Решение № 130 от 27.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. С.З., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901150 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба ,предявена от Й. Ив. П., ЕГН ********** КР. П. П. , ЕГН **********, П. П. П. , ЕГН **********, Р.

П. П., ЕГН **********, чрез адв.П.К., против: ЗАД „О.“ АД , ЕИК ***, гр. С.

***, с правно основание: чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че ищците Й., К., П. и Р.П.и са съответно съпруга, дъщеря и синове на загиналия в резултат на ПТП П. П. П..

Сочи се, че на 22.06.2020г., пострадалият се е намирал на територията на селскостопански двор на с.Д., общ. Р.. Качил се е на товарно ремарке с цел да помогне на тракториста при разтоварване на зърно в склад. Тракторът тръгва рязко с вдигнато ремарке и ремаркето опира на бетонен трегер на покрива на навеса. Пострадалият се озовава между ремаркето и бетонния трегер и е притиснат. Веднага са преместили трактора, освободили са П.П., но в резултат на притискането той е получил много сериозни травми в областта на гръдния кош, в резултат на които е настъпила смъртта му.

Посочва се, че по случая е образувано наказателно производство: ДП № 44/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел - С.З., пр. пр. № 2178/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура С.З., което към момента не е приключило.

Сочи се, че за процесния трактор с per. № СТ 06043, рама № ZEJN04738 е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/23/120001617576 със срок на валидност една година, считано от 15.06.2020г. до 14.06.2021г. към ЗАД „О.“ АД. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв.

1

Сочи се, че съгласно разпоредбата на КЗ, Чл. 477. (1) „Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата“.

В исковата молба се посочва, че в настоящия случай, наказателното производство, образувано във връзка с настъпилия деликт не е приключило, но независимо от това, настъпилите неимуществени вреди на ищците поради смъртта на техния родственик, са обект на покритие по застраховката „Гражданска отговорност“, независимо коя хипотеза е налице „притежаването“ и/или „използването“ на МПС. Поради изложеното, ответното застрахователно дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове.

Посочва се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „О.“ АД и са представили всички документи, с които са разполагали. По случая е заведена щета № 0411-600-0006-2020. Към настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетение на ищците, поради което за тях е налице правен интерес да предявят претенцията си за определяне на размера на обезщетение и присъждането му пред съда.

Сочи се, че ищците Й.П., К.П., П.П. и Р.П. са съответно съпруга, дъщеря и синове на загиналия вследствие на процесната злополука П.П.. Починалият е бил на 60г., в работоспособна възраст, деен, активен, грижил се е за семейството си и е подпомагал децата си с каквото можел. Били са много задружно семейство. Ищците изключително тежко преживяват загубата на своя съпруг и баща. Внезапната му смърт им е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата им е непрежалима. Й. и П. са живели дълги години в сговор и разбирателство, възпитали са трите си деца с огромна любов, отгледали са ги заедно и са ги възпитавали в дух на обич, разбирателство, взаимно уважение и подкрепа. К., П. и Румен са имали много близки отношения с баща си, той им е бил пример, свикнали са да споделят с него и несгодите в живота си, и радостите. Разчитали са на бащиния му съвет и подкрепа. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на техния съпруг и баща предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищците.

Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владеят физически и психически ежедневието им, като това се отразява негативно и на здравето им. Ищците остават лишени от възможността да разчитат на подкрепата на съпруг и баща и преживяват изключително тежко неговата смърт.

Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на П. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството.

Сочи се, че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно е, че неимуществените вреди имат 2 по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от инцидента. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от инцидента.

Посочва се, че за вредите на ищците носи финансова отговорност ответникът по делото ЗАД „О.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.

Предявените искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, като приеме, че вследствие на трудовата злополука, настъпила със П. П. П. и причинената му смърт, са настъпили неимуществени вреди за ищците и да осъди ответника ЗАД „О.“ АД да заплати на ищците обезщетение в размер, както следва:

-На Й. Ив. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. П. П.;

-на КР. П. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й П. П. П.;

-на П. П. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му П. П. П.;

-на Р. П. П. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му П. П. П..

На осн.чл.214 ГПК е допуснато увеличение на предявените искове като се претендира ответника ЗАД „О.“ АД, гр. С., да заплати на Й. Ив. П. сумата от 140 000 лв., частичен иск от 200 000 лв.; на КР. П. П., П. П. П. и Р. П. П., сумите от по 130 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П. П. П..Претендира се и законната лихва върху всяка от сумите от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане,както и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като изчисли отделен хонорар по всеки от исковете..

