Решение № 337 от 20.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 189 /149/ от 07.10.2025 г., постановено по гр. д. № 221/2023 г. по описа на РС – Самоков, е признато за установено, че „СИ КОМЕРСИАЛ 7“ ЕООД дължи на „Бакалия 2014“ ООД следните суми, за които е издадена заповед № 28 /41/ от 18.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37/2023 г. по описа на РС – Самоков: сумата от 2240.95 лв., представляваща общ размер на задълженията по 5 бр. фактури

– фактура

№

7000004270/05.08.2022, фактура

№

**********/06.09.2022 г., фактура № 7000004510/07.10.2022 год., фактура № **********/08.11.2022 г. и фактура № 7000004792/07.12.2022 г., издадени в изпълнение на сключено между страните споразумение от 01.03.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023 г., до окончателното изплащане. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца за заповедното и за исковото производство.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните 1 настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел следното: надлежно е доказано наличието на установени търговски отношения между страните по делото, в рамките на които на 01.03.2022 г. е сключено споразумение между „Си Комерсиал 7“ ЕООД като продавач и „Бакалия 2014“ ООД като купувач, съгласно което продавачът се задължава да извършва доставки на продукти до търговски обекти на купувача, като съгласно т. 5 от споразумението продавачът се задължава и да вземе участие в поне 12 рекламни брошури, организирани от купувача, като заплаща сумата от 150 лв. за всяко каре за брошура, което представлява такса участие на продукти в рекламата; съгласно т. 9 от споразумението страните могат да договарят други типове активни продажби, в т. ч. вторични излагания срещу такса в размер на 120 лв., платени излагания срещу 480 лв. месечно, хладилни вторични излагания срещу 90 лв. седмично за 1/3 от хладилната витрина, наем на предни чела срещу 300 лв. месечно за брой, наем на задни чела срещу 240 лв. месечно, наем на вътрешни чела срещу 180 лв. месечно за всеки обект на „Бакалия 2014“ ООД; съгласно т. 12 от споразумението „Бакалия 2014“ ООД издава насрещна фактура на „Си Комерсиал 7“ ЕООД, сумата по която се заплаща в 7-дневен срок /т. 3 от споразумението/; доказано е по делото, че в изпълнение на договорките по споразумението са издадени 5 бр. фактури за периода от 05.08.2022 г. до 07.12.2022 г. на обща стойност 2240.95 лв., като задълженията не са заплатени от „Си Комерсиал 7“ ЕООД. При тези факти първоинстанционният е направил извод за основателност на исковете, като е приел за неоснователно възражението на ответника, че споразумението не е подписано от управителя на „Си Комерсиал 7“ ЕООД /което е установено със съдебно-графологична експертиза/, тъй като съгласно чл. 301 ТЗ се презюмира, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил извършените от негово име действия без представителна власт, ако веднага след узнаването им не се е противопоставил на извършването им, а по делото е установено, че е било налице изпълнение на поетите задължения по споразумението – изпращане на бланки за предстоящи брошури от страна на купувача и предлагане на конкретни стоки за брошурата и вътрешната акция за съответните месеци от страна на продавача, освен това за периода от м. март до м. юни 2022 г. са налице издадени насрещни фактури от ищеца с получател ответника, които фактури са осчетоводени от ответника и сумите по тях са заплатени от него, освен това три от фактурите за процесните задължения също са осчетоводени от ответника, вписани са в справките – декларации по ЗДДС и по тях е ползван данъчен кредит, т. е. не само не е налице противопоставяне от страна на търговеца – ответник веднага след узнаване на извършените без представителна власт действия от негово име, но е налице и признание и изпълнение на поети по споразумението задължения.

Тези изводи са правилни, направени са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и се споделят от въззивния съд, поради което и на 2 основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е взел предвид възражението на ответника, че споразумението не е подписано от управителя на дружеството и че същият не е знаел за съществуването на споразумението.

Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на ответника, но въз основа на доказателствата по делото е направил правилния извод, че липсата на подпис на законния представител на дружеството не налага извод за неоснователност на исковете предвид законовата презумпция на чл. 301 ТЗ, която не само не е оборена по делото, но и са налице доказателства за признание и изпълнение от страна на ответника на поети по споразумението задължения за период, предхождащ периода на издаване на фактурите, както и е налице признаване /чрез осчетоводяване/ на част от задълженията, които са предмет на делото. Така изложеното е изцяло относимо и към възражението, че водената между страните кореспонденция във връзка със споразумението е водена от името на ответника от лице без представителна власт.

