Определение № 918 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 918 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002101598 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Д. срещу решение № 191 от 06.11.2023 г., постановено по гр. д. № 368/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 856/10.07.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 615/2022г., с което е отхвърлен предявеният от Р. И. Д. срещу „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение - проф.д-р Димитър Стаматов - Варна“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в допусната лекарска грешка при извършване на операция по раждане по метода „цезарово сечение“, проведена на 24.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 24.08.2021г. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе със съдебното решение по всички заявени в жалбата доводи и оплаквания на въззивника? Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Поддържа се противорчие с ППВС № 1/53 г.; т. 19 от ТР № 1/ 04.

01.2001 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 1006/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 229 от 14.12.2016г. по гр.д.№ 2221/2016 1 г. на ВКС, III г.о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 37/29. 03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о.; решение № 34 от 20.03.2019 г. по гр.д.№ 1694/2018 г. на ВКС, III г.о.

2. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи се противоречие с решение № 189 от 2005 г. на ВКС, IV г. о., решение № 221 от 2002 г. на ВКС I г.о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д.

№4744/2008 г., I г. о.

3. По въпроса относно задължението на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, която макар и да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, да обсъди представените пред нея и приети доказателства, като в случай, че са неотносими, следва да се обоснове се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 589 от 29.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства, да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, а не изолирано, и на тази база да обоснове крайните си изводи за липса или наличие на вреди, причинени от неправомерно поведение при оказване на медицинска помощ? Поддържа се противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г.о. и решение № 43 от 04.09.2017г. по гр. д. № 3143/2016 г. на ВКС, III г.о.

5. При отсъствието на специални медицински знания у съда, когато са се породили съмнения относно правилността и яснотата на вече приети по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд да назначи нова съдебно-медицинска експертиза? Сочи се противоречие с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 106 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 1897 / 2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 39 от 26.03.2021 г. по т. д. № 938/2020 г. на ВКС, II т. о.

6. Длъжен ли е съдът при установяване на фактите от значение за изхода на делото да вземе предвид и направените от страните признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 от ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция? Процесуално нарушение ли е игнорирането от съда на направено в отговора на исковата молба признание на неизгодни за страната факти? Поддържа се противоречие с решение №108 от 25.06.2020г. по гр. д.

№1538/2019г. на ВКС, IV г. о.; решение №99 от 23.06.2014г. по гр. д. № 2343/2013г. на ВКС; решение №235/04.07.2011 г. по гр. д. №513/2010г. на ВКС, IV г. о. и решение №69/24.06.2011г. по гр. д. №584/2010г. на ВКС, III г. о.

В срока за отговор ответникът „ Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение - проф.д-р Димитър Стаматов - Варна“ ЕООД, чрез адв. С., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Постъпил е отговор на касационната жалба от С. О. С.- трето лице – помагач на страната на ответника, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно 2 обжалване, а по същество са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Няма постъпил отговор на касационната жалба от ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“АД трето лице – помагач на страната на ответника.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищеца по делото срещу отхвърлително въззивно съдебно решение, постановено по иск с цена от 200 000 лв.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, въззивният съд, въз основа на представената по делото медицинска документация, заключенията на комплексните съдебно- медицински експертизи и свидетелските показания е приел за установено от фактическа страна, че на 24.08.2021г. ищцата е приета в 19,50ч. в ответната болница при условията на напреднало раждане.

Предприето е оперативно раждане по метода „цезарово сечение“ при условията на спешност. Операцията е започнала в 20.40ч. и е приключила в 22,30 ч. Предприета е спинална анестезия, като за овладяване на повишеното вътрешно коремно налягане е приложена допълнителна доза медикаменти. Оперативната интервенция е била затруднена и от наличието на сраствания в коремната кухина, резултат от двете предходни раждания със същия метод. Коремната стена е затворена послойно, съгласно вписването в оперативния протокол и показанията на свидетеля.

В следоперативния период ищцата е развила симптоми на физиологична чревна непроходимост на 27 и 28.08.2021г., които са овладени чрез провеждане на медикаментозно лечение. В епикризата, издадена при изписването на ищцата, което е станало на 29.08.2021г., е вписано, че пациентът е в добро общо състояние, без температура, с нормална микация и дефекация. Съдът е посочил, че според заключението на първоначалната и на повторната комплексна съдебно- медицинска експертиза, чревната непроходимост в болницата е била преходна, като всяка оперативна интервенция, независимо от какво естество, води до физиологична следоперативна чревна непроходимост за срок до 72 часа, която е неживотозастрашаващо състояние и се овладява с медикаменти.

