Решение № 5320 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5320 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110176686 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. М., срещу Гаранционен фонд, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2 (сега ал. 6) вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на „Алианц България“ АД сумите, както следва:

1/ 2510,60 евро (4910,30 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено от страна на ищеца на 24.07.2024 г., по сметка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 29.01.2020 г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № ********* както и лихва за забава в размер на 144,48 евро (282,58 лв.), начислена върху главницата за периода от 25.07.2024 г. до 23.12.2024 г.;

2/ 351,90 евро (688,26 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца на 01.10.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 20.02.2024 г. в Република Румъния, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № ********, както и лихва за забава в размер на 11,06 евро (21,63 лв.), начислена върху главницата за периода от 02.10.2024 г. до 23.12.2024 г.;

3/ 2476,34 евро (4843,30 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща регресно вземане за изплатено на 25.11.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 16.01.2024 г. в Република Италия, причинено по вина на водача на л.а. с рег. № *********, както и лихва за забава в размер на 26,20 евро (51,25 лв.), начислена върху главницата за периода от 26.11.2024 г. до 23.12.2024 г.

1

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът дължи на дружеството възстановяване на стойността на изплатени обезщетения за причинени щети от пътнотранспортни произшествия, реализирани извън територията на Република България, както следва: 1/ регресно вземане за изплатено на 24.07.2024 г., по сметка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), обезщетение на стойност 4910,30 лв., във връзка с настъпило ПТП на 29.01.2020 г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, по вина на водача на л.а. с рег. № ********* ведно с дължимата лихва за забава в размер на 282,58 лв., начислена върху главницата за периода от 25.07.2024 г. до 23.12.2024 г.; 2/ регресно вземане за изплатено на 01.10.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение на стойност 688,26 лв., във връзка с настъпило ПТП на 20.02.2024 г. в Република Румъния, по вина на водача на л.а. с рег. № ********, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 21,63 лв., начислена върху главницата за периода от 02.10.2024 г. до 23.12.2024 г.; 3/ регресно вземане за изплатено на 25.11.2024 г., по сметка на НББАЗ, обезщетение на стойност 4843,30 лв., във връзка с настъпило ПТП на 16.01.2024 г. в Република Италия, по вина на водача на л.а. с рег. № *********, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 51,25 лв., начислена върху главницата за периода от 26.11.2024 г. до 23.12.2024 г. Излага доводи, че вследствие от настъпилото събитие на 29.01.2020 г. са последвали имуществени вреди за другия участник в произшествието, за обезщетяването на които била образувана щета при Бюрото на автомобилните застрахователи във Великобритания (MIB). След отправена от MIB претенция към НББАЗ било изплатено застрахователно обезщетение, ведно с дължимите ликвидационни разходи, на обща стойност от 2085,52 евро. След погасяването на посочено вземане, НББАЗ отправило регресна претенция към Гаранционен фонд за сумата от 4910,30 лв., формирана, както следва: 3425,32 лв. – обезщетение за имуществени вреди, 1400,88 лв. сума по фактура и 84,10 лв. – банкови такси. Ответникът отказал да изплати претендираното вземане, при твърдения, че същото е дължимо от ЗАД „Алианц България“ АД, доколкото към датата на ПТП дружеството имало качеството застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с предмет – отговорността на водача на л.а. с рег. № *****. Предвид извършения отказ за плащане от страна на ответника, НББАЗ насочило претенцията си към ЗАД „Алианц България“ АД, като с оглед изискването на чл.

499, ал. 5 КЗ, дружеството погасило търсеното вземане, с уточнението, че същото се дължи от Гаранционен фонд, доколкото застраховката „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. с рег. № ***** била прекратена, считано от 14.11.2019 г. Ищецът твърди, че доколкото към датата на застрахователното събитие не е бил налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то обезщетението се дължи от Гаранционен фонд, като счита, че последният е изпаднал в забава за плащане на претендираното регресно вземане, обуславяща начисляването на мораторно обезщетение. На следващо място, излага доводи, че вследствие от настъпилото застрахователно събитие на 20.02.2024 г., от Националното бюро на застрахователите на Република Румъния бил отправен иск до НББАЗ, по реда на Съвета на бюрата, за заплащане на сумата от 292,57 евро, включваща изплатени външни разходи и такса за обработка. След изплащане на претенцията от НББАЗ, същото отправило искане за възстановяване на сумата в размер на 686,66 лв. с ДДС, от страна на Гаранционен фонд. Ответникът отказал да удовлетвори искането на НББАЗ, с мотиви, че за л.а. с рег. № ******** бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „Алианц България“ АД, със срок на валидност от 21.08.2023 г. до 20.08.2024 г., прекратен на 28.11.2023 г. поради неплащане на вноска. От страна на Гаранционен фонд били наведени твърдения, че прекратяването на посочения договор било незаконосъобразно.

