Решение № 963 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.ИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А.ИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110150372 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. И. В., чрез адв. Т. Г., срещу „Темпо Ком” ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 634 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 13.06.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 13,38 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че от 2020 г. до настоящия момент ищцата работила в ответното дружество на длъжност „администратор офис“ в Еконт офис „София Плиска“ с основна заплата в размер на 700 лева и допълнителна месечна премия за качество и производителност. Съгласно допълнително споразумение № 119 от 23.03.2020 г. към трудовия договор ищцата следвало да полага труд при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Въпреки това всеки неин работен ден започвал в 07:30 ч. и приключвал в 18:30 ч., като често се налагало да работи и в събота съобразно работното време на офиса.

Между страните било уговорено положеният извънреден труд да бъде заплащан по 12 лева на час за работа през делнични дни и по 65 лева на час за работа в събота. Твърди, че положеният от ищцата извънреден труд през м. юни 2022 г. не бил заплатен от работодателя.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

1

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Темпо Ком” ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.

Ц. Р.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че за заеманата от ищцата длъжност било въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец. В такъв случай работата през почивни дни не се явявала извънреден труд, ако по график се падало на служителя да работи през тези дни. За месец юни 2022 г. нормата на работното време била 176 часа, от които ищцата отработила 112 часа, поради което не бил налице положен извънреден труд.

Освен това със заповед на работодателя била утвърдена обедна почивка от 1 час и 30 минути при 8-часовите работни смени и от 1 час при 6-часовите работни смени.

Следователно, претенцията на ищцата за заплащане на извънреден труд била изцяло неоснователна, което водело до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата К. И. В., редовно призована, се явява лично и с адв. Х..

Процесуалният представител поддържа исковата молба и направените уточнения с допълнителна молба от 07.12.2023 г. В хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 262 КТ като доказан от събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която поддържа направените искания.

В съдебно заседание ответникът „Темпо Ком” ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Стоянова. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и подаденото на 15.01.2024 г. становище. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства се установявало, че ищцата не била полагала извънреден труд и всички дължими възнаграждения й били заплатени. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която навежда подробни съображения в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните не спорят, че между тях възникнало валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 119/23.03.2020 г., по силата на който ищцата приела да изпълнява длъжността „стажант“ в ответното дружество на 4-часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 305 лева. Видно от отбелязване в трудовия договор, ищцата постъпила на работа в ответното дружество на 24.03.2020 г.

С допълнително споразумение от 23.04.2020 г. К. В. била преназначена на длъжността 2

„администратор офис“ със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, на пълно работно време – 8-часов работен ден, считано от 24.04.2020 г. Основната месечна работна заплата била увеличена на 700 лева, като било уговорено и допълнително трудово възнаграждение – месечна премия за качество и производителност в размер до 200 лева.

Премиите се начислявали по преценка и със заповед на управителя.

От длъжностна характеристика на длъжността „администратор офис“ в ответното дружество се установява, че сред основните трудови задължения на ищцата били да приема, отчита и съхранява пратки, пари и свързаните с това документи, като въвежда своевременно данните по това в информационните системи на „Еконт Експрес“ ООД; да работи като материално отговорно лице с пълната финансова и материална отговорност за това. При изпълнение на задълженията си служителят трябвало да спазва конкретните разпореждания и заповеди на управител офис, като се стреми да ги приложи така, че това да е съгласно наръчника за качество и да носи ефективност за „Еконт Експрес“ ООД. Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била връчена на ищцата на 24.04.2020 г.

В чл. 15 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Темпо Ком“ ЕООД (ПВТР) били разграничени следните видове работно време – редовно (с нормална продължителност 8 часа при 5-дневна работна седмица и 40 ч. седмично), непълно (с нормална продължителност през деня от 4 часа и за седмицата 20 часа), нощен труд и работа на смени с включен дневен и нощен труд. В зависимост от характера на работата във всеки един обект работният ден можело да бъде разделен на две или три части. А съгласно чл. 16 ПВТР имало два начина на отчитане на работно време – подневно отчитане и сумирано изчисляване на работното време (към момента на приемане на правилника – 01.07.2015 г. този начин на отчитане не се прилагал в ответното дружество).

Със Заповед № 1 от 02.01.2020 г., на основание чл. 142, ал. 2 КТ работодателят въвел сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане от един месец за следните длъжности: управител офис, управител офиси, администратор офис, касиер и стажант.

Със Заповед № 6 от 10.06.2019 г. на управителя на ответното дружество било установено следното работно време на офис София – Борово – от понеделник до петък от 08,30 ч. до 18,30 ч. и в събота от 08,30 ч. до 13,00 ч. В тази връзка била приета Заповед № 7 от същата дата, с която била определена почивка в работната смяна Х1 в офиса – от 13,00 ч. до 14,30 ч.