При преглед на ищцата, извършен от д-р С. на 01.09.2021г., е констатирано влошаване на състоянието й е насочена за консулт с хирург и обзорна графия на корем. Според вещите лица това влошаване на състоянието сочи на непроходимост на червата, дължаща се на сраствания от предходни операции и предвид установените чрез ехографско изследване непроходимост и раздути чревни бримки е изисквало хоспитализация.

На 04.09.2021г. ищцата е посетила СБАГАЛ, като в снетата анамнеза е отбелязано, че се оплаква от болки и балониран корем. В същия ден е посетила спешния център на МБАЛ „Св.Анна" и в съставения болничен лист е отбелязана „чревна пареза - неуточнена“.

На 06.09.2021г. ищцата е приета по спешност в МБАЛ “Св. Анна - Варна.“, където е взето решение за спешно оперативно лечение по повод чревна непроходимост с висок оперативен риск. В оперативния протокол, съставен след извършване на операцията, е 3 посочено:“..ревизира се коремна кухина; намери се чревна бримка, заклещена във вътрешен джоб на коремна кухина, образувал се разслояване на влагалището на правия коремен мускул; в същия участък се откриха два шева, в които бе попаднала стената на тънкото черво и фиксирани за фасцията; извърши се дебридемент... евакуираха се около 4 л. застойни чревни материи; поставиха се два бр. дренажи; послойно затваряне на коремната кухина“.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че по делото не се установява, че при извършената на 24.08.2021 г. операция е допусната грешка, изразяваща се в зашиване на част от тънкото черво за коремната кухина, в следствие на което е последвал илиус, застрашаващ здравето и живота на ищцата. За да достигне до този извод, въззивният съд се е основал на заключенията на вещите лица, според които данни за такава грешка не се съдържат в приложените по делото медицински документи. Съдът е посочил, че според вещите лица, ако при операцията от 24.08.2021г. са били засегнати черва, то това е щяло да има за последица тяхното некрозиране и да наложи резекция /изрязване/ на част от стената на червото, а такава интервенция не е извършвана, което е видно от оперативния протокол от 06.09.2021г., като заключенията на експертите кореспондират със заявеното от свидетеля д-р Х., че не е извършвана резекция, тъй като не е имало некрозирала тъкан.

За да направи извод, че не е установено зашиване на част от тънкото черво за коремната кухина, съдът се е основал и на констатациите на вещите лица, че според протокола от секциото, фасцията е зашита с непрекъснат шев, от което следва, че ако с този шев е зашита чревна бримка, то тя е захваната между два конеца и единственият начин за освобождаването й е прерязване на конеца, което би довело да отваряне на фасцията от секциото и пак да се зашие, а такива действия не са отразени в оперативния протокол от извършената в МБАЛ „Св.Анна - Варна“ операция на 06.09.2021г.

При формиране на горните изводи съдът не е кредитирал показанията на свидетеля д-р Х. в частта, в която заявява, че чревната бримка е била захваната с един непрекъснат конец за стената на червото и омотана по хода на шева, направен при цезаровото сечение и хванат нагоре към коремната стена, тъй като са основани на предположения и остават изолирани от всички останали събрани по делото доказателства. Изложени са мотиви, че според експертите по двете съдебно-медицински експертизи, операцията от 24.08.2021г., извършена при повишено коремно налягане, направеното тогава отстраняване на срастванията, намалената здравина на тъканите на коремната кухина в следствие на предходните две операции, са факторите, довели до формиране на патологичен дефект в послойно зашитите слоеве на предната коремна стена, в които се е вместила и прилепналата част от стената на тънкочревната бримка, което е довело до късна проява на чревна непроходимост в следоперативния период.

На следващо място съдът е приел, че не се установява да са допуснати нарушения и в следоперативния период, вкл. и забавяне при диагностицирането и лечението на настъпилите усложнения. Съдът е посочил, че въз основа на събраните доказателства се установява, че след операцията е извършено реално проследяване на основни жизнени показатели, давани са обезболяващи и други стандартни за следоперативния период 4 медикаменти. Проследяването е извършвано два пъти дневно, като до 27.08.2021г., следобед ищцата е била в добро общо състояние и без оплаквания. На 27.08.2021г. след обяд се появява гадене, балониран корем и липса на газове, предвид на което е приложено медикаментозно лечение. На 28.08.2021г. при сутрешна и следобедна визитация коремът на пациентката е бил балониран, но след отделяне на газове и дефекация не е имала оплаквания; на 29.08.20121г. не е имала висока температура, корем - мек, спокоен, небалониран. При прегледа на 01.09.2021г. д-р С. е установила по- голям корем от обичайното и поради съмнение за чревна непроходимост е попълнен документ за прием по спешност и пациентката е насочена към специалист-коремен хирург.