Решение № 21740 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21740 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110134908 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 203 ЗВ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, срещу В. И. П., ЕГН **********, с която се иска да бъде установено спрямо ответника съществуването на задължение за заплащане на сумата от 1414,41 лв., представляваща стойност за потребена вода от длъжника за имота му на адрес в гр. София, *** дължима за периода от 24.10.2022 г. до 21.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 59,93 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 24.11.2022 г. до 21.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2024 г. по ч. гр. дело 2048/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Ищецът „СОФИЙСКА ВОДА“ АД твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни Общи условия на „Софийска вода” АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер ***, като за процесния период на база реално отчетени показания, редовно са издавани ежемесечни фактури за потребените ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да бъдат заплатени от ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя доказателства и заявява относими 1 доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Д. П., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е извършен реален отчет на място на консумацията на вода. Нямало приложени доказателства за реалната консумация на ВиК услуги, в посочения размер. Оспорва ищецът да е спазил процедурата за отчитане на използваната вода, съгласно нормативните изисквания.

Поддържа, че не е получил отчет за водомерните показания и начисления за периода.

Липсвало надлежно уведомяване на ответника за съставените фактури. Също така твърди, че във фактурите не бил коректно посочен обектът, доколкото ответникът не е единственият собственик на посочените етажи „***“ на посочения адрес в гр. София, ***. Оспорва количеството доставена вода за процесния период до имотите, както и нейната стойност.

Твърди, че ищецът е измервал евентуално общите водомери и не е направил необходимото преизчисление и преразпределение на потреблението, спрямо индивидуалните водомери.

Оспорва се ответникът да е собственик на описаните в исковата молба цЕ. етажи. Оспорва през процесния период да е съществувало валидно облигационно правоотношение.

Поддържа, че процесният водомер представлявал част от сградното отклонение и същият е следвало да бъде третиран като водомер на водопроводно отклонение, а не като индивидуален водомер. Липсвали данни ищецът да е следил за изправността на средството на търговско измерване, респ. – поддържа, че същият бил извън срока на метрологична проверка. Поради неоснователност на главния иск недоказано се явявало и възникването на вземане за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 и чл.203 от Закона за водите:

По допустимостта на иска:

Исковият съд, който е сезиран с иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК извършва независима от заповедния съд проверка за допустимост и редовност, като част от същата е да се установи идентичност между предмета на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение в хода на заповедното производство, срещу която длъжника своевременно е възразил, както и заявения с исковата молба петитум, по отношение на претендираните за установяване суми и периоди на доставка.

В конкретния случай, след издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК в полза на ищеца „Софийска вода“ АД и връчването й на длъжника, от страна на последния е подадено в срока по чл.414 от ГПК възражение, че не дължи изпълнение по ЗИ. Съдът с разпореждане от 29.05.2024 г. е указал на заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника П., като в указания едномесечен срок е била депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано и настоящото исково производство. При преглед за идентичност между заявените за плащане суми от заявителя в хода на ч.гр.д. № 2

2048/2024 г. и петитума на ИМ /вх. № 193277/12.06.2024 г./, съдът констатира, че в исковото производство са заявени за установяване вземания на ищеца, за период, различен от заявения по ч.гр.д. № 2048/2024 г., а именно стойност на консумирани В и К услуги за период от 15.08.2023 г. до 21.09.2023 г., в която част иска се явява недопустим и производството по него подлежи на частично прекратяване.

По основателността на иска:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, като собственик или ползвател на процесния недвижим имот, до който са доставяни и съответно са потребени твърдените количества вода на обща стойност 1414,34 лв. за посочения в исковата молба период от 24.10.2022 г. до 15.08.2023 г., че е извършван ежемесечен отчет на общия водомер и съответните тримесечни отчети на индивидуалния водомер в процесния имот; изпълнение на собствените си задължения по този договор – извършване на услугата, начален момент на изискуемостта на вземането, стойността на услугата за посочения период и издадените за нея фактури. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил претендираните вземания или да докаже всичките си правоизключващи възражения.