Неоснователно е и възражението, че чл. 301 ТЗ е неприложим в случая.

Не е дискутабилен въпросът, че страните по делото са търговци и отношенията между тях са а търговски. От съдържането на фактурите за процесните задължения, отнесено към съдържанието на споразумението, е видна връзката между фактурите и споразумението, същата се установява и от заключението на вещото лице. Без значение е обстоятелството, че кореспонденцията с ищеца е водена от името на ответника от негов служител, който вече не работи при него, а възражението за липса на представителна власт на този служител, както се посочи, не променя изводите за основателност на исковете именно с оглед необорената презумпция по чл. 301 КТ и ирелевантността на обстоятелството дали три от фактурите за процесните задължения са осчетоводени по невнимание с оглед големия оборот на ответника или по друга причина. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е установено, че счетоводството на ответника е водено редовно, а обстоятелството, че след осчетоводяване на три от фактурите за процесните задължения ответникът не е осчетоводил другите две не променя направените изводи /следва само да се отбележи, че не е налице последователност – осчетоводяване на първите три фактури и неосчетоводяване на последните две – осчетоводени са фактурите за м. август, октомври и ноември, а не са осчетоводени тези за м. септември и декември, т. е. не може да се приеме, че по-старите фактури са осчетоводени поради пропуск от ответника и след констатирането на този пропуск той се е противопоставил на извършените действия, отказвайки да заплати сумите по т. нар. от него „нови“ фактури, доколкото изобщо това противопоставяне би било от значение/.

Ирелевантен е доводът относно това, че ищецът не е заплатил на ответника доставените от него стоки, за чиято продажба се претендира бонус – оборот от ищеца по фактурите. При наличие на претенции от ответника в тази 3 връзка същият, за да проведе успешно защитата си срещу исковете, е следвало да наведе възражение за прихващане /доколкото освен наличието на задължения по конкретните фактури ответникът отрича изобщо обвързаността си от споразумението, въпреки което във връзка с горепосоченото възражение излага твърдение, че е предоставил на ищеца стоков кредит, но стойността на доставените от него стоки все още не е заплатена от ищеца/, но не е сторил това.

Неоснователни са доводите относно недължимостта на ДДС по фактурите за процесните задължения. Всъщност възражението касае само начисляването на ДДС върху бонуса за оборот, но за яснота съдът намира, че следва да се има предвид следното в тази връзка: става дума за възмездна доставка на услуги от страна на ищеца /предлагане за продажба в търговските му обекти на стоки, доставени от ответника, срещу заплащане от последния на бонус за оборот на тези стоки и предоставяне на възможност на ответника да представя стоките си в рекламната брошура на ищеца срещу възнаграждение/, която подлежи на облагане с ДДС съгласно чл. 2 ЗДДС. Поради това не е налице основание за намаляване на задълженията на ответника към ищеца чрез изключване на дължимите суми за ДДС.

С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски.

На въззиваемия се дължат разноски с оглед изхода на делото. Същият претендира само такива за адвокатско възнаграждение в размер на 357.90 €, като по делото са налице доказателства, че са реално сторени разноски в този размер, съответно същите следва да му бъдат присъдени. И двете страни са направили възражения за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на делото предмет на обсъждане е само наведеното от въззивника. Само за пълнота на изложението следва да е отбележи, че въззивният съд намира възражението за неоснователно. Доколкото обаче същото е немотивирано /което се отнася и за възражението на въззиваемия/, съдът не следва да го обсъжда, вкл. от гледна точка на съизмеримост на насрещните възнаграждения, тъй като нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в действащата й редакция /ДВ – бр. 17/2026 г./ е приложима в случая като процесуална такава.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 189 /149/ от 07.10.2025 г., постановено по гр. д. № 221/2023 г. по описа на РС – Самоков.

ОСЪЖДА „СИ КОМЕРСИАЛ 7“ ЕООД с ЕИК 131139860, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, ул. „Искър“ № 42, представлявано от управителя С.Н., да заплати на „Бакалия 2014“ ООД с ЕИК 202935695, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 79, ет. 2 ап. 5, представлявано от управителя М.И., сумата от 357.90 €, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски за адвокатско 4 възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5