Решение № 198 от 08.04.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2088/2023
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Милена Стоянова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. Видин, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320102088 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 143 от СК във връзка с чл. 149 от СК.
П. М. В. от гр. ******, като законен представител на малолетното дете М. М. Ч., чрез адв.
П. П. е предявила против М. Р. Ч. от гр. ****** искове за издръжка.
Твърди се от ищеца, чрез законния му представител, че ответникът е баща на малолетното дете М.. Посочва се, че родителите са разделени от 10.09.2023г. и от тогава единствено майката на ищеца полага грижи за него, а бащата се е дезинтересирал.
Поддържа се, че от 07.08.2023г. майката на ищеца е в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст и при отглеждането на детето е подпомагана от нейните родители. Ответникът не осигурява никаква издръжка за детето. Освен това, майката изплаща и кредити.
Иска се да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника да заплаща издръжка на малолетното дете М. месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда до отпадане на основанието за даването й, ведно със законната лихва за забава.
Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на малолетното дете издръжка в размер на 500.00 лева за минало време, считано от една година преди завеждане на делото.
Ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба в указания едномесечен срок и не е взел становище по исковата претенция.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са социални доклади от Д”СП”, отдел „Закрила на детето” – Видин и София, район Лозенец.
1
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
От представения препис на удостоверение за раждане , изд. от ****** община, район ******, е видно, че родители на малолетното дете М. М. Ч. с ЕГН ********** са страните по делото и същите са процесуално легитимирани.
Социалният работник от Д”СП” – Видин е посочил в социалния доклад, че по данни на майката на малолетното дете същата заедно с бащата са живели на семейни начала в гр.
******, от което съжителство се родило детето. Разделяли се няколко пъти като окончателната раздяла е през м. септември 2023г. , когато майката с детето се преместили в гр. ******. Условията, в които се отглежда детето са много добри. Детето е записано на детска градина. Има изградена силна емоционална връзка между детето и майката, както и с бабата и дядото по майчина линия, които активно участват в живота на детето. Данни за доходите на родителите липсват.
От извършеното социално проучване от Д“СП“ – Лозенец, ******, се установява, че бащата на малолетното дете живее в гр. ****** на квартира в затворен комплекс като плаща месечен наем от 3000 лева. Същият е съсобственик и управител на фирма и доходът му е около 15 000 лева.
От показанията на разпитаните свидетели И. Д. и Д. Д., се установява, че родителите на малолетното дете не живеят заедно от м. септември 2023г. като майката заедно с детето са се преместили в гр. ******, а бащата живее в гр. ******. Свидетелите посочват, че бащата на детето не полага грижи за него, не идва да го вижда, а само веднъж е изпратил 800.00 лева за детето.
При тази фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Установи се, че малолетното дете М. е родено от фактическото съжителство на неговите родители. От свидетелските показания, се установи, че страните са разделени от м. септември 2023г. като основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката. Ответникът като баща на малолетното дете следва да дава средства, с които да се подпомага неговото отглеждане. Това задължение произтича от императивния характер на чл. 143, ал. 2 от СК, съгласно който родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От извършеното социално проучване от Д“СП“ – Лозенец, София се установява, че ответникът съзнава необходимостта от издръжка на своето дете, но дава такава спорадично, а не периодично както следва да бъде.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с възможностите му да дава издръжка. Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Към неговия доход обаче следва да се включат 2 месечните добавки, които получава за детето (Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д. 1654/2010г).
В настоящия случай се установи, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, поради което при определяне размера на дължимата издръжка, Съдът намира, че бащата ще следва да поеме по-голяма част от издръжката. Установи се, че майката е била в отпуск за гледане на малко дете като в процеса на делото се е върнала на работа. Данни за доходите й не са събрани. От извършеното социално проучване от Д“СП“ – Лозенец, се установява, че бащата на детето е с доход от 15000 лева.
Съобразявайки данните по делото, обществено – икономическите условия в страната и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, съдът приема, че за цялостната издръжка на детето М., което е на 2г. и 10 м. ще са необходими месечно около 600.0 лева, от които ответникът ще следва да заплаща по 400.00 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка следва да бъде така, както е поискано в исковата молба – от предявяване на иска в съда 24.10.2023г. ведно със законната лихва при забава.
При определяне размера на дължимата издръжка, Съдът взе предвид възрастта на детето, а именно същото расте и има нужда от нови дрехи, обувки, а също така и от пълноценна храна. Съдът взе предвид и възможностите на родителя да дава издръжка в този размер като съобрази добрите му доходи и отчете, че за този родител определяния размер на издръжката няма да го затрудни.
По отношение претенцията за издръжка на детето за минало време, съдът намира следното:
Установи се, че страните са разделени от м. септември 2023г. По делото се събраха данни, че ответникът е подпомогнал малолетното дете с парична сума от 800.00 лева едва през 2024г., не се установи по категоричен начин обаче същият да е давал издръжка ежемесечно. Поради това, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати издръжка за минало време на малолетното си дете в размер на 400.00 лева месечно, като до пълния претендиран такъв от 500.00 лева – ще следва да се отхвърли като неоснователен.
Началният момент, от който се дължи тази издръжка следва да бъде момента на фактическата раздяла на родителите – 11.09.2023г., тъй като по делото не се ангажираха безспорни доказателства по време на съжителството на страните ответникът да не е участвал в издръжката на детето. Крайният момента е до подаване на исковата молба в съда – 24.10.2023г.
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето си М., чрез неговата майка и законен представител в размер на 400.00 лева., считано от 24.10.2023г., ведно със законната лихва при просрочие, а за периода от 11.09.2023г. до 24.10.2023г. ще следва да заплаща издръжка в размер на по 400.00 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. В останалата част до пълния претендиран размер исковете ще 3 следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати държавна такса върху така определените издръжки общо в размер на 592.00 лева.
Ответникът ще следва да заплати на ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 375.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплаща на малолетното си дете М. М. Ч. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. М. В. с ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ж.к. ****** издръжка в размер на 400.00 лева месечно, считано от предявяване на иска в съда – 24.10.2023г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за плащането й, ведно със законната лихва при просрочие, като иска до пълния претендиран размер до 500.00 лева месечна издръжка– ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати на малолетното си дете М. М. Ч. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. М. В. с ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ж.к. ****** дължима издръжка за периода от 11.09.2023г. до 24.10.2023г. в размер на по 400.00 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда- 24.10.2023г. , като иска до пълния претендиран размер до 500.00 лева месечна издръжка и за периода от 24.10.2022г. до 11.09.2023г.– ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху присъдената издръжка в общ размер на 592.00 лева.
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплати на П. М. В. с ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ж.к. ****** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 375.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението относно издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видинския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от обявяването му – 08.04.2024г.
4
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5