По делото е приета като доказателство Справка по данни за физическо лице, за периода от 01.01.1998 г. до 22.08.2023 г., отнасяща се за ответника В. И. П., от която се установява, че от 01.11.2018 г. последната е придобила собствеността върху 3 апартамента, находящи се в гр. София, ***, представляващи самостоятелни обекти на собственост, с идентификатори:

***.13 с площ от 39,360 кв.м., на етаж 2; ИД № ***.11. с площ от 49,780 кв.м. на етаж 3 и ИД № ***.12. с площ от 33,270 кв.м., на етаж първи. Фактът, че ответника притежава апартаменти на посочения адрес в гр. София, *** не се отрича и от самата ответница, но същата оспорва да е собственик на всички апартаменти, разположени на първи, втори и трети етаж, доколкото на всеки от етажите се намират по минимум два СОС /самостоятелни обекта на собственост/, но ответника притежава само по един от тях. В приетите по делото фактури, издадени от ищеца за процесния период, въз основа на които се претендират вземанията му по настоящото дело, като адрес на консумация на доставяните ВиК услуги е посочен гр.София, ***. По делото не се ангажираха допълнителни доказателства от ищеца, при нарочно възложена му доказателствена тежест, сочещи че ответника В. П., е собственик на всички намиращи се на трите етажа апартаменти.

По делото са приети и 11 бр. фактури, издадени от ищеца с посочено задължено лице – ответника по делото В. И. П., издадени в периода от 24.10.2022 г. до 24.07.2023 г., с период на консумация от 18.09.2022 г. до 17.07.2023 г., на обща стойност 1409,85 лв.

При прегледа на приетите като доказателства фактури, се забелязва явно несъответствие между твърдението на ищеца, че претенцията му се основава на реално отчетена консумация за посочения в ИМ период (18.09.2022 г. до 17.07.2023 г.) и фактически фактурираното количество и стойност, част от исковата претенция. Така, видно от Фактура оригинал № ***/23.12.2022 г. /приложена на л.23,24/ на потребителя са фактурирани услуги 3 за доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в обем от 41 куб.м., при цени от: 1,461 лв. за доставката на питейна вода; от 0,495 лв. за отвеждането на отпадъчни води и от 0,349 лв. за пречистване на отпадъчни води. В същата фактура и за същия период на консумация от 16.11.2022 г. до 17.12.2022 г., са фактурирани от ищеца още веднъж услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, но този път в обем от допълнителни 289 куб.м. и при различни цени, съответно: 1,536 лв. за доставката на питейна вода; от 0,540 лв. за отвеждането на отпадъчни води и от 0,370 лв. за пречистване на отпадъчни води. В приложението към фактурата, в която се сочи периода на отчитане и таксувана консумация, се сочи, че начислените суми се дължат на два реални отчета, съответно от 31.12.2020 г. и 17.12.2022 г., при които са отчетени потребени количества на доставените от ищеца услуги за общо 641 куб.м. за последното отчетно тримесечие /при обичайно потребление между 9 и 14 куб.м. месечно/. От това „реално отчетено“ количество потребена вода, ищеца е сторнирал, изравнил и приспаднал изчислена консумация за период, предхождащ исковия такъв, а именно от 16.09.2020 г. до 17.09.2022 г., за общо 311 куб.м., сп. приетата СТЕ. На съда е служебно известно, че между същите страни са заведени от ищеца и други заповедни производства, в които са заявени за плащане негови вземания за периода от 16.09.2020 г. до 17.09.2022 г., които обаче след възражения от страна на длъжника и настоящ ответник, са били обезсилвани от съда, тъй като ищеца не е предявявал установителни искове за същите по чл.422, ал.1 от ГПК. Създава се впечатление, че ищеца неправомерно е фактурирал стари свои вземания, възникнали в период преди исковия такъв, които са били заявявани в други съдебни производства, но за тях не са издадени ЗИ, които да са влезли в сила.

