Решение № 260347 от 19.04.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

19.04.2021 Град С.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти февруари Година 2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5980 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът „В.” Е. твърди в исковата си молба, че по силата на отношенията им с ответника му открил на негово име партида с № - за имот в -, във връзка с доставянето на питейна и отвеждането и пречистването на отпадна вода. През периода от април 2018 г. до юни 2019 г. му доставил питейна вода по партиден № - за същия имот, за която били издадени следните квитанции: квитанция №№ **********/28.05.2018 г. на стойност 19.07 лева, № **********/28.06.2018 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.07.2018 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.08.2018 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.09.2018 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.10.2018 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.11.2018 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.12.2018 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.01.2019 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.02.2019 г. на стойност 21.79 лева, № **********/28.03.2019 г. на стойност 1013.33 лева и № **********/28.04.2019 г. на стойност 8.17 лева. Ответникът не платил тези квитанции на обща стойност 1239.41 лева. Съгласно чл. 44 от ОУ на отношенията между ищеца и потребителите на предоставяните ВиК услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът му дължал по посочените квитанции лихва в общ размер на 25.34 лева по всяка една от тях за забава от 28.06.2018 г. до 11.06.2019 г. /датата на издаване на лихвения лист/. Въпреки опитите за уреждане на отношенията им не било извършено плащане. Поради това подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.дело № 4024/2019 г. на СтРС, по което била издадена заповед, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1239.41 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по издадените горепосочени квитанции, с 25.34 лева мораторна лихва от 28.06.2018 г. до 11.06.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 405 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът В.Т.З., чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, включително и за изтекла погасителна давност, изложени в подадения в срок отговор, а в съдебните заседания, редовно призован, не се явява, като не се явява и особеният му представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 02.08.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 4024/2019 г. на СтРС, по което на 05.08.2019 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 05.11.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 02.08.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

Страните не спорят, че ответникът е собственик на апартамент - и като такъв има открита при ищеца партида с № - за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този му апартамент.

Това е видно и от представения от ищеца и неоспорен от особеният представител на ответника лихвен лист (л. 6). Установява се и от т. Б-1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (л. 113). При това положение следва да се приеме, че страните са сключили при влезлите в сила и действащи от 27.09.2014 г., публично известни общи условия (които, макар и ищецът да не е представил по делото, са публикувани на страницата му в интернет) - договор за предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от този водоснабден апартамент на ответника, за което му е открил по негово искане горепосочената партида, а той се е задължил да му плаща ежемесечно цената на тези услуги в 30 дневен срок от датата на фактурирането им (чл. 2, т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ, при които е сключен е този договор). Този извод следва и от нормата на чл. 3, ал.

1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (ДВ бр. 88/2004 г.), според която, доколкото ответникът е собственик на посочения апартамент, именно той се явява потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до същия апартамент. Те се предоставят, според чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, по силата на посочените публично известни ОУ, срещу които няма данни ответникът да е възразявал в срока по чл. 8, ал. 4 Наредбата. Поради това те обвързват страните и представляват сключения между тях при същите условия договор за предоставяне на ВиК услуги до посочения му апартамент (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.).

От представените от ищеца с исковата му молба и неоспорени от особеният представител на ответника лихвен лист и квитанции, се установява още, че за исковия период от 28.05.2018 г. до 28.04.2019 г., ответникът има неплатени ВиК услуги за доставена на питейна и отведена и пречистена канална вода до този му апартамент в общ размер от 1239.41 лева, за плащане на които ищецът му е издал в същия период 12 квитанции на същата обща стойност, посочени и в представения лихвен лист (л. 6-11). Последните ответникът е следвало да плати на ищеца съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите от 27.09.2014 г. горепосочени ОУ най-късно на 30-ят ден от издаването на съответната квитанция.

