Решение № 15771 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15771 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20251110155804 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 471,03 лв., представляваща дължим остатък от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за щети по л.а. Тойота Ярис, с рег.№ СВ****ХС, причинени при ПТП на 21.12.2024г. в гр. Радомир, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. Ауди А4, с рег.№ РК****ВС.

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2024г. в гр. Радомир е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. Ауди А4, с рег.№ РК****ВС, в резултат от което са били причинени щети по л.а. Тойота Ярис, с рег.№ СВ****ХС, като за ПТП водачите са съставили двустранен протокол. За увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка при ищцовото застрахователно дружество по полица № 4704241000001781, валидна към датата на ПТП, с покрити рискове по клауза Пълно каско, като по повод настъпилото застрахователно събитие е била образувана щета № 1

470424242477007. Ищецът излага, че с преводно нареждане от 5.06.2025г. е заплатил по банков път на автосервиз, извършил по негово възлагане ремонт на автомобила, сумата от 1003,93 лв. – стойност на ремонтновъзстановителните дейности по представена фактура. Твърди, че за л.а. Ауди А4, с рег.№ РК****ВС, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер от 25 лв. Поддържа, че е предявил регресната си претенция за сума в общ размер от 1028,93 лв. с покана до ответника, който обаче погасил частично задължението си до размера от 557,90 лв., като не е извършил плащане на остатъка. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът признава изцяло иска по основание и размер. Заявява, че действително е извършил частично плащане по регресната претенция на ищеца, като не оспорва дължимостта на предявения непогасен остатък.

С молба от 12.05.2026г. ищецът чрез процесуалния му представител адв.

С . отправя изрично искане до съда да постанови решение съобразно направеното от ответника признание.

Съдът, като съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск, а ищецът на свой ред е поискал постановяване на решение съобразно признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са изпълнени условията по чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на предявения иск изцяло за сумата от 471,03 лв., с равностойност по фиксинга на БНБ 240,83 евро, предвид признаването му от ответника за основателен. Като последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2025г. до окончателното плащане.

По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. Не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита, 2 както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят длъжник следва да определи и изплати обезщетение по предявения срещу него регрес в 30-дневен срок от представяне от правоимащия застраховател на всички необходими доказателства от образуваната преписка за установяване основанието и размера на щетата. Посочената разпоредба определя като срочно задължението на ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, установявайки за начален момент на законовия 30-дневен срок за изпълнението му получаването на покана за плащане, придружена с изискуемите документи за надлежно завеждане на претенцията. Тъй като срокът е в полза на длъжника, изискуемостта на вземането по регреса настъпва с изтичането на 30 дни от поканата до него.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу ответника с надлежно отправена покана за плащане изх.№ 1725/5.08.2025г., получена от адресата длъжник на 7.08.2025г., при което срокът за изпълнение, предвиден в чл. 412, ал. 3 КЗ, е изтекъл на 9.09.2025г., т.е. ответникът е изпаднал в забава считано от 10.09.2025г. – преди подаване на исковата молба на 19.12.2025г.

Следователно, като не е заплатил изискуемото вземане по регреса, ответникът с поведението си е дал повод за съдебно повдигнатия спор, поради което, макар да признава иска, няма основание за изключване на отговорността му за разноски.

Ищецът претендира и доказва да е направил разноски за държавна такса в размер от 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, или общо 450 лв., с равностойност по фиксинга на БНБ 230,08 евро, които следва да му се присъдят.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на ЗЕАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, по иск с правно основание чл. 411 КЗ, сумата от 240,83 евро – равностойност в евро на сумата от 471,03 лв., представляваща дължим остатък от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за щети по л.а.

Тойота Ярис, с рег.№ СВ****ХС, причинени при ПТП на 21.12.2024г. в гр.

3

Радомир, реализирани по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. Ауди А4, с рег.№ РК****ВС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на ЗЕАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 230,08 евро – деловодни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път, по следната банкова сметка: IBAN BG60STSA93000004747160, с титуляр ЗЕАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4