Решение № 316 от 05.11.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 443/2024
- Вид
- Решение № 316
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Други актове по делото
- Протокол № 486 от 31.10.2024 · Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 316 гр. С., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мартин Цв. Сандулов
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500443 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Г., пълномощник на „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Княз Ал.Дондуков“, № 68 против решение № 542/20.06.2024 г. по гр.д.
№ 838/2024г. на Районен съд – С., с което въззивникът е бил осъден да заплати на К. Т. К. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Р.к. **, 889.00лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 750.00лева, представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че съдът е постановил съдебния си акт при допуснати съществени процесуални доказателства. На първо място неправилно той не бил събрал 1 исканите от страната допълнителни доказателства по реда на чл.192 от ГПК – не бил изискал от трето лице – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД информация дали при него е заведена щета предхождаща процесната по време относно настъпили увреждания по процесния автомобил от друго ПТП. Това се било отразило на заключението на ВЛ изготвило авто – техническата експертиза.
Не всички щети били настъпили от процесното ПТП. На второ място страната посочва, че неправилно съдът не бил допуснал извършването на повторна авто- техническа експертиза. От снимковия материал извършен при първоначалния оглед на автомобилите се установявали щети единствено по автомобила на ищеца, но не и такива по автомобила на застрахованото лице, което свидетелствало, че щетите по автомобила на ищеца не са следствие на удара в застрахования от ответника автомобил. На следващо място страната счита, че изготвената от ВЛ оценителна експертиза не е правилна. ВЛ не било извършило задълбочен анализ на пазара.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният му представител юриск.Г. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.07.2024г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.07.2024г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед 2 процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС е бил предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането.
За да бъде уважен искът следва да се установи, че на ищеца са били причинени щети от лице, което е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените щети.
Няма спор между страните, че на 03.12.2023г., в гр.С. ищецът е управлявал собствения си автомобил „Фолксваген“, с ДКН *** и е бил ударен от л.а. управляван от св.Р. – „С.“, с ДКН ***. Няма спор и относно обстоятелството, че към този момент св.Р. е била сключила валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Спорен е бил въпросът дали щетите, които са претендирани от ищеца са били причинени в това ПТП. Основен аргумент изтъкван от ответника е бил, че по автомобила на св.Р. не са били открити следи от удара. Че удар е бил осъществен свидетелстват, както свидетелите Р. – пряк участник и св.В. – помогнал при съставянето на двустранния протокол, така и обективни данни – изместване на бронята на л.а. „С.“ и следи от черна боя и напуквания на лака по бронята на автомобила на ищеца. Следите от удара са били на височината на предната броня на св.Р., която била и най – силно подсилената част от автомобила и. В изготвената САТЕ, ВЛ подробно е анализирало находките по автомобилите, техническите данни на автомобилите и получените щети – вид, местонахождение. ВЛ е категорично в заключението си, че щетите по автомобила са причинени от сблъсъка му с автомобила на св.Р. и че е налице причинно – следствена връзка между настъпилия сблъсък и появата на щетите. Размерът на щетите също е установен от ВЛ.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки на състава по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане и че ответникът/въззивник следва да се ангажира с отговорността по сключената от него и св.Р. застраховка „Гражданска отговорност“ като бъде осъден да заплати установените по автомобила на ищеца щети.
3
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за извършени разноски за въззивната фаза на производството, поради което въпреки изхода на делото такива не и се присъждат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 542/20.06.2024 г. по гр.д. № 838/2024г. на С.ския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4