Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 06.07.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 88/2022
Вид
Решение № 155
Подписан
06.07.2022
В сила
06.07.2022
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Калин Трифонов Тодоров, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Враца, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20221400500088 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх.№ 260077/18.01.2022 г. на Р. И. И. от гр.Враца, подадена чрез особения представител адв.Б.Н. от АК —Враца, против Решение № 260485/17.12.2021 г., постановено по гр. дело № 2993/2020 г. по описа на Районен съд-Враца, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *** сумата от 1133,97 лева – главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ВН***ВС от ПТП, реализирано на 14.04.2016 г., причинено от ответника, като водач на лек автомобил марка „Пежо“, рег.№ ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 345,54 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 11.11.2017 г. до 16.11.2020 г., както и сумата от 1493,28 лева, представляваща сторените от ищеца деловодни разноски по делото.

Поддържа се, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и немотивирано, с оглед приобщения доказателствен материал по 1 делото, и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

В жалбата се сочат за неправилни и незаконосъобразни мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която се приема, че ищецът е доказал исковата си претенция посредством САТЕ и ССЕ, а по отношение механизма на настъпване на ПТП – чрез свидетелските показания на Р. М. - С. /участник в ПТП/. Сочи, че в отговора на исковата молба и в допълнителната молба по делото изрично са оспорени: настъпването на ПТП, причините за настъпването му и механизма на ПТП; видът и размерът на причинените вреди, и че същите са причинени от ответника, както и че вредите са били на законосъобразно и на валидно правно основание обезщетени. Твърди се, че към исковата молба не е приложен документ от който да е видно, че щетите, за които се твърди да са обезщетени от ищеца, действително са настъпили, както и че същите са причинени от ответника по механизма и по начина, както се твърди в представения протокол за ПТП.

Поддържа се, че представеният Протокол за ПТП от 14.04.2016 г., въпреки че носи подписа на ответника, не може сам по себе си да се разглежда като достатъчно доказателство за факта на настъпването на ПТП, за причините и механизма на възникване на ПТП, за вида и размера на причинените вреди, вината на водача и причинната връзка между неговите действия и настъпилите щети. От самото съдържание на протокола за ПТП ставало ясно, че тези обстоятелства не са констатирани лично и на мястото на произшествието от органите на МВР. В същият е отразено с отметка, че ПТП не е посетено. Посочва, че видно от посочените дата и час – 14.04.2016 г. в 21:00 ч., протоколът за ПТП е съставен повече от два часа след настъпването на произшествието в 18:35 ч. Твърди, че липсват каквито и да е доказателства за употребата на алкохол от ответника и за твърдяното движение с несъобразена скорост. Сочи се, че подписът на ответника доказва само, че е запознат с него, но не и че е съгласен с вписаното в протокола. Видно от самия протокол в същият липсвал запис, че участниците нямат искания, бележки и възражения по записаните обстоятелства, а липсвала и специална графа за това, която да е останала непопълнена.

Във връзка с направеното оспорване на истинността на отразеното в Протокол за ПТП № 1279340/14.04.2016 г., застрахователна полица № 150300/050/500106; уведомление за щети по МПС от 19.04.2016 г., списък на констатирани увреждания на МПС от 21.04.2016 г., опис на щета № 2

***/50036 от 22.10.2020 г., калкулация-ремонт, доклад по щета № 0300/16/050/50036, преводно нареждане от 03.05.2016 г. и проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд се твърди, че атакуваното съдебно решение е постановено при нарушение на чл.12 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, като съдът не е изпълнил вмененото му с посочените разпоредби задължение да прецени всички доказателства по делото отделно и в тяхната съвкупност, да обсъди всички наведени доводи и направи правилни правни изводи за това дали предявеният иск е основателен и доказан. Твърди, че с направеното оспорване е била оборена материалната му доказателствена сила, доколкото и в самия протокол е налице отметка, че ПТП не е посетено на място от служителя, който го е съставил. Предвид това счита за неправилен и незаконосъобразен извода на съда за обвързващата материална доказателствена сила на протокола по отношение на фактите, които съдът е приел за лично възприети от длъжностното лице и отразени в официалния свидетелстващ документ.

Твърди се, че показанията на разпитания свидетел относно механизма на ПТП и причинените щети не могат да се приемат за обективни и верни, доколкото същият е участвал в ПТП и има интерес от изхода на делото. Също така, че от тях се изяснява безспорно, точно и конкретно механизмът на ПТП, видът и размерът на причинените щети.