Предвид постановения от ответника отказ, ищцовото дружество изплатило претендираното от НББАЗ вземане, въпреки законосъобразното прекратяване на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. с рег. № ********. Ищецът поддържа, че обезщетението било дължимо от ответника, като претендира лихва за забава от 2 датата на извършеното от дружеството плащане към НББАЗ. По отношение на претенцията по т. 3 ищецът твърди, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 16.01.2024 г., от страна на Националното бюро на застрахователите на Република Италия било отправено искане за изплащане от НББАЗ на обезщетение в размер на 2084,48 евро. След изплащане на посочената сума, НББАЗ отправило регресна претенция към Гаранционен фонд, който отказал да удовлетвори искането му, при твърдения, че отговорността на водача на л.а. с рег.

№ ********* била покрита от страна на „Алианц България“ АД, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден до 31.03.2024 г., който бил неоснователно прекратен от застрахователя на 29.11.2023 г. На 25.11.2024 г. ищецът изплатил на НББАЗ сумата от 4834,30 лв., като твърди, че ответникът му дължи възстановяване на стойността на извършеното плащане, ведно с дължимата лихва за забава.

Ищецът поддържа, че не са налице валидни основания за заплащане на процесните суми от страна на дружеството, поради липсата на облигационни отношения по сключени договори за застраховка към датата на реализираните произшествия. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството процесните вземания за изплатени застрахователни обезщетения, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им погасяване, както и дължимите мораторни обезщетения, начислени върху претендираните суми. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ш., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи, че прекратяването на сключените от ищеца договори за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирани в застрахователна полица № *************, с предмет - отговорността на водача на л.а.

“Мерцедес Вито“, с рег. № ********* застрахователна полица № ***********, с предмет отговорността на водача на л.а. “Алфа Ромео“, с рег. № ********, както и застрахователна полица № ***********, с предмет отговорността на водача на л.а. “Шевролет Матиз“, с рег.

№ *********, било в противоречие със законоустановената презумпция по чл. 336, ал. 1 КЗ и чл. 487, ал. 2 КЗ. Излага съображения, поради които счита, че застрахователят е прекратил неправомерно действието на сключените договори за застраховка поради неплащане на първа вноска от разсрочената за изплащане застрахователна премия. Оспорва изцяло твърдените от ищеца застрахователни събития, съответно механизма на ПТП, противоправното поведение на водачите на посочените автомобили, както и причинната връзка между твърдените вреди и поведението на делинквентите. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В проведеното първо открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, уточнява по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, че застрахователните договори, касаещи л.а. с рег. №******** и л.а. с рег. № *********, са били прекратени не заради неплащане на първите вноски, а поради смяна на собствеността, повишаване на застрахователния риск, определяне на по – висока допълнителна премия, която не била заплатена в указания от застрахователя срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ (сега ал. 6), в редакция към датата на всяко едно от процесните ПТП, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 КЗ и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него 3 суми, а ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. С оглед на това, основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки: 1. настъпване на твърдените застрахователни събития; 2. платени от него в полза на НББАЗ обезщетения за претърпените от пострадалите лица вреди, вследствие на настъпилите ПТП с участието на застрахованите извън територията на страната, но в рамките на Европейския съюз, водачи на автомобили с рег. № ********* № ******** и № *********; 3. твърдения размер на вредите.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключени застрахователни договори по застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, които да са породили своето действие, в т. ч. и наличието на валидни сертификати „Зелена карта“.

Съгласно Решение № 52/04.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 762/2021 г., II ТО и Определение № 65/14.02.2022 г. по т. д. № 2261/2020 г. на ВКС, ІІ ТО, отговорността на Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ е предпоставена единствено от наличието на плащане от застрахователя на обезщетение, без законът изрично да предвижда развило се предварително особен вид спорно производство като условие за възникване на регресното право на застрахователя, тъй като тази разпоредба е "израз на общото правило за суброгация по чл. 74 ЗЗД, предвиждащо правото на този, който е заплатил чуждо задължение, като е имал интерес да стори това (в хипотезата на чл. 499, ал. 5, изр. първо КЗ - когато е платил по силата на закона), да встъпи в правата на кредитора".