Работното време в събота било променено със Заповед № 10 от 31.03.2022 г., като считано от 01.04.2022 г. офисът щял да работи с клиенти от 08,30 ч. до 15,00 ч. Със Заповед № 9 от същата дата били определени следните почивки в работните смени в офиса – за смяна Х1 – от 13,00 ч. до 14,30 ч., а за смяна 33 – от 12,00 ч. до 13,00 ч.

Съгласно утвърден от работодателя график за работа в офис София – Борово за м. юни 2022 г. ищцата била в отпуск от 01-ви до 12-ти юни, вкл., и следвало да бъде на работа както следва: от 13-ти до 17-ти юни – смяна Х1 (редовна при 8-часов работен ден с почивка от 3

13,00 ч. до 14,30 ч.); на 18-ти юни (събота) – смяна 33 (6-часов работен ден с почивка от 12,00 ч. до 13,00 ч.); на 20-ти юни – смяна Х9 (2-часов работен ден); от 21-ви юни до 24-ти юни и от 27-ми до 30-ти юни – смяна Х1 (редовна при 8-часов работен ден с почивка от 13,00 ч. до 14,30 ч.).

Видно от попълвана от самите служители в процесния офис таблица за отработени часове за м. юни 2022 г., ищцата била в отпуск от 01-ви до 12-ти, вкл., в периодите 13-17 юни, 20-24 юни и 27-30 юни работила по 11 часа на ден (от 07,30 ч. до 18,30 ч.), като имала и две съботни дежурства по 8 часа – на 18-ти и на 25-ти юни.

От представена по делото разпечатка от системата на „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД за периода 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. се установяват следните регистрирани сигнали за изключване на системата в обект София – Борово: на 13.06.2022 г. в 07,52 ч., на 14.06.2022 г. в 07,45 ч.; на 15.06.2022 г. в 07,47 ч., на 16.06.2022 г. в 07,52 ч., на 17.06.2022 г. в 07,41 ч., на 18.06.2022 г. в 07,46 ч., на 20.06.2022 г. в 07,44 ч., на 22.06.2022 г. в 07,47 ч., на 23.06.2022 г. в 07,46 ч., на 25.06.2022 г. в 07,45 ч., на 27.06.2022 г. в 07,48 ч., на 28.06.2022 г. в 07,52 ч., на 29.06.2022 г. в 07,58 ч., и на 30.06.2022 г. в 07,44 ч.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищцата са разпитани свидетелите Й. К. Й. и Н. К. Д. – нейни колеги в офис София – Борово, а по искане на ответника – свидетелите Х. К. В. – заемал длъжността „управител на локално партньорство“ при работодателя, и А. Д. А. – работил като управител на ответното дружество. Всички свидетели потвърждават, че работата в „Темпо Ком“ ЕООД и в частност в процесния офис била организирана по график. Месечният график се изготвял предварително от работодателя в електронен вид съобразно уговореното в трудовия договор на всеки служител работно време, разрешените отпуски, болнични и почивни дни, и се качвал в електронната система на дружеството. Свидетелите Д., В. и А. потвърждават, че всеки служител имал достъп до него чрез личния си акаунт в системата. В края на всеки месец служителите изпращали по имейл на прекия си ръководител електронна бланка, в която сами попълвали отработените часове по дни. Й. Й. и Н. Д. потвърждават, че това била приложената на л. 10 от делото таблица. От думите на свидетеля Й. се установява, че при попълване на присъствената таблица с отработените от ищцата и другия служител извънредни часове не се смятало кога отиват на работа, а се вземало работното време на офиса. Самият Й. нямал извънредни часове, тъй като бил и шофьор в ответното дружество и имал специална уговорка с работодателя си, но всички съботи, през които бил на работа, извън първата, се водели като дежурство и получавал за тях по 65 лева на ден допълнително.

А от показанията на свидетеля Д. се установява, че трудовият му договор бил за 9-часов работен ден и всички отработени часове над тази норма се заплащали по устна уговорка с работодателя по 12 лева на час. Възнаграждението за положен извънреден труд не се отразявало във фиша за работна заплата, а се плащало в брой в плик. За подобна устна уговорка с ищцата свидетелят не знае, тъй като не е присъствал на срещата й с работодателя, само предполага за наличието на такава. Според свидетеля нямало месец, в който тримата да не работят по 12 часа на ден, освен ако някой закъснее или е болен. Но 4 прекият ръководител винаги коригирал изпратената от служителите присъствена форма и винаги намалявал попълнените от тях отработени часове през месеца. Всеки ден били тримата на работа – ищцата и двамата свидетели. През съботите работели по двама – свидетелят Й. заедно с ищцата или заедно със свидетеля Д., но по-често на работа била К.