Навеждат се доводи, че всички останали писмени доказателства по делото са частни документи, които не носят подписа на ответника и не могат да се разглеждат като достатъчно доказателство за отразените обстоятелства, поради това, че изхождат от страна по делото. Посочва се, че същите са оспорени от ответната страна, както и изслушаните експертизи, които са изготвени въз основа на тези писмени доказателства.

Изразява се несъгласие и с извода на съда за наличие на вина на Р.И. за настъпването на процесното ПТП и претендираните вреди поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Поддържа се, че няма доказателства, че ответникът не е спазил правилата за движение по пътищата – че се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, че на мокър път е загубил контрол над управляваното от него МПС и че е навлязъл в платното за насрещното движение и е реализирал ПТП с МПС-то, намиращо се в това платно, като така му е нанесъл щети.

Иска се отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на иска с 3 присъждане на деловодните разноски по делото.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД – гр.София, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано, доколкото е установено наличието на всички необходими предпоставки, за да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани. Сочи се, че от събраните доказателства: протокол за ПТП, административно-наказателната преписка по случая, свидетелските показания на другия участник в ПТП и изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установяват безпротиворечиво фактът на настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм, както и участието на ответника в процесното ПТП и неговата вина за настъпването му. Твърди се, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че ответникът е имал забележки или възражения по констатирания механизъм на ПТП в Протокола за ПТП, АУАН или НП. Сочи се, че от приетите като доказателства по делото административно-наказателната преписка и разпечатка от информационната система на Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че към датата на ПТП отговорността на ответника за нанесените вреди на трети лица при управление на лек автомобил „Пежо“, с рег.№ *** не е била застрахована. Твърди се, че от приетата САТЕ, административно-наказателната преписка и протокол за ПТП са установени по вид и по размер нанесените вреди на лек автомобил „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС, както и наличието на причинно-следствена връзка на вредите с процесното ПТП. Твърди се, че от представените към исковата молба доказателства, вкл. и ликвидационната преписка определяне на размера на обезщетението, и съдебно-счетоводната експертиза по делото е установен наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ЗАД „Алианц България“ АД и собственика на лек автомобил „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС. Посочва, че от писмените доказателства и приетата ССчЕ по делото е установено и изплащането на застрахователното обезщетение и размера му от ищеца на застрахованото лице за обезвреда на вредите по лек автомобил „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния 4 акт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран от съда.

Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че същото е правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните фактически и правни съображения:

Съдът е бил сезиран с регресен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. чл.45 от ЗЗД за платено обезщетение от застраховател на застраховано лице за причинени вреди в резултат на настъпило ПТП.

Ангажирането на отговорността по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие за което застрахователят носи риска, вследствие на противоправно поведение на ответника, и заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение. Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД.

По делото е приложена застрахователна полица № 150300/050/5000106 за застраховка „Каско на сухопътни превозни средства“ на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ВН***ВС, собственост на АПДП-ГП „д-р М. и д-р С.“ ООД, и допълнение към същата.

В исковата молба са изведени твърдения, че е било реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 14.04.2016 година на път 1-1 (E-79), км.

44+600 /в района на община Димово/, между лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ***, управляван от ответника Р. И. И. и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ВН***ВС, управляван от Р. Р. М. - С., при което е увреден лек автомобил марка „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС.

Приложена е разпечатка от регистъра на Гаранционен фонд, съгласно 5 която за лек автомобил марка „Пежо“, рег.№ *** не е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което е ангажирана отговорността на ЗАД „Алианц България“ АД.

Приложено е уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 15-0300/050/5000106 от 19.04.2016 г., подадено от Р. Р. М. - С..

Представени и приети по делото са още Протокол за ПТП № 1279340/14.04.2016 г.; свидетелство за регистрация на МПС; Опис на щета № 0300/16/050/500036; Списък на констатирани увреждания по МПС; снимки – 3 листа; Калкулация-ремонт; Доклад по щета № 0300-16-050/500036; преводно нареждане от 03.05.2016 г.; писмо изх.№ 310-03-3745/23.06.2016 г. по описа на ЗАД „Алианц България“ АД; обратна разписка; разпечатка от регистъра на Гаранционен фонд. Приложено е заверено копие от административнонаказателната преписка, образувана във връзка със съставен АУАН Серия Г № 708007/14.04.2016 г. срещу водача Р.И..

По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която установява, че нанесените вреди на застрахования лек автомобил „Шкода“, с рег.№ ВН***ВС се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като същите са получени по начина и по механизма, посочени в приложените по делото доказателства, както и че действителната стойност на щетата е именно 1133,97 лева.