Решение № 649 от 04.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Велико Търново, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20244100500652 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.04.2024 година, постановено по гр. дело № 2291 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, „МАГДАК“-ЕООД, гр.Велико Търново, е осъдено да заплати на ЯНСЪН БОНИЕ СК СКРЛ, гр.Брюксел, Белгия, сумата от 5 872,72 евро, възнаграждение за извършени правни услуги по фактура № 210567 от 18.08.2021 година, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 08.09.2022 година до окончателното му заплащане, сумата от 457,27 евро, лихва за забава от 16.09.2021 година до 08.09.2022 година, както и сумата от 2 970,99 лв., разноски по делото.

Решението е обжалвано от „МАГДАК“-ЕООД, гр.Велико Търново, с оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон.

Претендира отмяна и постановяване на ново решение, отхвърлящо исковете с присъждане на разноски за две инстанции.

Първостепенният съд не съобразил липсата на уговорка за почасово плащане на адвокатско възнаграждение по договора между страните и на отчет за извършената работа. Въззивникът не е потвърждавал общите условия на адвокатското дружество-ищец по делото, заради което те не били част от правоотношението.

Ответникът по жалбата – ЯНСЪН БОНИЕ СК СКРЛ, гр.Брюксел, Белгия, излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за 1 второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 446 TER Белгийски съдебен кодекс и чл. 5 от Закона за борба със забавени плащания по търговски сделки (Белгийски държавен вестник от 07.08.202 год.).

Ищцовата страна - ЯНСЪН БОНИЕ СК СКРЛ, гр.Брюксел, Белгия, - излага в исковата си молба, че с ответника са в договорни отношения за правно съдействие и процедурно представителство по повод спор с дружество на територията на Белгия.

Ответникът не заплатил последното по време фактурирано възнаграждение по договора, заради което по реда на настоящото производство се търси присъждане на сумата от 5 872,72 евро, възнаграждение за извършени правни услуги по фактура № 210567 от 18.08.2021 година, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 08.09.2022 година до окончателното му заплащане, сумата от 457,27 евро, лихва за забава от 16.09.2021 година до 08.09.2022 година, както и направените по дебото разноски.

Ответната страна - „МАГДАК“-ЕООД, гр.Велико Търново – признава сключването на договор за защита и съдействие с ищовото дружество. Оспорва начина, по който са се споразумели да се определя възнаграждението на ищеца. Отрича уговорка за почасово плащане и да се е съгласявал с общите условия на ищеца. Те не му били предоставени, не били и достъпни на страницата www.janson.be, за да се запознае с тях.

Затова и клаузите по тези общи условия не били част от договора. Предвидено било възнаграждение с максимална граница от 5 000 евро, надлежно заплатени от ответника по издадени преди процесната две фактури от декември, 2020 и март, 2021 година.

Образуваното от ищеца исково производство пред белгийския съд от името на ответника било още висящо и резултат нямало. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че по повод на спор между ответника и белгийското дружество „Ди енд ес либърт депанаж“ между страните по делото е сключен договор за правна защита, по силата на който срещу възнаграждение ищецът е поел задължение да консултира и да представлява пред съд ответното дружество, както и да води преговори за евентуално извънсъдебно уреждане на спора. Ищецът чрез своите юристи е поел защитата на ответника образувал е производство срещу „Ди енд ес либърт депанаж“ и защитата по това дело е била успешна. В тази насока са показанията на всички свидетели по делото.

На страницата www.janson.be са публикувани общите условия да ищцовото дружество за предоставяните адвокатски услуги. В чл. 9 от условията е предвидено почасово заплащане. Всяка от издадените фактури – листи 18 и следващите от преписката за първоинстанционното производство, съдържа отбелязване, че за предоставяните услуги 2 важат общите условия на адвокатското дружество и е посочен адресът в интернет, където могат да бъдат намерени. По изричните признания на ответника, фактурите от декември, 2020 и март, 2021 година са получени и платени.

Искът е доказан и основателен.

Страните са постигнали съгласие за правна помощ срещу възнаграждение – договор от типа на мандатните с предмет правна защита и адвокатски хонорар.

В качеството на довереник ищецът е осъществил договорената помощ и се явява изправна по спора страна. Последица от тези му действия е правото на възнаграждение. В този смисъл исковете са доказани по основание.

Спорен по делото е въпросът по какъв начин страните са уговорили адвокатския хонорар: почасово, както твърди ищецът или като сума с лимит до 5 000 евро, каквато е тезата на ответника. Нормата на чл.446 TER Белгийски съдебен кодекс предвижда адвокатското възнаграждение да се формира на базата на обективни критерии – особености на случая и обем на положения труд, като оставя възможност за свободно договаряне. От гледище на цитирания текст спорът по делото е спор приел ли е ответникът каузите на общите условия на ищцовото дружество, изрично предвиждащи почасово заплащане и плащане на отделни правни дейности. Положителният отговор се налага на базата на приетите и заплатени фактури от ответното дружество. Те съдържат ясна препратка към общите условия на ищеца и двукратното плащане на фактури, базирани на тези общи условия, недвусмислено сочи приемането им. С плащането, общите условия са станали част от уговорките между страните и са основата, на която следва да се реши правния спор.

Процесната фактура № 210567 от 18.08.2021 година е съставена на основата на извършени правни действия по договора между страните и остойностена по правилата на общите условия на дружеството-ищец. В този смисъл искът е основателен в търсения размер и следва да се уважи, според заявеното.

Основателна е акцесорната претенция са сумата от 457,27 евро, лихва за забава от 16.09.2021 година до 08.09.2022 година. Вземането е функция на неизпълнение на задължението за плащане на адвокатското възнаграждение, защото репарира вредите от настъпилата забава, без да е нужно те да бъдат доказвани, щом се търсят в размер на лихвата, посочена в чл. 5 от Закона за борба със забавени плащания по търговски сделки (Белгийски държавен вестник от 07.08.202 год.).

Доводите на ответника са неоснователни.

Този да липсва уговорка за почасово плащане на адвокатско възнаграждение е в директно противоречие с правните последици на плащанията по първите две фактури, изрично препращащи към методиката за остойностяване по общите условия. Въззивникът е бил в правото си да се противопостави на препращането, изрично заявявайки, че не е съгласен възнаграждението за адвокатските услуги да се определя почасово. Вместо това е платил без резерви.

Страницата www.janson.be функционира правилно и съдържа общите условия 3 на ищцовото дружество. Въпрос на добра воля е тази страница да бъде отворена и условията по чл. 9 в раздела „terms & conditions“ – прочетени.

Голословно и недоказано е твърдението на ответника страните да са уговорили възнаграждение с лимит от 5 000 евро. Доказателства в тази насока не се събраха.

Адвокатската услуга не е услуга за резултат. Подобно договаряне по делото не е установено. Затова съдбата на образуваното производство пред белгийския търговски съд не влияе на дължимия адвокатски хонорар.

В тежест на ответника-жалбоподател следва да бъде възложено заплащането на разноските на ищеца за второинстанционното производство, като сума доказани в размер на 680 евро - чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 15.04.2024 година, постановено по гр. дело № 2291 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Осъжда „МАГДАК“-ЕООД, гр.Велико Търново, да заплати на ЯНСЪН БОНИЕ СК СКРЛ, гр.Брюксел, Белгия, сумата от 680 (шестстотин и осемдесет евро) евро, разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4