Решение № 75 от 28.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Търново, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело № 20204000500342 по описа за 2020 година

С решение № 208/25.06.2020 г. по гр. д. № 503/2019 г. Русенският окръжен съд е уважил предявения от В. С. Р. против С. Я. К., Ю. С. К., Т. Я.

К. и М. Я. К. иск с правно основание чл. 31 ал. 1 от ЗЗД и е прогласил унищожаването на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 02.11.2016 г. , обективиран в нотариален акт № 28 том ІV рег. № 6968 н.д. № 454/2016 г. по описа на нотариус Л. Ш., с рег. № 624 на НК и район на действие РС Русе, поправен на 11.11.2016 г. с нотариален акт за поправка № 51 том ІV рег. № 7192 н.д. № 479/2016 г. по описа на същия нотариус, с който ищецът В. С. Р. е дарил на Я. Х. К., починал на 16.04.2017 г. собствеността върху следните недвижими имоти:

969/1069 и.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Русе, обл. Русе, кв. Средна кула, ***, с площ от 1 069 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 578, квартал 174, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 83 кв.м., брой етажи -един, при граници, подробно описани в решението;

1

ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе ,обл. Русе по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, в местността „Гърков дол“ с площ от 9,855 дка, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 131046, при граници, подробно описани в решението;

ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, обл. Русе по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, в местността „Край реката“, с площ от 400 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване - зеленчукова градина, стар идентификатор 013023 при граници, подробно описани в решението;

ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, обл. Русе по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, в местността „Караач“, с площ 19,255 дка, трайно предназначение - земеделска, начин на трайно ползване-нива, номер по предходен план- 107005, при граници, подробно описани в решението;

ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, обл. Русе по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, в местността „Арнауд дере“, с площ от 6 002 кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план 003012, при граници, подробно описани в решението, с обща данъчна оценка на имотите в размер на 37 075,17 лв., като дарителят В. С. Р. е запазил правото си да ползва имотите безвъзмездно докато е жив, поради това, че договорът е сключен от В. С. Р. като дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Със същото Русенският окръжен съд е осъдил С. Я. К., Ю. С. К., Т. Я.

К. и М. Я. К. да заплатят на В. С. Р. направените по делото разноски в размер на 3 067,18 лв..

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът С. Я. К., който чрез пълномощника си адвокат Г. Г. от РАК го обжалва в законния срок като недопустимо и алтернативно като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи в тази насока. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като ищецът В. С. Р. е депозирал молба с отказ от предявения иск, но съдът не се е съобразил с волята му, 2 изискал е нотариална заверка на подписа му в нарушение на закона и в последствие е приел, че молбата не е подадена от ищеца и е изпратил същата на Прокуратурата без да се произнесе по нея и да прекрати производството по делото като зачете волята на ищеца. Твърди се, че в първоинстанционното производство е налице нередовно призоваване на останалите ответници, тъй като въззивникът изрично е заявил пред съда, че не поддържа връзка с тях и не може да ги уведоми за насрочените по делото открити съдебни заседания.

Според въззивника предявеният иск е останал недоказан, тъй като от събраните по делото в първата инстанция доказателства се установява, че през периода м. ІІІ – м. ІV 2015 г. В. Р., ищец в първата инстанция е имал редица затруднения от финансов и здравословен характер, останал е без работа и без парични средства, родителите му са починали към този момент, спряно е подаването на питейна вода към имота му, провеждал е лечение за диагностицирано заболяване „Мултиинфарктна деменция“ и е насочен към ТЕЛК, в резултат на което му е призната 50 % нетрудоспособност за срок от 2 години. Твърди се, че именно през този период на затруднения ищецът е разчитал на помощта на бащата на въззивника Я. К., който му е помагал в различни насоки, като го е транспортирал за явяване пред ТЕЛК, събирал е необходими му документи за да получи по-висока пенсия, възстановил е водоподаването в имота му и в знак на благодарност за тези грижи ищецът е дарил процесните недвижими имоти. Според въззивника от прокурорската преписка № 6604/2019 г. по описа на РП Русе се установява, че ищецът признава, че документите във връзка с явяването му пред ТЕЛК са подавани и оформяни от наследодателя на въззивника Я. К.. Твърди се, че по делото липсват доказателства към този момент ищецът да е страдал от такива заболявания, които му пречат да разбира свойството и значението на извършеното. Твърди се, че на 02.11.2016 г. ищецът сам се е явил пред нотариуса за да изрази волята си за дарение, след което откривайки грешка в нотариалния акт сам е изразил воля тя да бъде поправена с нотариален акт за поправка. Според въззивника допълнителен аргумент за това, че ищецът е бил дееспособен към датата на сключване на договора е обстоятелството, че същият е запазил правото си да живее в имота докато е жив, както и че в периода от 2015 г. до м. ХІ 2019 г. същият е сключил няколко договора и е подписал пълномощни в полза на различни лица, по повод на които се е явявал пред пет различни нотариуса, всеки от които е възприел поведението 3 му като адекватно и е извършил съответните заверки на подписа му и съдържанието на документите без да се усъмни във волята му. Поведението на ищеца след смъртта на Я. К. да упълномощи адвокат В., да подпише исковата молба, да заплати дължимите такси по делото, да се яви пред нотариус за удостоверяване на волята му във връзка с делото според въззивника също показва, че ищецът разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си, разбира и защитава своите интереси.

