Решение № 953 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело № 20245300503077 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от „*********против Решение №478/09.09.2024г., постановено по гр.д.№1944/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, I гр.състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване за установено, че ********* дължи сумата от 880,26 лева (осемстотин и осемдесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 01.09.2022г. до 30.09.2022г. по партида на ******** отнасящ се за обект на потребление с. М., магазин, ИТН ******, ведно с обезщетение за забава в размер на 84,81 лева (осемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки) за периода от 25.10.2022г. до 24.08.2023г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №786 от 28.08.2023г. по ч.гр.д. №1600/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционното производство било образувано по повод предявен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответната потребителна кооперация дължи сумата от 880.26 лв., представляваща стойността на ел.енергия и мрежови услуги, доставени до обект в с.

*******, за периода от 01.09.2022г. до 30.009.2022г., ведно с лихва за забава и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Неправилно решаващият съд приел, че обектът, по отношение на който се иска заплащане, не принадлежал на кооперацията, респ., че не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Установявало се по делото, че до процесния обект, намиращ се в с. ********, магазин, била доставяна ел.енергия, а задължено лице било *******. Ответникът признал в открито съдебно заседание, че бил клиент за обект с ИТН******от 10 години. Сочи се във жалбата, че за периода от 01.09.2022г. до 31.11.2022г. фактурите за ел.енергия били погрешно издавани на името на С. Д., но задължено лице следвало да бъде ********, тъй като същата била реален ползвател на обекта. Така 1 посочената грешка във фактурирането била поради заявена от С. Д. промяна на клиентски данни за обект с ИТН: ******, но от представения по делото нот.акт ставало ясно, че потребителната кооперация прехвърлила на Д. собствеността върху друг имот, находящ се в с. М., представляващ фурна, който бил с ИТН: ******. При поискване на промяна от страна на С. Д., последният заявил да бъде прехвърлено на негово име грешно ИТН, а именно вместо да посочи обект с ИТН *******, той посочил обект с ИТН ******** – последният номер съответствал на друг обект – магазин в с. М., ел.енергия на който се употребявала от ответната кооперация. Тази грешка била констатирана от служители на въззивника, които съставили констативен протокол. Процесният обект, представляващ магазин не бил прехвърлян на С. Д., като за периода 01.09.2022г.-31.11.2022г. задълженото лице била потребителната кооперация. Горните изводи се установявали и от договор, сключен между ******** и **** по отношение на множество обекти на потребление, изброени в Приложение №1 към договора, сред които бил и процесният обект с ИТН *****, от което следвало, че и по време на процесния период длъжник бил именно ответникът. Отново се сочи, че от нотариалния акт ставало ясно кой обект бил прехвърлен в собственост на С. Д.

Искането е за отмяна на постановеното решение, съответно да бъде уважен предявеният иск.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил и писмен отговор от ********, с който се взема становище за неоснователност на така предявената въззивна жалба по подробно изложени съображения.

Сочи се, че ищцовата страна обосновала искането си с представена към исковата молба фактура №1277928034/12.10.2022г., издадена от ********* с посочен получател – С. Д., кл.

№******, за обект – жилищна сграда в с.******, като в тази връзка се навежда, че потребителната кооперация не притежавала жилище. От представения по делото нотариален акт било видно, че кооперацията продала на С. Д. двуетажна масивна постройка – фурна, ведно с едноетажна пристройка, както и самостоятелна едноетажна постройка – магазин за хляб. Установено било, че в като собственик, купувачът подал заявление за смяна на клиент за обект с ИТН ******. Искането е за потвърждаване изцяло на постановеното решение.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен иск по чл. 422 ГПК от „******** против Потребителна кооперация ******* за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, както следва: 880.26 лв. – стойността на доставена ел.енергия и предоставени мрежови услуги до разпределителна мрежа за периода от 01.09.2022г. – 30.09.2022г. ; сумата от 84.81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.10.2022г. до 24.08.2023г., както и законната лихва от датата на подаване заявлението в съда до окончателното плащане на задължението. Излагат се твърдения в исковата молба, че ответната потребителна кооперация била заведена в базата данни на ищеца с клиентски номер ******* относно обект с ИТН ********. За периода от 01.09.2022г. до 30.09.2022г.

**** предоставил ел.енергия до обекта на ответника, като общата стойност на доставената енергия възлизала на 880.26 лв. Поради забава дължима била и лихва за периода от 25.10.2022г. до 24.08.2023г.

В изпълнение на дадени указания за отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба ищецът заявява, че качеството на потребител на ел.енергия на ответника произтичало от разпоредбата на чл. 104а ЗЕ, като обектът на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ********. Потребителите, които били присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия заплащали мрежови услуги съобразно чл. 28, ал.2 и чл. 29, ал.3 ПТЕЕ. Посочено е още, че доставеното количество ел.енергия до обекта на ответника възлизало на 860 квтч., на стойност 649.61 лв., а предоставените мрежови услуги били в размер на 83.94 лв.