Въпреки това същите, ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и по делото няма доказателства да е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене, видно от т. Б-6 ЗСИЕ, л. 114 (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Възраженията в отговора на особеният му представител, че не бил ползвал посоченото в квитанциите количество вода, а те удостоверявали плащане, а не неплатено задължение, а липсвали фактури с падеж на плащане на посочените квитанции, са неоснователни. Същите квитанции имат съдържанието по чл. 114, ал. 1 ЗДДС и поради това несъмнено представляват фактури, независимо, че не са наименовани така. От друга страна, съгласно чл. 32, ал. 1 и 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, данните от които се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитането им и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. А според чл. 35, ал. 1 и 2 от същата Наредба № 4/14.09.2004 г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, определен в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като когато този период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява от него в съответствие с реалното потребление.

В случая от т. IV-7 на ЗСИЕ се установява, че отразените количества доставена до апартамента на ответника вода по месеци съгласно карнетите за процесния период, отговаря на отразените в издадените от ищеца процесни квитанции за плащането им (л.

112). А данните за изразходваните за същия период количества вода, следва съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г. да се установят именно от карнетите при ищеца. Поради това съдът намери за установено по делото, че индивидуалния водомер в апартамента на ответника е отчел за исковия период именно фактурираното в процесните квитанции от ищеца за този период количество доставена питейна и отведена и пречистена канална вода до и от този му апартамент, чиято цена е общо 1239.41 лева.

Вярно е, че от т. А-3 на ЗСИЕ е видно, че от началото на процесния период до 22.02.2019 г. включително, отчитането на консумираната вода е извършвано служебно, тъй като ответникът не е допускал инкасатор на ищеца до водоснабдения си апартамент и е правел самоотчет (л. 113). Това се установява и от представените с исковата молба протоколи (л. 12-25). Но също така е вярно, че според чл. 23, ал. 2 и 3 от действащите за исковия период ОУ, в сила от 27.09.2014 г., индивидуалните водомери се отчитат най-малко веднъж на три месеца, като в междинните периоди между два отчета, ищецът ежемесечно следва да начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Така повеляват и нормите на чл. 35, ал. 1 и 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. А в случая, от същата т. А-3 на ЗСИЕ е видно, че за фактурирания в процесните фактури/квитанции исков период от 25.04.2018 г. до 23.04.2019 г., служебно начисляваното от инкасатор на ищеца до 22.02.20219 г. количество вода, е съобразено след това с реално отчетеното от същия при проверката му на 26.03.2019 г. в присъствието на дъщерята на ответника показание на водомера в апартамента му реално потребление така, както повелява чл. 35, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (л. 113).

Понеже въз основа на посочените в ЗСИЕ карнети ищецът е издал процесните фактури/квитанции, посочени в исковата му молба, на обща стойност 1239.41 лева, които, след издаването им, е и осчетоводил редовно в счетоводството си, видно от т. Б-4 ЗСИЕ (л.

113), извършените въз основа на тях вписвания в последното представляват също доказателство по делото за дължимостта от ответника на тези суми от общо 1239.41 лева по тези фактури/квитанции (чл. 182 ГПК). При това положение, въпреки неоснователните възражения за противното на особеният му представител, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме за доказано по делото, че с тези фактури/квитанции правилно в случая, по реда на чл. 33, ал. 1 от действащите ОУ на сключения между страните договор, ищецът му е фактурирал за плащане в исковия период от 25.04.2018 г. до 23.04.2019 г. цената от общо 1239.41 лева на доставената му питейна и отведена и пречистена канална вода до и от водоснабдения му апартамент.

Според чл. 33, ал. 2 от

ОУ на сключения от страните при същите договор за извършване на ВиК услуги, ответникът е следвало да плати тези цени в 30-дневен срок от фактурирането им, без оглед на това дали е получил издадените за плащането им от ищеца в исковия период фактури/квитанции, защото не от получаването им чл. 33, ал. 2 от същите ОУ обуславя изискуемостта на цените им в общ размер на 1239.41 лева. А последните ответникът не е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене по делото, видно от т. Б-6 на ЗСИЕ (л. 114). Поради това е изпаднал и в забава да му ги плати след падежа за плащане на всяка от тях, посочен и в т. IV-14 на ЗСИЕ (л. 112-113).