Решение № 4701 от 07.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8274/2022
- Вид
- Решение № 4701
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4701 гр. София, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Димитър Ковачев
Мариана Георгиева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100508274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1245/18.02.2022г., постановено по гр. д. № 36060/2021г. по описа на СРС, 173 с-в е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на „Софийска вода“ АД, че ищцата Ж. Н. П. не дължи сумата 752. 60 лв., представляваща главница, начислена за доставена питейна вода в периода 19.11.2019г. – 31.05.2021г. до имот – апартамент в гр. София, жк Красно село, ул. ****, кл. № 1005049385, като искът е отхвърлен за горницата над 752. 60 лв. до пълния му предявен размер от 1775. 49 лв. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ищца обжалва решението в частта за отхвърляне на иска, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че СРС правилно е кредитирал заключението на приетата ССчЕ, съгласно което стойността на предоставените услуги за процесния период е в размер на сумата 1022. 89 лв. Твърди, че цената на иска от 1775. 49 лв. се формира, като от сумата 2798. 38 лв., представляваща стойността на издадените фактури за предоставените услуги, се извади стойността на реално предоставените услуги от 1022. 89 лв, поради което искът е изцяло основателен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска до пълния предявен размер от 1775. 45 лв . Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД не заявява становище по жалбата.
Решението в частта за уважаване на иска е влязло в сила, като 1 необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
По същество жалбата е неоснователна.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата ат 1 775. 49 лв., начислена в периода 19.11.2019г. – 31.05.2021г. до имот – апартамент в гр. София, жк Красно село, ул. ****, кл. № 1005049385,, фактурирана за периода 19.11.2019г. – 31.05.2021г. В исковата молба са изложени твърдения за недължимост на сумата поради неправилно изчисляване на реално доставеното количество вода.
По делото е безспорно, че въззивницата има качеството потребител на ВиК услуги за исковия период, както и че ответното дружество е предоставило ВиК услуги, а ищцата е ползвала такива за процесния недвижим имот, съгласно отчитането на два водомера в имота №№ 1426768 и 1429656.
Въведеният във въззивното производство спорен предмет е наличието на основание за дължимост на сумата 1022. 89 лв. /разликата над сумата 752.
60 лв., за която е уважен иска, до пълния предявен размер от 1775. 49 лв./, начислена от въззиваемото дружество за периода 19.11.2019г. – 31.05.2021г.
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за разликата над сумата 752. 60 лв., СРС е приел, че сумата 1022. 89 лв. представлява стойността на 365. 64 куб.м. доставена питейна вода до процесния имот, съгласно неоспореното заключение на СТЕ.
Тези констатации на вещото лице относно количеството реално потребени ВиК услуги за процесния период не се оспорват и във въззивното производство, като е налице и признание в жалбата на посочената стойност. С оглед изложеното, по делото е безспорно установено, че за исковия период е налице потребление на 365. 64 куб.м. питейна вода в процесния имот на стойност сумата 1022. 89 лв. с ДДС, която сума е предмет на въззивно обжалване и само на това основание жалбата е неоснователна.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че е налице математически неправилно изчисление на разликата между фактурираните услуги и реалното потребление на доставеното количество ВиК услуги. Съгласно заключението на СТЕ и представените писмени доказателства, действително от въззиваемото дружество са издадени първоначално фактури на обща стойност 2798. 38 лв. с ДДС за целия период за доставена, отведена и пречистена вода с обем общо 1253. 28 куб.м. В рамките на тази стойност обаче, след реален отчет е установено, че за периода 29.09.2020г. – 26.02.2021г. е начислен обем с 2
280 куб. м. в повече - 387. 12 куб.м. вместо реално потребената вода от 107.
12 куб.м., поради което вещото лице дава констатации, че за целия процесния период реално фактурирани като потребени са 973. 28 куб.м. С кредитно известие от 22.03.2021г., съставено преди подаване на исковата молба и представено от самата ищца, тези 280 куб.м са сторнирани. Ето защо доводът на жалбоподателката, че е налице неправилно математическо изчисление на процесната дължима за потребени ВиК услуги поради неправилно посочено фактурирано количество вода, е неоснователен.
Други релевантни оспорвания не са направени с жалбата.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1245/18.02.2022г., постановено по гр. д.
№ 36060/2021г. по описа на СРС, 173 с-в в обжалваната част за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Решението в частта за уважаване на иска е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3