В срок е постъпил и отговор на исковата молба, с която се излагат доводи за неоснователност на исковата молба.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи кой точно е обектът, за който се търси заплащане на доставена ел.енергия, респ., че този обект принадлежи на ответника по спора, което обаче е останало недоказано в производството. Установявало се от данните по делото, че преди и след процесния периода, 2 за който се иска заплащане на цената, контрагент по издадените фактури за ел.енергия, доставена до ИТН ****** била ответната кооперация, но последното обстоятелство не било достатъчно за установяване на фактите, които следвало да се докажат от ищеца. Липсвали доказателства, че през месец септември 2022г. обект на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество. За процесния период, обект с ИТН ******* принадлежал на трето лице – С. Д., поради което последният бил и задължено лице по издадената от ищеца фактура за заплащане на стойността на ел.енергия. В исковата молба не били изложени и твърдения за допусна грешка при определяне на задълженото лице, нямало и данни подобна грешка да била поправена по предявения в закона начин. Ето защо не се доказало по делото, че за периода от 01.09.2022г. до 30.09.2022г. ответната кооперация била потребител на ел.енергия за стопански нужди по см. на общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищцовото дружество за обект с ИТН *****.

Доказвало се противното, а именно, че С. Д. бил задължено лице. Не били представени доказателства, че задължението за плащане на доставена ел.енергия за процесния период възникнало за ПК „*******. От неоснователността на главната претенция следвала и неоснователността на акцесорния иск.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа следното:

Депозирано е заявление от ******** за издаване заповед за изпълнение против Потребителна кооперация ********, като в рамките на заповедното производство е издадена Заповед №786 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2023г., с която се разпорежда ******* да заплати на заявителя сумата от 880.26 лв., представляваща стойността на ел.енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 01.09.2022г. до 30.09.2022г. по партида на *******; сумата от 84.81 лв. – лихва за забава за периода от 25.10.2022г. до 24.08.2023г., ведно със законната лихва до окончателното плащане на задължението. В срок е депозирано и възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, дало повод за предявяването на исковата молба, инициирала първоинстанционното исково производство.

В заповедното производство е представен Договор за продажба на електрическа енергия от 06.06.2022г., сключен между ********, като продавач, и ПК ********, като купувач за продажба на активна нетна електрическа енергия срещу заплащане от страна на купувача, като към договора е представено и Приложение №1, в което са посочени 18 обекта с различни номера на измервателна точка, сред които и обект с ИТН № ********, с посочен адрес в с. ******, улица.

Представена по делото е фактура №1277928034 от 12.10.2022г., с посочен падеж:

24.10.2022г., с получател на доставката – С. Г. Д., с кл.№*** място на потребление – с.

******, за жилищна сграда и посочена обща стойност на фактурата - 880.26 лв., за период от 01.09.2022г. до 30.09.2022г.

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот №******* от 15.12.2016г., по силата на който Потребителна кооперация *******, представлявана от председателя си С.

Д. Я., продава на С. Г. Д. следните недвижими имоти: 1) Двуетажна масивна постройкафурна, ведно с масивна едноетажна пристройка, с обща застроена площ от 115 кв.м., като фурната е със застроена площ от 95 кв.м., а пристройката е със застроена площ от 20 кв.м.; 2) Самостоятелна едноетажна постройка – магазин за хляб, със застроена площ от 55 кв.м.

Посочено е в нотариалния акт, че постройките са разположени и попадат върху поземлен имот с пл.№155, който имот е общинска собственост, находящ се в с. *******, за който имот е отреден УПИ VIII- 155, жилищно застрояване и общ.обслужваща дейност, в кв. 14, по плана на с.********, одобрен със заповед №115/20.12.1968г. и изм. със Заповед №111/25.06.2015г. на община Л., с площ на урегулирания поземлен имот от 795 кв.м.

Посочена е сумата от 25 111,11 лв., като продажна цена на описаните имоти.

Приет като доказателство е и Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №***., в който е отбелязано, че е извършена проверка на измервателна система за обект „***, с адрес в с. М. и с посочена в протокола констатация за 3 объркани измервателни точки при прехвърлянето на обект – „***“ на новия титуляр – С. Г.

Д. . Посочено е, че магазин на ПК „****** си остава със собственик и титуляр ПК „*****.

Представено по делото е заявление от 17.08.2022г. за смяна на клиент от С. Г. Д., с кл.

№******, за обект „двуетажна масивна постройка“ в с. М., УПИ VIII-155, с посочено ИТН за обект ****. Посочено е, че заявителят се легитимира в качеството му на едноличен собственик на обекта с документ за собственост – нотариален акт №72 от 15.12.2016г., като е заявил смяна за ИТН *****.

Представено е и заявление-декларация от 17.08.2022г. за започване на продажба на електрическа енергия при връщане от свободен пазар към краен снабдител, подадено от С.

Г. Д., за обект, представляващ двуетажна масивна постройка, находящ се в с. **********.