Решение № 4471 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4471 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110201762 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 224332-019375 от 03.10.2022г., издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, а за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева. Освен това – на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на М. са отнети и 6 контролни точки.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, нарушаващо формалните изисквания на закона и поради това се иска то да бъде отменено изцяло, както и да се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.

Посочва се, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било ясно конкретизирано мястото на нарушението. Жалбоподателят твърди, че не е забелязал да му е бил подаден сигнал от полицаи. Заявява, че ситуацията на пътя е следвало да бъде записана, но видеофайлът не бил приложен по делото. Твърди се, че описаната в НП обстановка е невярна. В жалбата се посочва още, че водачът на моторното превозно средство (МПС) е с „тежка форма на параноидна шизофрения“. Освен това се твърди, че НП съдържа формални противоречия с чл.57 от ЗАНН.

1

Пред СРС – 10 състав в съдебно заседание на 25.04.2023г. не се явяват нито жалбоподателят, нито неговият процесуален представител – адв. К.. В съдебно заседание пред СРС на 05.07.2023г. жалбоподателят М. се представлява от адв. К., който по време на съдебните прения пред СРС заявява, че от съдебно – психиатричната експертиза на д-р С. се установява, че жалбоподателят не може да носи административно – наказателна отговорност за извършеното правонарушение, тъй като е с диагноза „параноидна шизофрения“ и не е разбирал свойството и значението на действията – предмет на настоящото производство.

Адвокатът твърди, че по делото има обективна информация, че М. е бил настанен за дълъг период от време в психиатрично заведение по Закона за здравето по предложение на СРП.

Поради това се иска жалбоподателят да бъде освободен от отговорност, а Наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР не изпраща представител пред СРС – 10 състав и не взема становище по спора.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Жалбоподателят К. К. М. има издадени през 2022г. Епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър и Епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД.

Лицето е с поставена диагноза „параноидна шизофрения“; „вредна употреба на ПАВ и алкохол“. М. е бил настанен в „Център за психично здраве – София“ ЕООД на 23.09.2022г. и е бил изписан от там на 28.10.2022г., след което е бил настанен в ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър от 28.10.2022г. до 12.12.2022г.

М. е неосъждан (към 25.10.2022г.), но има множество предишни нарушения по ЗДвП, отразени в справка картон на водача.

На 14.09.2022г. в гр. София на бул. „Владимир Вазов“ жалбоподателят К. М. управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № с посока на движение от ул. „Александър Екзарх“ към бул. „Ботевградско шосе“. Около 11.55 часа срещу магазин „ЗОРА“ на бул.

„Владимир Вазов“ Р Л и С С изпълнявали служебните си задължения като полицаи от ОПП – СДВР. Любомиров подал сигнал със стоп – палка за спиране на МПС-то, тъй като бил свален предния номер на лек автомобил „Мерцедес“ и бил поставен на стъклото на автомобила. Водачът на МПС-то не спрял на подадения му сигнал, а се опитал да избяга посока кв. „Враждебна“. Полицаите тръгнали след лек автомобил „Мерцедес” с рег. № СА 2453 ТС, като били включени лампите и сирените на служебния полицейски автомобил. При ул. „Поп Грую“ и бул. „Владимир Вазов“ лек автомобил „Мерцедес“ почти бил настигнат от полицейския автомобил. Тогава К. М. предприел маневра „обратен завой“ с управлявания от него автомобил. При бензиностанция „ШЕЛ“ МПС-то отново било настигнато от полицейския автомобил и на близката автомивката (на бул. „Владимир Вазов“ № 25) полицаите принудително спрели лек автомобил „Мерцедес” с рег. № и установили, че водачът е сам в МПС-то и е без обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът. На място било установено, че водачът се казва К. К. М.. Полицаите изпробвали М. за алкохол и наркотици. Пробите били отрицателни.

2

Р Л, в присъствието на св. С С, съставил срещу К. К. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 680423 от 14.09.2022г. - за нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Срещу подпис М. получил препис от този Акт на 14.09.2022г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-019375 от 03.10.2022г., с което Д Д - Началник Сектор в ОПП – СДВР е наказала К. К. М. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП с „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП М. е наказан с „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 6 контролни точки.

Наказателното постановление е получено от К. М. срещу подпис на 12.01.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена на 23.01.2023г., по повод на която на 06.02.2023г. е образувано НАХД № 1762/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

За нуждите на настоящото производство СРС, НО, 10 състав е назначил съдебнопсихиатрична експертиза на жалбоподателя М.. Според заключението на тази експертиза, приложена на лист 150-177 от делото, К. К. М. страда от параноидна шизофрения, което заболяване е същинско психично – ендогенна психоза и се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Заболяването е възникнало през 2020г. на фона на вредна употреба на психоактивни вещества, поведението му е било неадекватно и се е наложило да бъде хоспитализиран в Психиатричната клиника на МБАЛНП „Свети Наум“. В последствие лицето е спряло поддържащата терапия и при него отново е възникнал психотичен епизод с крайно неадекватно и агресивно поведение, което е наложило хоспитализирането му в психиатрично заведение съгласно разпоредбите на чл.155 от Закона за здравето. От приложените медицински документи се вижда, че този епизод е възникнал при М. доста време преди хоспитализацията и д-р С. приема, че към момента на административното нарушение на 14.09.2022г. е бил налице, поради което вещото лице приема, че поведението на жалбоподателя е било болестно /психотично/ повлияно.

