС-Костинброд, с което съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА да заплати на адв. Г.

Й. Г. от САК сумата 200 лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на ответника С. К. К. от гр. Костинброд в заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1913 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500998 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 489/11.08.2025 год. по ч.гр.д. № 360/2025 год. по описа на РС-Костинброд, с което съдът го е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА да заплати на адв. Г. Й. Г. от САК сумата 200 лева, след обезсилване на заповед за изпълнение № 248/13.06.2025 год. по чл. 410 от ГПК по същото дело.

Ответникът по частната жалба я оспорва.

Производството по ч.гр.д. № 360/2025 год. по описа на КРС е започнало по подадено заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу С. К. К. от гр. Костинброд за сумата 1389,29 лева – неплатена главница по договор потребителски кредит, сумата 2561,57 лева - възнаградителна лихва за периода 08.09.2015 год. – 08.04.2018 год. и лихви за забава. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 248/13.06.2025 год. по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е подал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК, като с възражението са представени пълномощно, договор за правна защита и списък по чл. 80 от ГПК с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА на основание осъщественото безплатно процесуално представителство по делото. С разпореждане № 1214/2025 год. съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Разпореждането на съда е връчено на заявителя, който с молба вх. № 4391/2025 год. е отправил искане до съда за прекратяване на производството по делото. Тъй като длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, с определение № 489/11.08.2025 год. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил 1 производството по делото, като на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА е съдил заявителя да заплати на пълномощника на ответника сумата 200 лева разноски за безплатно процесуално представителство.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: