Решение № 577 от 15.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2226/2025
- Вид
- Решение № 577
- Подписан
- 15.08.2025
- В сила
- 15.08.2025
- Състав
- Николай Младенов, Петър Ненчев Славчев, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 577 гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Петър Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора И. В. И. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602226 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия К. Ч. чрез защитника му адв. М. П. срещу Присъда № 696/27.11.2024 г. на Софийски районен съд по НОХД № 20241110206176/2024г. по опис на СРС, НО, 110-ти състав, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.10.2019 г., в гр.София, на кръстовището на бул.„Проф. Цветан Лазаров“ и бул.„Асен Йорданов“, чрез нанасяне на два удара с едната си ръка в областта на носа на В. Б. Б. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носните кости с разместване и деформация на носната пирамида /изразено изкривяване надясно на носа, без изгледи за спонтанно възстановяване/, нарушена носна проходимост, като описаната травма на носа е довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, поради което и на основание чл.
129, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 1 четири години. На подсъдимия са възложени направените на досъдебното производство разноски, които да заплати по сметка на СДВР в размер на 748, 00 лв., а също и направените разноски в хода на съдебното производство по сметка на СРС в размер на 550, 00 лв. Подсъдимият е осъден да заплати на ЧО В. Б. Б. сумата от 1950, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба, допълнението към същата и пред съда защитникът твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована, несправедлива, постановена при погрешна преценка на събрания доказателствен материал и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт при неправилна преценка на доказателствената съвкупност и липса на преки доказателства за вината на подсъдимия. Не се доказвало мястото на извършване на деянието, доколкото се коментирало не процесното кръстовище, а пътен участък в посока кв. „Дружба“. Недоказан се явявал и механизма на причиняване на травматичното увреждане. Изтъква, че двете медицински експертизи давали коренно различни заключения относно това с коя ръка или анатомична част на тялото може да бъде нанесено увреждането, което не било обсъдено от първостепенния съд. В това отношение обсъжда съдържанието на отразената анамнеза във фиша за спешна медицинска помощ. Защитникът намира приетото в мотивите засичане с автомобила на подсъдимия на пострадалия за произволен извод, непочиващ на доказателствата по делото. Не се обсъждало от първия съд и намира, че е налице засичане от страна на пострадалия на автомобила на подсъдимия.
Счита, че в случай, че частният обвинител е бил засечен, същият е следвало да възприеме визуално предната, а не задна част на автомобила на подсъдимия.
Обсъжда протИ.речия в показанията на ЧО Б. за посоката на движение на автомобила, с оглед отразеното във фоноскопската експертиза. Позовава се и на протИ.речиви твърдения на пострадалия, че за да се предпази от удари пропълзял на съседната седалка на автомобила, където се обърнал с гръб към подсъдимия и извадил мобилния си телефон, при положение че при поставен обезопасителен колан, такова действие не би било възможно. Позовава се и на липсата на констатирани травматични увреждания по краката на пострадалия, в протИ.речие на твърденията му за нанесени удари в тази анатомична област с вратата на автомобила. Твърди, че някои от твърдените действия на 2 пострадалия протИ.речали на заявеното от него на досъдебното производство за краткотрайна загуба на съзнание. Позовава се на липсата на установени следи от кръв в автомобила на пострадалия. Отбелязва във връзка с горните констатации за протИ.речия гражданската претенция на ЧО към подсъдимия по гр.дело №5505/2024г. по опис на СРС, ГО. Обсъжда показанията на полицейските служители С. и В., от които следвало, че същите не са възприели кръв по пострадалия и автомобила му, от което извежда заключение, че пострадалият не се намирал на мястото с автомобил. Позовава се на липсата на видеозапис от процесния инцидент на въпросния пътен участък. Отбелязва, че при проведеното на досъдебното производство разпознаване пострадалият не е разпознал подсъдимия, като е посочил друго лице като извършител. Обобщава, че първият съд неправилно интерпретирал фактическата обстановка и доказателствата по делото, доколкото показанията на ЧО Б., които единствено подкрепяли обвинението, били изолирани от доказателствената съвкупност. Изтъква добрите характеристични данни на подсъдимия и иска съдът да отмени изцяло оспорената присъда, като постанови нова, с която да признае за невинен подзащитния му и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно желае да се намали размера на наложеното наказание.
Подсъдимият е поддържал изложеното от защитника си.
Представителят на Софийска градска прокуратура е изразил позиция в подкрепа на обжалваната присъда. Твърди, че не е налице нарушение на правилата за оценка на доказателствената съвкупност и формираните изводи за фактическата обстановка от районния съд били правилни. Относно заключението на видеотехническата експертиза отбелязва, че видеозаписът касаел различен период от периода на обвинението. Поддържа, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в цялост.
Повереникът на ЧО Б. адв. К. иска да се потвърди първоинстанционната присъда и да се присъдят в полза на доверителя му направените деловодни разноски. Счита, че фактическите изводи на първия съд почиват на правилна оценка на доказателствата, включително относно авторството на деянието. Оспорва доводите за протИ.речие относно мястото на извършване на деянието, с оглед получените указания от доверителя му от оператор на тел. 112 да премести автомобила си от кръстовището. Посочва, че 3 вещото лице д-р И.а е установила като възможен сочения от доверителя му механизъм за нанасяне на телесната повреда.
ЧО Б. е подкрепил изложеното от повереника си.
В последната си дума подсъдимият е допуснал възможност при работата си като куриер да се е намирал в района на въпросната дата, но е отрекъл да е имал пререкания с пострадалия.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установена следната фактическата обстановка:
Подсъдимият К. В. Ч. е роден на **** г. в гр.София. Има регистрирани постоянен и с настоящ адрес в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.****, българин е, български гражданин е, със завършено средно образование е, работи като шофьор към фирма „Дан Трейд“ ЕООД, неженен е, неосъждан е, ЕГН **********.
По силата на трудов договор №1449 от 13.07.2018 г., към инкриминираната дата – 03.10.2019 г., подсъдимият К. В. Ч. изпълнявал длъжността: „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, категория:
„вътрешни превози“, във фирма „Транспрес“ ООД, с управител В.С.С., считано до 03.02.2020 г., когато със Заповед №1371 от 03.02.2020 г., трудовото му правоотношение с „Транспрес“ ООД било прекратено. За осъществявяне на търговската дейност с предмет: транспорт и логистика, дружеството „Транспрес“ ООД притежавало множество товарни и куриерски автомобили, включително и товарен автомобил „Ивеко“, с рег.№****.
На 03.10.2019 г., в часовия диапазон от 10:30 часа до 10:40 часа, във връзка с изпълнение на служебните си задължения - извършване на доставка до склад №166 на „Ивенто 95“ ООД, находящ се на адрес гр.София, бул.“Проф.Цветан Лазаров“ №13, „Зеленчукова борса“ Слатина, подсъдимият Ч. управлявал предоставеният му от дружеството работодател товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег.№**** по маршрут в гр.София, движейки се по бул.“Асен Йорданов“ от посока „център“, след това по бул.“Проф. Цветан Лазаров“, с посока на движение към „Зеленчукова борса“- Слатина.
На същата дата – 03.10.2019 г., около 11:00 часа, в гр.София, по 4 бул.“Проф.Цветан Лазаров“, с посока на движение от ж.к.“Гео Милев“ към ж.к.“Дружба“, се движел ЧО В. Б. Б. с личния си лек автомобил марка „Рено“, с рег.№****. При това движение между водачите на двата автомобила подсъдимия Ч. и пострадалия Б. възникнала конфликтна ситуация, чието естество не е изяснено по несъмнен начин по делото. При същата подсъдимият Ч. слязъл от автомобила, който управлявал и нанесъл два последователни удара с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на носа на свидетеля Б.. След нанасяне на първи удар, на пострадалия Б. му причерняло, поради което не видял, а само усетил нанесеният му от подсъдимия Ч. втори удар с юмрук в областта на носа си. След това подсъдимият Ч. напуснал местопроизшествието по същия маршрут, по който се движел,.
ЧО Б. успял да запише регистрационния номер на товарния автомобил, управляван от подсъдимия Ч.. Непосредствено след това, ЧО Б. подал сигнал за случая на тел.112. По указания на служителя, приел обаждането, пострадалият Б. преместил автомобила си от процесното кръстовище, на около 20-30 метра от него, в посока към ж.к.“Дружба“, където паркирал и останал на спирка на градския транспорт, до пристигането на органите на МВР.
На място пристигнал полицейски патрул при 07 РУ-СДВР в състав от полицейските служители: В. В. и В. С.. Последните установили на местопроизшествието само пострадалия Б., който видимо изглеждал изплашен и притеснен, а по лицето му - около носа и устата му, забелязали, че има следи от кръв. Последният заявил пред тях марката и регистрационния номер на управлявания от него лек автомобил и регистрационния номер на товарния автомобил, който го засякъл и спрял, както и че именно водачът на товарния автомобил с посочения регистрационен номер, му е нанесъл удари в областта на главата, след което напуснал местопроизшествието.
На място пристигнал екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалия Б. до болница „Св.Анна“-гр.София, където след извършен медицински преглед бил приет за лечение с поставена диагноза: фрактура на носни кости.
По съвет на лекарите в болницата, на същата дата – 03.10.2019 г., в 17:00 часа, на пострадалия Б. е извършен медицински преглед и от специалист по съдебна медицина в КСМД при МУ-София и издадено СМУ, съгласно което заключение са установени следните травматични увреждания: оток и 5 кръвонасядане в областта на челото, междувеждието и носа; охлузване и ограничена разкъсно-контузна рана над вътрешния край на дясната вежда; разкъсно-контузна рана на гърба на носа; ренгелогично установена фрактура на носните кости, с видима девиация на носната пирамида надясно; спряло кръвотечение от носа; нарушена проходимост на лявата ноздра. Съгласно заключението, установеното травматично увреждане на носа, с устойчИ. изкривяване на носната пирамида, възстановимо единствено чрез хирургична интервенция, следва да се квалифицира по медико-биологичния признак: постоянно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, а останалите мекотъканни увреждания в зоната на междувеждието и разкъсно-контузната рана на носа са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Ч., показанията на свидетелите В. Б. Б. - частично, В. А. В., В. Н. С., В. Г. И. и Т.
Б. П. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебно производство/; от приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства: актуална справка за съдимост; справка от УИС на Прокуратурата на Р.България; куриерски листи; маршрутна карта; стокови разписки; СМУ; медицински документи; справка от „ДНС 112“, РУ 112София и др.; както и от заключенията на вещите лица по АУТЕ, двете КВТЕ – основна и допълнителна, СМЕ и КСМЕ.