Експертът приема, че към момента на нарушението М. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Поради същата причина д-р С. приема, че лицето не може да носи административно – наказателна отговорност за извършеното правонарушение.

В съдебно заседание на 05.07.2023г. пред СРС, НО, 10 състав д-р С. заявява, че поддържа заключението си и допълва, че както по повод на това дело, така и във връзка с друго дело психиатърът е преглеждал и наблюдавал К. М.. Експертът пояснява, че заболяването на М. е хронично и след няколко психотични епизода, дори да настъпи ремисия, вече е налице промяна на личността, която говори за трайно, необратимо състояние на разстройство на съзнанието. Уточнява се, че към момента лицето е по-добре, но заболяването му не е изчезнало. Експертът констатира наличие на известна промяна на личността от шизофренен тип и въпреки, че може да се постигнат добри ремисии, доколкото заболяването е хронично, дори при провеждане на непрекъснато поддържащо лечение, може да възникнат психотични епизоди и да се оформи трайна промяна на личността, което е необратимо. Вещото лице заключава, че към момента на деянието М. е бил невменяем.

Посочва, че въпросното заболяване по принцип е наследствено и генетично обусловено, понякога възниква без провокация, от различни външни фактори, но при лица, употребяващи психо-симуланти много често се отключва шизофрения. Дали ще се появи заболяването зависи от външни фактори, един от които е употребата на психоактивни вещества. В тази връзка вещото лице споменава, че дядото на жалбоподателя по майчина 3 линия е болен от шизофрения.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : показанията на св. С; АУАН Серия GA № 680423 от 14.09.2022г.;

Епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър; разписка за получаване на НП; справка картон на водача; Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР;

Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър с изх. № 1280/22.11.2022г.; Етапна епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър; изследване, наблюдение и терапия от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър; Епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД; отбелязване от др Х на лист 107 от делото; справка за съдимост; писмо от „Център за психично здраве – София“ ЕООД с изх. № 719/28.10.2022г. и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р С..

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на д-р Екова, д-р Вълчева и психолог Монева (приложена на лист 5-7, лист 41-46 и лист 126-134 от делото), тъй като тя е била назначена от друг съдебен състав и е изготвена за нуждите на друго производство, водено срещу М..

Съдът не подложи на анализ и Постановлението на СРП от 05.12.2022г. (приложено на лист 8 и лист 77 от делото), Решение № 5740/11.04.2023г. (на лист 37-40 и лист 48-49 от делото), писма до ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър (на лист 65-66 от делото), Протокол на СРС, НО, 13 състав от 12.10.2022г. (на лист 73-76 и лист 135-138 от делото), справка от 01 РУ – СДВР (на лист 80 и лист 84 от делото), Постановление на СРП от 17.10.2022г. (на лист 81 от делото), Разпореждане на СРП от 21.09.2022г. (на лист 85, лист 94 и лист 95 от делото), жалба от С Й М (на лист 87-89 и лист 98-100 от делото), справка от СРП за образувани преписки (на лист 90-93 от делото), Постановление на СРП от 21.09.2022г. (на лист 96 и лист 102 от делото), Постановление за възлагане на проверка от 21.09.2022г. (на лист 104-106 от делото), писмени сведения (на лист 108 и лист 109 от делото), писма (приложени на лист 111-123 от делото) и удостоверение от Началник на 04 РУ – СДВР (на лист 124 от делото), тъй като тези документи касаят друго производство и се явяват неотносими към предмета на доказване по настоящото дело. Освен това жалбата на лист 87-89 и лист 98-100 от делото, както и писмените сведения на лист 108 и лист 109 от делото не представляват нито писмени, нито гласни доказателства, тъй като по същество съдържат свидетелски показания, но доколкото са дадени в писмен вид, нямат процесуална годност.

При така направеното уточнение, останалите приложени по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства (цитирани по-горе) се явяват относими, достоверни, непредубедени и обективни. Поради това съдът ги кредитира. Приложените по делото Епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър, писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър с изх. № 1280/22.11.2022г., Етапна епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър, изследване, наблюдение и терапия от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър, Епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД, отбелязване от др Христова на лист 107 от делото и писмо от „Център за психично здраве – София“ ЕООД с изх. № 719/28.10.2022г. са еднопосочни, взаимно се подкрепят и имат доказателствена сила 4 за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява и приема, че през 2022г. спрямо жалбоподателя са били издадени Епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр.