Решение № 8484 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8484 гр. *****, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110140651 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу Е. П. С. за признаване за установено, е ответникът дължи на ищеца сумите 895,77 лева (осемстотин деветдесет и пет лева и 77 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 112,82 лева (сто и дванадесет лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 17.02.2025 г., 89,96лева (осемдесет и девет лева и 96 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 19,17 лева (деветнадесет лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 17.02.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10644/2025 г., както и направените по делото съдебни разноски.

Ищецът твърди, че вземанията са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответника топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот: гр. *****, ж.к. „***********“, бл. 27-А, вх. 1, ет. 4, ап. 7, абонатен № ******* за посочения по-горе период. Сочи се, че ответникът е вещен ползвател на топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Д.“ ЕООД.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва 1 исковете по основание и размер, като твърди, че за процесния период потреблението на топлинна енергия за отопление е нулево, поради което не се дължи заплащане на суми за такова потребление. Относно топлинната енергия, отдавана на сградна инсталация, твърди, че цената й се определя по Методика, която е отменена от ВАС като незаконосъобразна, поради което суми в тази връзка не се дължат. Сочи, че общите части на сградата не се отопляват – нямало монтирани отоплителни тела, през стълбищните площадки не преминавали проводящи щрангове, поради което не се дължи заплащане на цена на топлинна енергия за отопление на общите части на сградата.

Третото лице подпомагаща ищеца страна е представило писмени доказателства по делото, без да взема становище по основателността на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди до имот на адрес: гр.

*****, ж.к. „***********“, бл. 27-А, вх. 1, ет. 4, ап. 7; 2) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; 3) че до имота с посочен по-горе адрес, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; 4) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума;

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са 2 длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.

153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

По делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е вещен ползвател на процесния топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „***********“, бл. 27-А, вх. 1, ет. 4, ап. 7, през процесния период и като такъв има качеството на клиент на топлинна енергия. Това обстоятелство съдът приема за установено, като констатира, че в тази връзка ищецът е представил и писмени доказателства – нотариални актове, намиращи се на лл. 15 – 20 от делото, от които се установява, че имотът е дарен на сина на ответника – К. Е.ов С., като върху имота е запазено пожизнено вещно право на ползване в полза на ответника Е.

П. С.. С оглед изложеното, установява се, че ответникът е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ за имота, посочен в исковата молба.

Установява се, че сградата етажна собственост, където се намира процесния имот, е топлоснабдена, което не се оспорва от ответника. В тази връзка е представен договор от 15.10.2001 г. за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални справки, сключен между етажната собственост и „Техем Сървисиз“ ЕООД, както и заключение по допуснатата от съда съдебнотехническа експертиза.

По делото са представени две общи фактури за процесния период и извлечение относно месечните и общите фактури, издадени за периода.

Представени са и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр. *****.

По делото са представени от третото лице подпомагаща страна документи за дялово разпределение – главен отчет за дялово разпределение, съставян за имота за периода от 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г., индивидуални справки за периода 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г., документ, удостоверяващ дата на връчване на изравнителните сметки за периода 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на представител на етажната собственост, документ относно сертификацията на уредите за дялово разпределение за периода 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г., удостоверение за регистрация от МИЕТ.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. Установява се от заключението, че за процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота и по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител.

Установява се, че за процесния период технологичните разходи на топлинна енергия от работата на абонатната станция са били отразени за сметка на топлопреносното предприятие. Установява се от заключението на вещото лице, че в имота за процесния период е имало 5 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани

5 топлоразпределители, като

3 от

3 топлоразпределителите са с радио отчет. Установява се, че в имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по които се отчита разхода.

Топлинната енергия, отдавана за сградна инсталация, се изчислява на база отопляемия обем, който от своя страна е 202м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадено от сградна инсталация в сградата етажна собственост, се изчислявало съгласно т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че то зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация.

Вещото лице е посочило, че изчисленото количество топлинна енергия, отдадено за сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Вещото лице е посочило, че за имота е налице нулево потребление и не са начислявани суми за отопление на имота. Начислени са суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като общият размер на тази сума за процесния период е 549,10 лв. Начислена е и сума за подгряване на топла вода, като общият й размер за процесния период е 346,67 лева. При това положение неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е начислявал суми за отопление на имота, а имотът не се отоплявал – действително се установява, че липсва потребление на топлинна енергия за отопление на имота, поради което и суми за отопление на имота не са начислявани.

Начислявани са суми за подгряване на топла вода, като вещото лице е посочило количеството топлинна енергия, потребена конкретно за битово горещо водоснабдяване, както и стойността й, като съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и обосновано. Установява се, че е дължима сумата от 346,67 лв. за процесния период за битово горещо водоснабдяване.

Ответникът е направил възражение във връзка с дължимостта на сумата, начислена за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.

Във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи, че с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС се възприе, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл.

153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, като ответникът е обвързан от взетото решение.

Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната 4 инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.

В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.