Във въззивната жалба подробно се обсъждат показанията на свидетеля нотариус Л. Ш., свидетеля Мавродинов и свидетеля И. Р. и се прави извод, че В. Р. е действал през целия период разумно и в защита на интересите си.

Твърди се, че в случай, че окръжният съд се е съмнявал в дееспособността на ищеца е следвало да предприеме действия по поставянето му под запрещение и обстоятелството, че е продължил да разглежда делото е аргумент в полза на противното. Счита, че от представените по делото писмени доказателства – ЕР на ТЕЛК се установява, че в резултат на заболяванията си ищецът страда от органично - мозъчна промяна на личността, лека степен, за което му е определена 50 % нетрудоспособност и възможността му да полага труд без големи психически натоварвания. В жалбата се коментират двата пощенски записа, изпратени през 2020 г. от въззивника към ищеца в знак на съпричастност с оглед проблемите му, както и обстоятелството, че същите са върнати без да бъдат получени, което според въззивника е допълнителен аргумент за способността на ищеца да взема сам решения и валидно да изразява волята си като извършва преценка на последиците от своите решения. В жалбата се обсъжда подробно заключението на приетата в първата инстанция съдебна психолого-психиатрична експертиза /СППЕ/, съгласно което заболяването на ищеца е трайно и прогресира бавно, поради което се прави извод, че същото не било напреднало в такава степен към датата на сключване на договора през 2016 г. в сравнения с момента на изготвяне на заключението през м. ІІ. 2020 г.. Посочва се, че от заключението не се установява в каква степен психичните увреждания на ищеца влияят на способността му да взема решения и се оспорва заключението в частта, в която е направен извод, че към м. ХІ 2016 г. ищецът е бил податлив на внушения, тъй като този извод се опровергава от показанията на разпитаните свидетели, установяващи, че същият свободно е изразявал волята си, отказал е да бъде настанен в социална институция, отказал да подпише пълномощно в 4 полза на братовчед си И. П., сам упълномощава адвокат В., явява се пред нотариус и пред съда, заверява документи и защитава правата си, разбирайки последиците от действията си. Иска се от въззивния съд като съобрази представените по делото в първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност да постанови решение, с което отмени обжалваното решение на ОС Русе и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на въззивника направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. С. Р. чрез пълномощника му адвокат Т. В. от РАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 31 ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и го е уважил. Поддържа се, че въззиваемият е дееспособен, но към момента на сключване на сделката не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е можел да ги ръководи, като се обсъждат подробно събраните по делото в тази насока писмени и гласни доказателства, както и заключението на приетата СППЕ, което установява, че година преди процесната сделка ищецът е страдал от увреждания, които влияят на способността му да разбира и ръководи постъпките си, като заболяването е трайно и прогресиращо. Поддържа се, че именно поведението на въззиваемия да откаже да получава грижи, от които се нуждае при положение, че живее в лоши битови условия доказва неспособността му да разбира интересите си. В отговора се обсъждат подробно показанията на свидетелите И. П., Р. П. и И. Р. и се прави извод, че същите са непротиворечиви и установяват, че въззиваемият не е разбрал как и в полза на кого се е разпоредил с дарението, смятал, че е окраден и не можел да обясни на роднините си какво е станало с къщата му и кое е това непознато за тях лице, на което я е дарил. Поддържа се, че с оглед състоянието си въззиваемият не е могъл да изпише името си правилно при сключване на договора пред нотариуса в нотариалния акт, а нотариусът Ш. е следвало да отчете това обстоятелство и да не приема, че се касае за граматическа грешка, като според въззиваемия буди съмнение и обстоятелството, че нотариусът не го е познал в съдебната зала след като два пъти се е явявал пред него. Прави се възражение да бъдат ценени показанията на свидетелят И. М., който е заинтересован от спора, тъй като сам е придобил имот от въззиваемия без да 5 заплати справедлива цена за него. По отношение на доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението се възразява, че молбата, с която е заявен отказ от иска е подписана от друго лице, изпратена е по пощата без данни за подателя й и правилно и законосъобразно съдът не е прекратил производството по делото въз основа на депозирането й, дал е възможност да бъде доказано авторството й и при липса на потвърждаването й я е изпратил на РП Русе за проверка във връзка с извършено престъпление. В заключение се моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски. С жалбата се представя договор за правна помощ и адвокатско пълномощно.