Акт от 12.04.2019, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 37/2019
- Подписан
- 12.04.2019
- В сила
- 26.11.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.99 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И
Е
№
12.04.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, на 09.04.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№37 по описа за 2019 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е в стадий след отмяна с Решение №13/30.01.2019г. по гр.д.№2081/2018г. на ВКС, I Г.О., на постановеното от ЯОС въззивно Решение№25/09.03.2018г. по в.гр.д.№21/2018г., с дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото, които са изпълнени.
Подадена е въззивна жалба от К.Г.К. и И.Ж.К.,***, действащи чрез пълномощника адв.С..Е., против Решение №731/23.11.2017г. по гр.д №405/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът е признал за установено по отношение на ищцата М.Й.А., че К.Г.К. и И.Ж.К. не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Стралджа на ул.“П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор №***, с площ 567 кв.м., с посочени граници, със стар идентификатор УПИ XII-1417 в кв. 126; признал е за установено по отношение на К.Г.К. и И.Ж.К., че ищцата М.Й.А. е собственик на ¾ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. Стралджа на ул.“П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор №***, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв.
126, с посочени граници на имота и е осъдил същите да й предадат собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота; на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменил в частта му относно ¾ ид.ч. от имота, нотариален акт №109/27.12.2013г. на нотариус Е. Щ.; като е осъдил К.Г.К. и И.Ж.К. да заплатят на М.Й.А. направените по делото разноски в размер на 1768 лв.
Оплакването на въззивниците е, че обжалваното решение на ЯРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Твърдението им е, че със съдебния акт не е изяснена правилно фактическата обстановка, не са интерпретирани правилно събраните по делото доказателства и не са обсъдени всички направени възражения, като това води до липса на мотиви и до неправилни правни изводи. Въззивниците поддържат, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказва претенцията на М.А., че е собственик на процестия имот и че по делото липсват представени годни доказателства в тази насока. Според въззивниците, не е ясно как М.А. или неин наследодател се легитимират като собственици на процесния поземлен имот в гр.Стралджа. Сочат, че твърдения наследодател е починал през 1977г. и е налице много дълъг период, през който наследниците не са демонстрирали или уредили своето наследство и не са се легитимирали като собственици. Сочат още, че повече от 25 години К.К. и И.К. са обработвали двора и са демонстрирали, че той е техен, без някой да има претенции или спорове по отношение на тези действия.
Поддържат, че няма твърдения, нито доказателства от страна на ищцата, че по някакъв начин е спряла придобивната давност на ответниците. Обратно - че ответниците са осъществили непрекъснато, явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било владение повече от 10 години и са станали безспорни собственици на процесния имот. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.
С писмения отговор въззиваемата М.А. е оспорила жалбата по съображения, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Сочи, че тя, като наследник на Й. Д. Г., б.ж. на гр.Стралджа, поч. на 09.05.1977г. и на П.
Н.
Ж., поч. на 04.04.2009г., е придобила по наследство 3/4 ид.ч. от процесния имот. Твърди, че от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че до 2013г. имотът е бил записан в емлячните листи и кадастралния план на града на името на Й.
Д.
Р., с което фамилно име е бил известен наследодателя на М.А.- Й. Д. Г.. След смъртта на същия, имотът е бил деклариран на името на наследниците и ищцата редовно заплащала данъците, включително и към момента. Сочи, че през 2015г. при посещение в Община Стралджа за заплащане на дължащите се данъци ищцата е била неприятно изненадана от обстоятелството, че първият ответник се е снабдил с нотариален акт №109, том XII, рег.№8082, н.д.№1408/27.12.2013г. на нотариус Е.
Щ.-гр.Ямбол за право на собственост върху имота й в резултат на давностно владение и е декларирал имота като свой, и че констатирала междувременно, че същият е предприел действия по обсебване на имота. Твърди, че не е налице изтекла придобивна давност в полза на ответниците и че липсват основания, които да удостоверяват установяване на непрекъснато владение върху имота, продължило повече от десет години. Въззиваемата счита, че е налице неправомерно проникване в чужд имот, възползване от обстоятелството, че собствениците не живеят трайно в имота и ползване на лъжесвидетелстване за снабдяване с констативен акт за право на собственост върху имота. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение- потвърдено, с присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивниците - адв.Е., която моли и за присъждане на разноските по делото.
