Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 5929 от 12.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно от частен характер дело 15368/2022
Вид
Протокол № 5929
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 5929 гр. София, 03.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно дело частен характер № 20221110215368 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:16 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ И. Т. П., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява с повереника си адв. И. И., уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощно по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ С. Й. А., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява със защитника си адв.

М. К., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, с пълномощно по делото.

АДВ. И.: Водим двама от допуснатите ни свидетели. Ще молим за третия свидетел да ни дадете възможност да го осигурим за следващото съдебно заседание.

АДВ. К.: Водим допуснатите свидетели, но искам да Ви предупредя, че в 16.00ч., имам поет друг ангажимент и ако не успеем да разпитаме свидетелите не се противопоставям да се разпитат в следващо съдебно заседание.

В залата бяха въведени допуснатите на страните свидетели.

АДВ. И.: Няма пречка, да се даде ход на делото.

ЧТ П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ по представен документ за самоличност – лична карта.

Д. П. Х., 43г., ЕГН **********, българин, български гражданин, осъждан, живущ в гр. София, ж.к. „*********” бл.701, вх.Б, ет.3, ап.17, без дела и родство със страните.

М. НАЗИФ М., 42г., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, живущ в гр. София, ул. „********” № 44, без дела и родство със страните.

Т. А. Т., 50г., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. „*********” бл.717, вх.А, ет.2, ап.3, без дела и родство със страните.

Т. Г. Г., 43г., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. „*********” бл.414, вх.Г, ет.1, ап.68, без дела и родство със страните.

С. ТЕОДОСИЕВ Г., 43г., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. „*********” бл.717, вх.А, ет.2, ап.4, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетелите правата им по чл.121 – чл.122 НПК, както и наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.

СВИДЕТЕЛИТЕ (поотделно): Разбрахме правата си и наказателната отговорност. Обещаваме да кажем истината.

Свидетелите бяха изведени от залата до разпита им.

АДВ. И.: Нямаме искане за отводи. Нямаме искания по реда на съдебното следствие.

АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, нямаме искания за отводи и по реда на съдебното следствие.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за отводи.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, и ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

В залата бе въведен свид. Х., който РАЗПИТАН каза: Знам за какво съм призован. Помня, че отидохме сутринта на работа в обекта в ж.к. „*********”.

Всичко е, както всяка сутрин. И. П. започва да си говори с клиента, а ние започваме да си разтоварваме материали от буса и т.н., такива работи. След това ние отиваме да си пускаме въжета. През това време, докато разтоварваме още буса, те разговарят с клиента и подписват договор за изработка на изолацията. Вече като сме спуснали въжетата, те са подписали договора и ние започваме да работим. И. П. си тръгва. Разбирателството ни с И. П. е горе-долу час-два, преди да свършим работата, да му се обадим кога ще приключим работата, за да дойде и да си приключат договора с клиента. Ние му се обадихме горе-долу два часа, преди да приключим работа, съобщили сме му горе-долу кога ще приключим. Той идва и долу почнаха да се карат. Отстрани на блока се карат И. П. и клиентът. Още с идването си се караха нещо. Като дойдоха долу до блока, под нас, където работихме, вече доста по-сериозно се караха. Клиентът спореше за квадратурата на изолацията, И. П. му каза:

„Измери си я, имаш договор, подписал си го!“. Това съвсем спокойно му го каза. Караха се около 20-30 минути за това нещо, че имало разминаване с квадратурата на изолацията. Караха се и клиентът няколко пъти, дали са няколко или повече, но аз чух, че обижда че е измамник, подлец. Каза, че дали И. П., дали фирмата е измамник, подлец. По едно време жена му на собственика на апартамента се показа на терасата и каза на мъжа си да плати, да спре да се разправя, да си плати по договор, както си е. Той й каза на висок глас да се прибира, да не се занимава тя. И. П. вече ни беше казал да спрем изолацията, да не довършваме, преди да ни плати, т.е. преди да си плати по договора клиента и ние спряхме. Около 30-40 минути стояхме на въжетата. Не съм гледал към тях но чух, че И. П. каза: „Защо ме буташ!? Защо ме удари!?“, нещо такова каза. Тогава се бях врътнал и видях, че И. П. беше залитнал. Колегата ми тръгна да слиза от въжето и аз тръгнах да слизам, защото вече 30-40 минути стоим на слънцето и не правим нищо. Слязохме от въжето и тръгнахме да си събираме въжетата, защото цял ден на слънце ни е тегаво. Тръгнахме към покрива, за да си събираме въжетата. На слизане от покрива видяхме, че има патрулка. Не съм я видял кога е пристигнала. Общо взето това беше. И. П. каза, че на другия ден ще ни плати и ние събрахме материала, каквото имаше останало, и си тръгнахме.

3

Това беше в средата на септември миналата година.

В гр. София, ж.к. „********* 7” се случи това, но блока не си го спомням точно, прекалено много блокове ни минават и не си спомням.

Апартаментът беше на третия етаж. Тогава работех при И. П., а сега не работя никъде. Без трудов договор работех при И. П.. Подписвахме договор с И. П. за изработка на обекта. На обекта бях с М. М. и избяга ми в момента как се казваше помощникът, май Т. се казваше, но не му знам другите имена.

Не разбрах как се казва собственикът на апартамента, това нас не ни интересува, ние имаме работа с И. П..

Разправията стана към пет-шест, шест и нещо, привечер.

Имаше други хора. Както е блока, отзад имаше детска площадка с майки и деца и пейка с баби, бяха на пет метра, откъдето работехме.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. И.:

И. П. по време на случката в началото беше спокоен, а след това доста афектиран стана, доста ядосан беше.

Спомням си, че клиентът каза: „Измамник! Лъжец!”, но не знам дали за него специално се отнасяше или за фирмата.

Като слязохме от въжетата, И. П. беше ядосан, изнервен.

Съпругата на клиента се намираше на балкона, но аз не я виждах, защото бях в ниша между прозореца и балкона. Балконът е изнесен малко навън и аз не можех да видя коя е жената, но си говореше с И. П.. Чуваше се женски глас. Не знам кога се е показала жената на терасата, може през цялото време да е била там.

Спомням си клиента визуално (свидетелят сочи подсъдимия).

Преди да си тръгнем, имаше полиция. И. П. беше до тях, а клиентът не беше при полицаите, когато слязохме от покрива. Ние оставихме въжетата, нещата в буса и си тръгнахме.

ЧТ П.: Нямам въпроси.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:

На този обект поставяхме топлоизолация.

Ние не измерваме площта, а И.

4

П. я измерва, когато се поставя топлоизолация.

Винаги материалът ни е в повече, когато отиваме на обект.

Когато има прозорци, те се вадят, но се изчислява вътре. Поставя се изолация пак вътре. Вече как там си изчислява фирмата аз не знам.