Решение № 758 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110215922 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 – чл. 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от Е. И. Л., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление № 25-4332-020698/19.08.2025 г., издадено от Началник Сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. За същото на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Твърди се непълно и противоречиво описание на фактическата обстановка изложена в оспореното наказателно постановление. Сочи се непосочване на точния размер на отчетеното превишение на скоростта. Твърди се, че на контролирания участък, в който е заснето и установено нарушението, няма пътен знак В26 за въвеждане ограничение на скоростта до 80 км/ч. Посочва се, че АУАН и НП са издадени след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Оспорват се различни аспекти около използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство или система (АТСС).

За проведеното на 21.01.2026г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят Л. се явява лично и се представлява от адв. Р. М. с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество, адв. М. прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, основавайки се на доводите в депозираната жалба и в допълнение посочва несъответствие между отразеното в протокола за използваното на процесната дата и място АТСС и действително използваното АТСС. Посочва, че не се доказва, че на процесното място има поставен знак В26, за ограничение на скоростта до 80 км/ч. Посочва, че не претендира сторени разноски. Депозира и писмени бележки по същество, с които доразвива изложеното в пледоарията си.

Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт ***, която в пледоарията 1 си оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. По делото са депозирани и подробни писмени бележки от представителя на въззиваемата страна, в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, макар и на непосочени в нея доводи.

Към 27.03.2025 г. лек автомобил „***“ с ДК № *** бил собственост на майката на жалбоподателя – ***

На 27.03.2025 г. в 00:44 часа, жалбоподателя Е. И. Л. управлявал цитирания лек автомобил в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“. Преминавайки до № 87 по ул. „Околовръстен път“, скоростта с която се движел автомобилът била 141 км/ч. /след приспаднат толеранс от -3 % измерената скорост от 146 км/ч./, въпреки важимото за участъка въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч.

Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била установена и заснета с поставената на това място система за видеоконтрол АТСС CORDON M2, № 1193, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и регистрационен номер на преминаващите МПС-та. Същата била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрение на типа до 13.06.2027 година. Техническото средство било преминало периодична проверка на 19.03.2025 г., със срок на валидност на проверката една година.

С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка в Централна база КАТ, въз основа на която се установило, че заснетият лек автомобил е собственост на *** Била инициирана преписка № К-3/2108-36139/25 г. по описа на 03 сектор ОПП СДВР. В тази връзка било изпратено писмо УРИ: 4332р-31337/2025 г. от 29.04.2025г. към Началник Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Благоевград, с което се искало да бъде попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на процесния автомобил и при установяване на лицето, управлявало лекия автомобил, при извършване на нарушението, да бъде запознато с нарушението, да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП. В писмото била приложена и покана за съставяне на АУАН, която следвало да се връчи на лицето извършило процесното нарушение. На 27.05.2025 г. ***попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочила, че синът Е. И. Л. е управлявал лекия автомобил. Също такава декларация била попълнена и от жалбоподателя, който посочил, че именно той е управлявал лекия автомобил на процесните дата, час и място. В двете декларации бил посочен един и същ адрес, на който живеели жалбоподателя и майка му.

На същата дата – 27.05.2025 г., на ***била връчена покана за явяване в двуседмичен срок в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, във връзка с преписка № К-3/2108-36139/25 година, като било записано, че при неявяване ще се приложи чл. 40, ал. 2 и ал. 4 ЗАНН.

Попълнените декларации били изпратени обратно на ОПП-СДВР, съгласно указанията дадени в писмото, с което били изпратени.

На 20.06.2025 г. свид. Г. М., на длъжност младши автоконтрольор към ОПП-СДВР, в присъствието на двама други свидетели, но в отсъствието на нарушителя, посочен в попълнените декларации по чл. 188 ЗДвП, съставил АУАН бл. № 021285, в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.

Квалифицирал нарушението съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 2

ЗДвП. С писмо УРИ № 4332р-44688 от 26.06.2025 г., съставеният АУАН бил изпратен до ОД МВР-Благоевград, с указание за предявяване на жалбоподателя Е. Л.. На 10.07.2025 г. в УП Хаджидимово посоченият АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да прави възражение. Писмено възражение не постъпило и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР ***, издала атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложила на Л. административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Г. М.; веществени – приложен снимков материал и писмени - справка от ОПП СДВР относно собствеността на лек автомобил „***“ с ДК № *** заповед № 513з-6264/19.02.2020 г.; декларации за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП; справка-картон на водач; заверено копие от решение за одобрен типа на уреда за измерване на АТСС CORDON M2, № 1193; протокол за проверка № 095-СГ-ИСИС/19.03.2025 г.; протокол за използвано АТСС № 4332р22418/27.03.2025 г.; покана от 27.05.2025 г.; схема на организация на движението от Столична община; съпроводителни писма и докладни записки; заповед № 513з9555/13.09.2024 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година.

Съдебният състав прецени показанията на разпитаният свидетел като добросъвестно депозирани и свидетелстващи за общия ред по съставяне на АУАН по снимков материал.

Показанията на свидетеля М. обаче страдат от липса на конкретика относно процесния случай. Съдът не намери причина да се осъмни в достоверността на изложеното от свидетеля и кредитира показанията му.

От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за изправност. Срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото средство се намира в употреба, преминало е последваща проверка за изправност и съответства на одобрения тип.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно описано и в АУАН и НП, датата и часа на заснемането, и измерената скорост на движение.

Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво посредством данните от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система. Посредством него се установяват още датата, началният и крайният момент на използването му, мястото на позициониране на техническото средство и липсата на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в участъка. Протоколът за използване на техническо средство според настоящия съдебен състав отговаря на всички нормативни изисквания, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година.

Собствеността върху лекия автомобил се изяснява посредством справката от Централна база КАТ, а обстоятелството, че жалбоподателят го е управлявал лично в 3 процесните дата и час - от саморъчно попълнената от него декларация, както и от декларацията саморъчно попълнена от майка му - ***

Обстоятелствата по движението на административнонаказателната преписка, съставянето на АУАН и предявяването му се установяват от приложените съпроводителни писма. От поканата от 27.05.2025 г. е видно, че жалбоподателят не е бил поканен съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН.

Съдът кредитира приложените заповеди за компетентност, същите са издадени от официални публични органи и чрез тях са оправомощени актосъставителят да съставя АУАН за нарушения на разпоредбите на ЗДвП и наказващият орган да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и отговарят на всички формални изисквания за законосъобразност, регламентирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е коректно посочено и съответства на установеното посредством събраните в хода на съдебното следствие доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно описани.

Налице е обаче съществен порок свързан със съставянето на АУАН, с който е повдигнато административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя. От събраните доказателства, безспорно се установи, че не е била приложена процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят никога не е бил надлежно поканен в ОПП-СДВР за съставяне на АУАН. Нарушителят е бил известен, видно от попълнените декларации по чл. 188 ЗДвП, поради което е следвало да бъде изрично поканен за съставяне на АУАН. От приложената по делото покана от 27.05.2025 г. се установи, че поканена е била собственичката на лекия автомобил, но не и водача, който е осъществявал фактическото управление на процесното МПС и съответно извършил процесното административно нарушение. Обстоятелството, че посочения в двете декларации по чл. 188 ЗДвП е един и същ не означава, че не следва да бъде поканен за съставяне на АУАН установеният нарушител. Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е лишил от право на защита в този етап от производството, което според настоящия съдебен състав е довело до цялостното опорочаване на последното /в този смисъл решение № 389/12.06.2014 г. на АССГ по адм. д. № 12042/2013 г. /. С оглед невъзможността нарушението да бъде санирано, издаденото НП подлежи на отмяна на това самостоятелно основание. Въпреки, че нарушението е безспорно доказано и жалбоподателя Л. е осъществил състава му от обективна страна като е превишил ограничението на скоростта до 80 км/ч въведено с пътен знак В26, а от субективна при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото Л. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания, допуснатото нарушение на процесуалните правила свързано със съставянето на АУАН е опорочило цялата административнонаказателна процедура. С оглед изложеното съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, което като последица налага отмяната му.