Процесуалният представител на въззиваемата М.А. - адв.С. пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, с присъждане на разноските по представения списък по чл.80 ГПК. Представя и подробна писмена защита.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Ищцата М.Й.А. ***, е предявила против К.Г.К. и И.Ж.К.,***, обективно съединени искове - отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот - дворно място с площ от 567кв.м., находящо се в гр.Стралджа на ***, представляващо поземлен имот с идентификатор №69660501.2052, със стар идентификатор УПИ XII-1417 в кв.126 по плана на гр.Стралджа, при посочени граници на имота и иск по чл.108 ЗС за ревандикация на 3/4 ид.части от същия имот. Съобразно изложените от ищцата обстоятелства в исковата молба, изправена във въззивното производство при новото разглеждане на делото, тя е собственик на 3/4 ид.части от недвижимия имот. Правото на собственост ищцата придобила по наследство от баща си Й. Д. Г., б.ж. на гр.Стралджа, поч. на 09.05.1977г., който придобил имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност, текла в период от 50 години, като давностното владение е установено от дядо й Д. Г., поч на 26.03.1975г., към което владение е присъединено владението на баща й Й. Г., до чиято смърт давността е изтекла. С тези твърдения ищцата е обосновала правния си интерес от предявяването на исковете, както и с твърдението, че ответникът К.К., по време на брака си с втората ответница И.К., се е снабдил с констативен нот.акт по обстоятелствена проверка за имота, като е направено искане за отмяна на този нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Ответниците са оспорили отрицателния установителен иск като процесуално недопустим, както и като неоснователен (както и иска по чл.108 ЗС) с възражението, че ищцата не е установила правото на собственост на наследодателя си върху спорният имот, който имот е е придобит от ответниците на основание 10-годишно давностно владение, като общият срок на владението им е повече от 25години. Твърдението на ответниците е, че владението им е било явно и несъмнено, необезпокоявано от никого, че давността не е била прекъсвана, че ответниците не са познавали ищцата и нейните роднини и не са знаели кой е предишният собственик на дворното място.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата М.Й.А. е наследник по закон, дъщеря на Й. Д. Г. б.ж. на гр. Стралджа, поч. на 09.05.1977г. Видно е от представеното Удостоверение за наследници №АПИО-3629/25.11.2016г. на Община Стралджа, след смъртта си Й. Д. Г. е оставил за свои наследници освен ищцата, негова дъщеря и П. Н.Ж.– преживяла съпруга. Последната е починала на 04.04.2009г. и е оставила за свои наследници по закон Н. С. Н. - син от първи брак и ищцата М.А.- дъщеря. От удостоверение за раждане на М.Й. е установено, че същата е родена на ***г., с баща Й. Д. Г. и майка П. Н. Д.
Видно от
Удостоверение от 20.06.2017г. на Отдел „ТСУИЕ“ при Община Стралджа, процесният ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Стралджа - стар УПИ XII-1417 в кв.126 по ЗРП на гр.Стралджа, е на адм.адрес ул. “П.К.Яворов“ №67, а съгласно разписния лист към РП, одобрен със
Заповед №248/04.05.1995г. имотът- УПИ №ХII-1417 в кв.126 е записан на Й.Д.Р. Ищцата е представила пред ЯРС декларация от 21.12.2017г., че имената Й. Д.Г. и Й.Д.Р. принадлежат на едно и също лице.
От приложената Скица на СГКК-Ямбол е видно, че като собственик на ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.
Стралджа (с № по предходен план УПИ №ХII-1417 в кв.126) е вписан въззивникът К.Г.К., въз основа на нот. акт, вписан под №193, т.31, рег. 11708, дело 6227 от 27.12.2013г. на СВп.-Ямбол.
Видно е от представеното пред ЯРС копие от нот. дело 1408/2013г. на Нотариус №487 с РД-ЯРС, че с нот. акт №109, т. ХI,I рег.№8082 по н.д.№1408/2013г. на Нотариус №487 с РД-ЯРС, въззивникът К.Г.К. - ответник в първоинстанционното производство, на основание чл.587, ал.2 ГПК е бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот. Не е спорно, че към датата на издаване на нот.акт К.К. е бил в граждански брак с въззивницата И.К.. В нот.дело е приложена скица на имота, в която като собственик е вписано лицето Й. Д. Г., както и копие от разписен лист по стар план за имот ХII-1417 в кв.126, записан на името на Й. Д. Р. .
От неоспорените заключения - първоначално и допълнително на вещото лице инж.В.Ф., извършило назначената СТЕ, по делото е установено, че ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Стралджа е идентичен с УПИ XII-1417 в кв.126 по РП и се намира на ул.„П.К.Яворов“67 в гр.Стралджа. Установено е от вещото лице, че на 24.03.1998г. с декларация №1704239, ищцата М.А. е декларирала в отдел МДТ имотът УПИ XII-1417 в кв. 126, като придобит по наследство без документ за собственост, но неточно ищцата е посочила имота на адрес ул.“П.К.Яворов“19, като същата е заплащала данъци за имота до 30.04.2010г., а от 2011г. до настоящия момент й е начислена незаплатена сума в размер на 237,30лв. от неплатени данъци. Според допълнителното заключение, на 12.11.2012г. ответникът К.К. е декларирал имота без документ за собственост, като тогава е заплатил и данък за пет години назад. На 13.11.2014г. К. е подал нова декларация с №000031 за имот с идентификатор ***, въз основа на съставения му констативен нотариален акт, като от тогава заплащал данъци за имота и няма неплатени задължения. Вещото лице е посочило, че след справка в СГКК по досието на имота се е установило, че по молба от 13.12.2013г. на К. службата е издала скица за имота на името на Й. Д. Г., след което въз основа на нот. акт, в КР за собственик на имота е вписан ответникът.
Няма спор и е установено с н.а.№123/09.04.2009г. на нотариус №243 в НК, че ответникът К.К. е собственик на съседния на процесния имот - дворно място и жил.сгради на адм. адрес ***а в гр.Стралджа.
Пред ЯРС са събрани гласни доказателства - показанията на разпитаните две групи свидетели.
Водения от ищцата свидетел С.У. е заявил, че познава ищцата и баща й, когото знаел като Д. Р.. Последният живеел през една къща от имота на свидетеля и имал ковашка работилница в двора си. Според свидетеля, когато бащата починал, собственик станала ищцата, която отдавала имота под наем и имотът не бил изоставян. Свидетелят е уточнил, че е живял в съседство на процесния имот от 1967г. до 1985г.-86г., когато си купил друга къща. Заявил е, че не е виждал дали някой от семейството на К. е бил в този имот, и дали ответникът е работил двора. Според свидетеля, последно дворът бил работен от С. - полицай, преди пет-шест години, от когото свидетелят си купувал краставици. Свидетелят е посочил, че е виждал М. в този двор да обработва земята, преди да започне да го отдава под наем на полицая.
Разпечатката съдържа 48 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d594cac-8bab-444f-aac7-bde393b0a54a