Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 199 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно административно наказателно дело 1103/2023
Вид
Протокол № 199
Подписан
04.04.2024
В сила
04.04.2024
Състав
Коста Стоянов Стоянов, Красимир Стефанов Комсалов, Кристина Ламбрева Пунтева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 199 гр. Пазарджик, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева и прокурора В. М. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно административно наказателно дело № 20235200601103 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Обвиняемият И. Г. Л. се явява лично.

Явяват се адв. Н. П. и адв. К. П.-Г., редовно упълномощени.

За ОП Пазарджик се явява прокурор В. М..

Свидетелят Г. А. М. се явява лично.

По хода на делото:

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Адв. П. и адв. П.-Г.: - Да се даде ход на делото.

Обв. Л.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

Съдът ДОКЛАДВА постъпила справка за съдимост на свидетеля Г. А.

М..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Г. А. М. : - 41 г., роден в Пазарджик, живее в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, осъждан, със средно специално образование, без родствени и служебни отношения със страните.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел Г. А. М..

Разясниха се правата на свидетеля по чл. 119 и чл. 122 от НК.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Свид. М.: - Обещавам да говоря истината. Бил съм свидетел.

Бях призован за свидетел срещу делото срещу Д.К.. Аз се явих точно на делото, на датата, когато бях призован. Г-н Л. дойде с още един човек и започна, мога да покажа мястото, като се излезе от залата на пейката пред втора зала, на пейката срещу Служба по вписванията. Той дойде с един човек и понеже аз знам относно делото срещу Д.К. и започна да ме уговаря да лъжа съдията, че съм бил в амнезия, да кажа, че като съм бил в затвора, че страдам от амнезия, че нищо не зная, че нищо не помня, да лъжеш. Такива работи ме караше да говоря, да лъжа. Аз не мога да лъжа, защото закона го знам, за лъжесвидетелство се наказва. Аз съм на страната на закона, не мога да бъда на страната на престъпника. Знам, че за лъжесвидетелстване се лежи в затвора, има такъв закон за лъжесвидетелстване. Той ми каза, че ако направя това нещо, да излъжа съда, да мина през заложната къща да почерпи. Ако не лъжа и съм срещу Д.К., значи той ми казва, че бил много силен в града, щял да ме бие, пращал ми е хора да ме бият миналата година, две лица. Тогава подадох жалба до прокуратурата за заплаха. Има входирана жалба. Не мога да бъда на негова страна. Изпълних това, което знам, като влезнах на делото.

Дал съм показания пред г-н В.ев от Следствена служба. Пред г-н В.ев съм описал целия случай. Има доказателства, всичко, което е истина, той с още един човек ме уговаряше да лъжа, но аз не го направих. Казах истината. Ще 2 бъда на страната на закона.

Прокурор: - Когато дойде с другия човек, той говори ли с някой друг?

С някой друг да е говорил, с който седнаха на пейката?

Свид. М.: - Говорих с този човек, с който двамата дойдоха. В. Ч. знам, че седеше на другата пейка. Отам нещо говореха.

Прокурор: - Помниш ли за какво говориха?

Свид. М.: - Нещо казваше на В. Ч., не си спомянм какво, но говореше В.

Ч. и казваше, че трябва да излъжа, не си спомням, но говореше. То беше отдавна.

Прокурор: - Познавате ли У.?

Свид. М.: - Поправям се, не беше Чумурлийски, а беше У.. У. го познавам.

Адв. Г.-П.: - Вие му подсказвате, много ви моля.

Съдът официално предупреждава адв. Г.-П. да не нарушава реда в залата, при провеждане на разпита на свидетеля и диктуване на протокол от председателя на състава, като същата прекъсва съда.

Съдът дава пет минути почивка.

Продължава заседанието в 15:00 часа.

Адв. Г.-П.: - По отношение на това, че е записано в протокола, за какво ме предупреждавате. За какво прекъснах съда?

Продължава разпита на свидетеля Г. М..

Прокурор: - Нямам повече въпроси към свидетеля.

Адв. П.: - Какво точно ви каза И. Л. пред зала 2, за момента, който преди малко обяснихте, конкретно да кажете, точно можете ли да кажете в съда или какво да не кажете?

Свид. М.: - Това нещо, което помня е да лъжа съда в полза на Д.К.. Той ми каза, това, което си спомням „ти си лежал в затвора, имаш амнезия, нищо не помниш“, ето това помня. Той ме караше да лъжа съда в подкрепа на Д.К., което аз не го направих. Каквото помня съм го казал по делото, на заседанието. Относно фирмите, как ми е прехвърлял и всичко по това дело срещу Д.К..

3

Адв. П.: - Спомняте ли си конкретните думи?

Свид. М.: - Беше отдавна, и аз не всичко помня. Това нещо, което ме караше И. Л. да кажа в съда, като ми задават въпроси относно фирмите как ми е прехвърлял, ме караше да казвам, че нищо не знам, нищо не помня. Той това ме караше, т.е. да защитавам Д.К.. Аз каквото си спомням относно фирмите го казах, но страхувам се от този човек. Затова като го видя се разтрепервам и се обърквам, да не би да ми прати хора да ме бият, както го е правил и ме е страх.

Адв. П.: - Нещо обеща ли ви?

Свид. М.: - Това, което си спомням е, че ми каза „ако се справиш добре ще минеш през заложната къща да почерпя, а ако си срещу Димитър, т.е. не изпълниш това, което аз ти казвам, значи в този град съм много силен, ще имаш проблеми, ще те запаля, ще пратя хора да те бият, аз ще те шамаря, аз ще те бия“, това нещо той ми го каза „ако ти не се справиш, ако се справиш ще почерпя, каквото искаш, заложната къща знаеш къде ми е“. Това е, повече не си спомням. Някои работи не мога да ги кажа, по закон имам право да не ги казвам.

Адв. П.: - Стана ли въпрос за прокурора Ж.П.?

Свид. М.: - Да, това, което съм казал и на г-н В.ев го потвърждавам, на този г-н В. В.ев от Окръжна следствена служба. Всичко, което съм казал го потвърждавам, че е така. Спомням си, че г-н Л. си говореше с въпросния господин, който беше дошъл, че г-н Ж.П. с извинение бил „костелив орех“, че няма делото в негова полза и заплаши, че и на г-н П. ще му дойде времето. Аз казах на г-н П., защото съм длъжен, каквото чуя да казвам.

Адв. П.: - Какво съобщихте на г-н П. и в кой момент?

Свид. М.: - Това, което съм казал го потвърждавам.

Адв. П.: - В кой момент и какво казахте на прокурора Ж.П.?