Решение № 401 от 20.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. ХАСКОВО, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500458 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 44/22.01.2024 година, постановено по гр.д. № 1554/2022 година по описа на РС- Хасково са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК от „Банка ДСК“ АД – София срещу С. А. З. и М. Ж. М., обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал.

1 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че С.

А. З. и М. Ж. М. дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД следните суми: 6 214.52 лева за главница по Договор за кредит Експресо № *** от 22.12.2017г.;

691.93 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.05.2020г. до 08.08.2021г.; 50.94 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 18.05.2020г. до 08.08.2021г.; 50.73 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 09.08.2021г. до 10.09.2021г. и законната лихва върху главницата от 11.09.2021г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 701/14.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 2356/2021г. по описа на Районен 1 съд-Хасково. Едновременно с това съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца, солидарно - сумата от 5122.44 лева по Договор за кредит Експресо № ** от 22.12.2017г. С оглед изхода на делото, направените от ищеца в първоинстанционното исково производство разноски са възложени на ответниците.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникътищец „Банка ДСК“ АД - София. С въззивната жалба се въвеждат доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на решението в неговата цялост. На първо място въззивникът настоява, че не е сезирал съда с осъдителен иск и поради това счита, че съдът не е следвало да се произнася с осъдителен диспозитив. Въззивникът настоява, че предсрочната изискуемост на вземането е обявена на длъжниците, моли за постановяване на решение, с което да бъде отменен съдебният акт на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на установителния иск и за уважаването му в пълен размер (в тази насока – уточняваща молба вх. № 2945/22.02.2024 година). Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В установения от закона срок особеният представител на въззивницата С. А. З. подава отговор на въззивната жалба. Оспорва доводите на въззивника, изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и моли за потвърждаването му.

Особеният представител на въззивницата З. счита, че събраните по делото доказателства установяват факта на обявяване на предсрочната изискуемост на длъжницитев едва с връчване на ИМ.

В установения от закона срок особеният представител на въззивника М. Ж. М. подава отговор на въззивната жалба. Оспорва доводите на въззивника, изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и моли за потвърждаването му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Исковото производство е образувано по предявени по реда на чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК от „Банка ДСК“ АД – София срещу С. А.

З. и М. Ж. М. обективно и субективно кумулативно съединени установителни 2 искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.

86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД), като по този въпрос няма спор по делото. Представя договор за кредит „Експресо“ № 018045090830, сключен на 22.12.2017 година с ответниците С.

А. З. (кредитополучател) и М. Ж. М. (съдлъжник в условията на солидарност) – неоспорен от особените представените на ответниците. По силата на този д о г о в о р „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е предоставила на кредитополучателя З. потребителски кредит в размер на 8300 лева, със срок за издължаване на кредита 84 месеца, с падежна дата на месечните вноски 18то число на месеца и краен срок на погасяване на задължението - 18.01.2025 година. Страните са постигнали съгласие, че издължаването на кредита ще се извърши съгласно приложения погасителен план, на месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 142, 29 лева, за период от 84 месеца. Съгласно чл. 8 от договора, страните са уговорили, че в полза на кредитора ще се дължи възнаграждение – при номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,99 на година, за целия срок на договора. В същото време, в чл. 11 от договора е отбелязано, че „Годишен процент на разходите по кредита (ГПР), изчислен към момента на сключването на договора 12,41%“. Единственото разяснение досежно ГПР се съдържа в чл. 11.1 от договора, с препращане към чл. 6 ал. 2 от част II, но то касае възможност за бъдеща промяна на ГПР, като в полза на банката е уговорено правото да променя такси и комисионни за свързаните със сключването и изпълнението на договора операции и дейности, а в тежест на кредитополучателя и съдлъжника е възложено да ги приемат и платят.

Няма спор по делото и се установява от заключението на ССчЕ кредитът е усвоен изцяло от ответницата З.. Съгласно постигнатата от страните клауза по чл. 10, ал. 2 от част II от договора за кредит, при възникване на просрочено плащане на задължение по същия със забава над 90 дни, банката има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, като в този случай съдлъжникът-ответник М. встъпва в дълга на кредитополучателя при условията на солидарност (чл. 17, ал. 1 от част II).

На следващо място ищецът твърди, че поради липса на погасяване на задълженията по процесния договор и при наличие на предпоставките по 3 чл. 10, ал. 2 от част II е обявил кредита за предсрочно изискуем. В подкрепа на твърденията си представя и са приети като доказателства по делото покана - уведомление изх. № 0040-20-02257/12.04.2021 г. до С. А. З. и покана уведомление изх. № 0040-20-02258/ 12.04.2021 г. до М. Ж. М.. Връчването на поканите е осъществено чрез ЧСИ Росен Сираков, pег. № 812, с район на действие Окръжен съд - гр. Кърджали.

Видно от извлечение от счетоводните книги на ищеца, представено в заповедното производство по ч.гр.д. № 2356/2021 година по описа на РСХасково, непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК са 14 на брой, в общ размер на 1 858,92 лева.

Заповедното производство по ч.гр.д. № 2356/2021 година на ХРС е приключило с издаване на заповед № 701/14.10.2021 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.10.2021 година като двамата ответници са били осъдени да заплатят солидарно на заявителя следните суми: 6 214,52 лв. - главница и законна лихва върху главницата от 11.09.2021 г. до изплащане на вземането; 691,93 лв.

- /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 08.08.2021 г.; 50,94 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 18.05.2020г. до 08.08.2021г.; 50,73 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 09.08.2021г. до 10.09.2021 г.; 140,16 лв. платена държавна такса; 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение разноски по делото.