В хода на производството ищеца не ангажира други относими доказателства, установяващи че отчетеното през м.12.2022 г., количество вода, в обем от колосалните 641 куб.м., е действително реално доставено и потребено от клиента, като карнети, отчети по общ водомер, данни снети от индивидуален водомер, потвърдени с подпис на потребителя и др.

По делото са приети две експертизи – съдебно-техническа и съдебно – счетоводна.

Установява се от в.л. от СТЕ, посетило процесните имоти, че в базата данни на ищеца обектът, за който са начислени процесните суми е водоснабден, на същия са доставяни ВиК услуги за исковия период, а самия обект представлява и е на адрес в гр. София, *** на ет.3, с титуляр В. И. П., на която е открита при ищеца индивидуална партида за отчитане, с договорна сметка № ***. Вещото лице е констатирало, че задълженията за предоставените от „Софийска вода“ АД услуги на собственика на посочените имоти, за периода от 24.10.2022 г. до 22.08.2023 г. са формирани въз основа на показанията на монтиран на водопроводната инсталация в мазето на сградата, измервателен уред, който не е подменян в същия период, а именно водомер № ***, с пломба № ***. Вещото лице С. сочи, че е посетила обектите на 09.05.2025 г., в присъствието на собственика и настоящ ответник В.

П., като на място е констатирано, че сградата и имотите в нея са водоснабдени, всички водомери на сградата са монтирани в едно общо помещение, което се заключва, в избения 4 етаж – кота -1 (мазе). След влизане на уличния водопровод в сградата е направено водопроводно отклонение – самостоятелно, на което има изграден водомерен възел и поставена пломба /описаната по-горе/. Тази водопроводна инсталация сп. вещото лице захранва само трите апартамента на ответника, находящи се един над друг на първи, втори и трети етаж от сградата. Констатирано е също, че след мазето, общата водопроводна инсталация преминава в един от общите коридори и там на вертикален клон до вратата на заключващото се помещение има монтиран работещ спирателен кран с изпразнител – непломбирани. Според вещото лице С., този кран има функциите за източване на инсталацията на ответника, при аварии или ремонт. При посещение на апартамента на първия етаж, вещото лице е установило, че в него няма монтиран индивидуален водомер, а инсталациите и на трите апартамента са свързани с общия такъв, находящ се в мазето и описан по-горе. От обясненията на в.л. дадени при изслушването в съдебно заседание, става ясно също, че в мазето на сградата има отделни водомери за другите апартаменти, които нямат общо с водомера на ответника, като не са установени и „закачвания“ за нейната инсталация. Вещото лице С. уточнява също, че посочената от нея номерация на апартаментите, собствени на ответника П., е въз основа на справка, подадена й от ищеца, а на място това е потвърдено от самата ответница, която й е предоставила достъп до същите за оглед. Вещото лице посочва, че е посетила единствено апартамент № 1 на първи етаж, а на втори и трети не се е качвала, тъй като е видяла, че в тях няма монтирани апартаментски водомери. При огледа на общия водомер, обслужващ трите апартамента на ответника, вещото лице е констатирало, че т.нар. спирателен кран, който приличал на канелка функционира и при пускането му започва да тече вода, която се отчита на водомера на ответника, от което прави извод, че е възможно да е имало неправомерна консумация, която да е отчетена и начислена на ответника. Допуска също и други възможности – да е имало течове, извършване на ремонти и др. дейности, изискващи потреблението на голямо количество вода. Въпреки допусканията обаче и в.л. по СТЕ, и в.л. по ССчЕ, отбелязват, че само в едно от тримесечията, включени в процесния период се забелязва необичайно висока консумация на вода, което е нереално. Вещото лице по ССчЕ посочва, че в м. декември 2022 г. има някаква аномалия, все едно е сменен водомера, но пък всички справки сочат един и същи № на водомер за цЕ.я процесен период. Въпреки това и за двамата експерти, както и за съда, остава необяснимо как от предходен отчет 24 куб.м. последващия такъв е за 335 куб.м.?