Ответникът ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. ***, е депозирал отговор на исковата молба, като заявява, че намира предявените искове за процесуално недопустими, както и изцяло неоснователни, поради което оспорва същите.Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка 3

“Гражданска отговорност” за вредите, които ищците твърдят да търпят.

Оспорва предявените срещу Застрахователно Акционерно Дружество „О.” АД искове изцяло (по основание и размер).

Счита, че проблемът в процесния казус е, спазено ли е изискването вредите на третите лица да са настъпили като резултат от използването на застрахованата машина. Използване на моторното превозно средство по смисъла на Кодекса за застраховане /изцяло съобразен с директивите на ЕС, относно материята/ обхваща случаите им на всяко използване като средство за транспорт, като средство за придвижване от едно място на друго. Когато обаче има моторни превозни средства, които могат да бъдат използвани не само като средство за транспорт, каквото е обикновеното им предназначение, но при определени обстоятелства - и като работни машини, е важно да се изясни, дали към момента на застрахователното събитие конкретното МПС е използвано като превозно средство или е изпълнявало друга функция, за да се отговори на въпроса, дали задължителната застраховка „Гражданска отговорност” покрива вредите или не.

Заявява, че процесното събитие не попада в обхвана на покритите рискове по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - не е свързано с притежаването или използването на МПС - В.Д. не е собственик на трактор „New Holland” с рама № ZEJN04738 и рег.№ СТ 06043, нито е управлявал или използвал процесното МПС, по смисъла на чл. 477, ал.

1 Кодекса за застраховането. Доколкото в процесния случай тракторът е бил използван като задвижващата механична сила за повдигане и разтоварване на зърно от ремарке, т.е. използван е за извършване на друга дейност, а не за транспортиране, следва да се заключи, че по смисъла на закона, включително и законодателството на ЕС, транспонирано в българския закон, под израза „използване на МПС” по смисъла на чл. 477, ал. 1 Кодекса за застраховането, следва да се разбира използването на МПС като средство за придвижване. В обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следователно не попадат случаите, когато селскостопански трактор е участвал в произшествие, в което основната му функция не е била да служи като транспортно средство, а да бъде генератор на механична сила за разтоварване на ремарке.

Посочва, че в горния смисъл е и Решение на Съда (голям състав) на ЕС от 28.11,2017 г. по дело № С-514/2016 г. съгласно което по застраховката „Гражданска отговорност“ при „използването на моторни превозни средства“ и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че „използването на превозно средство“ не обхваща случаите, в които превозното средство, участвало в произшествието и основната му функция не е да служи за транспорт.

По отношение на недопустимостта на иска посочва, че съгласно чл.432, ал.

1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е 4 отказал да изплати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Провеждането на горепосочената процедура е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал.

3 от КЗ/. В конкретния случай, процедурата не е изпълнена изцяло.

Правоимащите лица са уведомени, чрез процесуалния си представител за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред застрахователя не са представени. Смисълът на законодателното решение да бъде въведена тази абсолютна процесуална предпоставка категорично не е формалното й спазване, чрез завеждане на доброволна претенция, неподкрепена с доказателства досежно фактическия състав на деликта. На 23.12.2020 г. при ответника е получена молба с вх, № 99-9033/23.12.20 г., в която е поискано да бъде изплатено застрахователното обезщетение, без да бъде предоставена банкова сметка на претендиращите застрахователно обезщетение лица. С това си поведение ищците демонстрират именно формалността на заведената претенция, с оглед поставяне на застрахователя в невъзможност за произнасяне и последващо завеждане на искова молба. С писма с изх. № 99-9156/04.01.2021 г. и 99-10813/22.03.2021 г., получени от процесуалния представител на ищците, ответникът за пореден път е уведомил правоимащите лица, че е необходимо по преписката да бъдат представени допълнителни документи, за установяване на основанието и размера на претенциите, както и задължителният реквизит, посочен в КЗ - банкова сметка. Такива и към днешна дата не са представени.Счита, че гореизложеното се явява грубо нарушение на процедурата за решаване на споровете по доброволен ред съгласно чл. 380 от КЗ и не на последно място грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност на участващите в съдебните производства и техните представители, които под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и своеобразна злоупотреба с права. Предвид липсата на изисканите от страна на ответното дружество документи, за доказване на основанието и размера и непредставянето на същите по доброволната претенция, както и предвид непредставянето на банкови сметки на претендиращите обезщетение лица, счита че действията на ищците са насочени единствено към формалното спазване на разпоредбите на КЗ и последващо предявяване на искова претенция,