На основание издадените по ч.гр.д. № 2356/2021 година по описа на ХРС изпълнителни титули срещу ответниците, на 09.12.2021 година е образувано изпълнително дело № 883/2021 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с peг. № 875, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково.

Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, са връчени на солидарните длъжници при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. След дадени указания от заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, банката предявява исковете си в законоустановения срок.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установяват извършените от кредитополучателя погашения, а именно: общо 4050, 49 лева, в т.ч. по главницата – 2085, 48 лева;

4 по възнаградителната лихва – 1592,88 лева; по застраховки – 363, 25 лева; просрочени лихви – 8, 88 лева. След частичното погасяване на вноската от 18.05.2020 година кредитополучателят е спрял плащанията, като към 10.09.2021 година задълженията по кредита са както следва: остатък от непогасената главница – 6 214, 52 лева; начислени и непогасени възнаградителни лихви по падежирали вноски – 691, 93 лева за периода от 18.05.2020 година - 08.08.2021 година включително; начислени и непогасени просрочени лихви по падежирали вноски: 50.94 лева за периода от 18.05.2020 година - 08.08.2021 година включително

; начислена законна лихва за забава върху остатъчната главница от 6214, 52 лева за периода от 09.08.2021 година - датата на предсрочната изискуемост до 10.09.2021 година: 50.73 лева - отразени в системата на „Банка ДСК“ АД. Експертизата изчислява размера на законната лихва за периода от 09.08.2021 година до 10.09.2021 година в размер на 56, 97 лева (прилага се 10 % ГЛП при база 360 дни върху размер на главница от 6214.52 лева).

РС-Хасково е приел, че събраните по делото доказателства не установят твърдения от ищеца факт на обявяване на предсрочната изискуемост на двамата ответници, преди подаването на заявление по реда на чл. 417 от ГПК. С този основен довод предявеният от банката-ищец установителен иск е отхвърлен като неоснователен. В същото време, с решението си (в доклада по чл. 140 от ГПК липсват такива констатации и указания) районният съд е счел, че в условията на евентуалност е сезиран с още един иск – осъдителен, за дължимите падежирали вноски. РС е уважил този иск в размер на сумата 5122, 44 лева, с аргумент за обявена предсрочна изискуемост на кредита след предявяване на иска, с връчване на ИМ на особените представители на ответниците.

При извършената служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл.

269 ГПК, въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно. По оплакванията на въззивника за недопустимост на решението в частта, в която районният съд се е произнесъл по осъдителен иск, ХОС намира възраженията на „Банка ДСК“ АД за основателни а решението на РС – Хасково, предмет на настоящата въззивна проверка процесуално недопустимо, тъй като е постановено по иск, непредявен с исковата молба. Съображенията за това са следните:

5

С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните.

Съотносимо към вида и основанието на предявения от банката-ищец иск (поточно няколко кумулативно обективно съединени искове), задължението му като ищец по чл. 127 ал. 1 т.т. 4 и 5 от ГПК е било да изготви искова молба, която да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и конкретно искане. В случай на несъответствие между тези два реквизита, съдът служебно прилага процедурата по чл. 129 вр. чл. 7 ГПК. В разглеждания случай, действително има известна неяснота в исковата молба. Ищецът е изложил твърдения за факти и обстоятелства, навеждащи на установителна претенция по реда и с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 124 от ГПК, чл. 430 от ТЗ, чл. 9 от Закон за потребителския кредит и чл. 86 от ЗЗД. Заявил е, че е обявил на длъжниците предсрочната изискуемост на кредита – посредством покана-уведомление, връчена от ЧСИ при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и е поискал да бъде признато за установено съществуване на вземането му, за което е издадена заповед по чл.

417 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д. № 2356/2021 година на РСХасково. В заключение, обаче, ищецът е заявил, че моли съда, - в условията на евентуалност, ако не приеме, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжниците преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, то тогава да уважи иска му за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване на делото за решаване. В същото време, с ИМ е направил изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и е поискал прилагане на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Действително, при така направените изявления са възможни колебания относно това – дали ищецът претендира цялото си вземане по кредита на основание обявената с ИМ предсрочна изискуемост или само падежиралите вноски. По този начин има частично несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и направеното от ищеца искане, което районният съд е бил длъжен да констатира и да предприеме действия за отстраняването им чрез оставяне исковата молба без движение. Като не е изпълнил задължението си за оставяне исковата молба без движение и даване указание за отстраняване противоречията в исковата молба, районният съд не само е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отразяващи се негативно върху правата на страните, но и сам се е поставил в невъзможност правилно да определи с какъв иск е сезиран. Повече от това: От 6 материалите на делото става ясно, че с доклада по чл. 146 от ГПК районният съд е приел, че е сезиран с установителна претенция, включително и за падежиралите вноски – ако не бъдат приети аргументите на ищеца за връчването на поканите на длъжниците чрез ЧСИ. В първото по делото съдебно заседание страните и най-вече ищецът, не са направили възражения срещу доклада. След което, обаче, с атакуваното решение РС-Хасково е приел, че в условията на евентуалност е сезиран и с осъдителна претенция и се е произнесъл по същата с осъдителен диспозитив. На този етап оставяне исковата молба без движение е безпредметно, доколкото с въззивната жалба банката изрично настоява, че не е сезирала съда с осъдителен иск и желае постановяване на решение само по установителната претенция, така както е предявена. Внимателният прочит на искането на банката-ищец в петитума на ИМ налага да се приеме, че действително са предявени няколко претенции, основани на няколко факта – обявяване предсрочната изискуемост чрез ЧСИ, обявяване на предсрочната изискуемост с ИМ и наличие на основание за присъждане на падежиралите вноски. Но всички тези претенции имат характера на установителни, а не осъдителни.