Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 05.11.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 443/2024
Вид
Решение № 316
Подписан
05.11.2024
В сила
05.11.2024
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Други актове по делото

  • Протокол № 486 от 31.10.2024 · Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. С., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500443 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Г., пълномощник на „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Княз Ал.Дондуков“, № 68 против решение № 542/20.06.2024 г. по гр.д.

№ 838/2024г. на Районен съд – С., с което въззивникът е бил осъден да заплати на К. Т. К. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Р.к. **, 889.00лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 750.00лева, представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Посочва, че съдът е постановил съдебния си акт при допуснати съществени процесуални доказателства. На първо място неправилно той не бил събрал 1 исканите от страната допълнителни доказателства по реда на чл.192 от ГПК – не бил изискал от трето лице – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД информация дали при него е заведена щета предхождаща процесната по време относно настъпили увреждания по процесния автомобил от друго ПТП. Това се било отразило на заключението на ВЛ изготвило авто – техническата експертиза.

Не всички щети били настъпили от процесното ПТП. На второ място страната посочва, че неправилно съдът не бил допуснал извършването на повторна авто- техническа експертиза. От снимковия материал извършен при първоначалния оглед на автомобилите се установявали щети единствено по автомобила на ищеца, но не и такива по автомобила на застрахованото лице, което свидетелствало, че щетите по автомобила на ищеца не са следствие на удара в застрахования от ответника автомобил. На следващо място страната счита, че изготвената от ВЛ оценителна експертиза не е правилна. ВЛ не било извършило задълбочен анализ на пазара.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният му представител юриск.Г. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.07.2024г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.07.2024г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед 2 процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС е бил предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането.

За да бъде уважен искът следва да се установи, че на ищеца са били причинени щети от лице, което е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените щети.

Няма спор между страните, че на 03.12.2023г., в гр.С. ищецът е управлявал собствения си автомобил „Фолксваген“, с ДКН *** и е бил ударен от л.а. управляван от св.Р. – „С.“, с ДКН ***. Няма спор и относно обстоятелството, че към този момент св.Р. е била сключила валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Спорен е бил въпросът дали щетите, които са претендирани от ищеца са били причинени в това ПТП. Основен аргумент изтъкван от ответника е бил, че по автомобила на св.Р. не са били открити следи от удара. Че удар е бил осъществен свидетелстват, както свидетелите Р. – пряк участник и св.В. – помогнал при съставянето на двустранния протокол, така и обективни данни – изместване на бронята на л.а. „С.“ и следи от черна боя и напуквания на лака по бронята на автомобила на ищеца. Следите от удара са били на височината на предната броня на св.Р., която била и най – силно подсилената част от автомобила и. В изготвената САТЕ, ВЛ подробно е анализирало находките по автомобилите, техническите данни на автомобилите и получените щети – вид, местонахождение. ВЛ е категорично в заключението си, че щетите по автомобила са причинени от сблъсъка му с автомобила на св.Р. и че е налице причинно – следствена връзка между настъпилия сблъсък и появата на щетите. Размерът на щетите също е установен от ВЛ.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки на състава по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане и че ответникът/въззивник следва да се ангажира с отговорността по сключената от него и св.Р. застраховка „Гражданска отговорност“ като бъде осъден да заплати установените по автомобила на ищеца щети.

3

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за извършени разноски за въззивната фаза на производството, поради което въпреки изхода на делото такива не и се присъждат.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 542/20.06.2024 г. по гр.д. № 838/2024г. на С.ския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4