Решение № 61 от 09.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Кюстендил, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600021 по описа за 2023 година Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 260016, постановена на 11.10.2022 г. от Дупнишкия районен съд по НОХД № 268/2021 г. ДнРС е признал подс. В. А. Д. за невиновен в извършване на престъпление по чл.201, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК- затова, че през непродължителен период от време межд 02.04.2019 г. – 05.04.2019 г. в гр. Рила, Кюстендилска област при условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината в качеството си на длъжностно лице – председател на РПК „Рила“ е присвоил чужди пари в размер на 380 лева и чужд мобилен телефон м.HUAWEI P9LI с № *** на стойност 105 лева и мобилен апатрат МОTOROLA ONE №***, двата телефона собственост на РПК „Рила“, връчени му в качеството на председател на кооперацията, всичко на обща стойност 849 лева. На осн. чл.

304 от НПК А. е оправдан по така повдигнатото обвинение, като сторените по делото разноски са останали в полза на държавата.

Присъдата се протестира от Д.М.- зам. районен прокурор в РПКюстендил. Изтъкнати са съображения за необоснованост на присъдата, изразяваща се в превратно тълкуване на доказателствения материал, за допуснати съществени нарушения на порцесуалните правила и за незаконосъобразността й. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс. А. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи наказание лишаване от свобода.

1

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста на ДнРП и изразява становище за необходимост от уважаването му.

Защитникът на подсъдимия А.- адв. Е.Й. оспорва протеста на ДнРС и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

Подсъдимият В. Д. А. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска да бъде потвърдена оправдателната присъда на ДнРС.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъборазна като краен резултат, което налага същата да бъде потвърдена по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, която се различава от приетата от ДнРС, но не променя крайния извод за недоказаност на обвинението:

РПК „Рила“ с адрес на управление гр. Рила била вписана в ТР на ОСКюстендил с предмет на дейност търговия на дребно, отдаване под наем на собствено имущество, продажба на ДМА и др. дейности. На 30.03.2017 г. било проведено общо събрание на кооперацията, като за неин председател бил избран подс. А.. Съгласно правомощията си по чл.26, ал.2 от ЗК с оглед вменените му задължения по закон същият представявал РПК, организирал изпълнението на решениеята на ОС, ръководел текущата й дейност, скюлчвал и прекратявал трудови договори, определял трудови възнаграждения и пр.

През 2017 г. подс. А., след като бил избран за председател на РПК, със средства на кооперацията закупил от БТК на лизинг м.HUAWEI P9LI с № ***, а на 25.01.2019 г.- и мобилен апатрат МОTOROLA ONE №*** със средства на кооперацията. Стойността на първия телефон е 105 лева, а на втория- 364 лева, видно от заключението на СЧЕ на в.л.р.Х.а.

На 30.01.2018 г. РПК закупила т. а. м. „Пежо“ м. „Партнер“ с № *** който бил ползван за нуждите на кооперацията, респ. с него се извършвало снабдяване на нейни обекти в различни села.

Кооперацията разполагала със служебен автомобил „Пежо партнер“ с ДК№ Кн ***, който бил управляван от подс. А. след встъпването му в длъжност. За нарушения на ЗДП, извършени с този автомобил били издадени две НП- №209 от 15.03.2018 г. и № 4072 от 07.11.2018 г. С тях била ангажирана административнонаказателната отговорност на подс. А., като същият бил санкциониран с глоби в размер на 200 лева и 30 лева. НП били получени от него на 25.03.2019 г. Отделно от това същият бил санкциониран за нарушения по ЗДП с два фиша съответно за 100 и 50 лева- срвн. л.94 и л.95 от делото.

На 26.03.2019 г. с лична банкова карта подс.А. заплатил цялата сума на POS- устройство №СПП Благоевград, за което бил издаден фискален бон по сметка на ОД на МВР Благоевград- срвн.л.180-182 от ДП. Сумата е осчетоводена, като платена от кооперацията, като е издаден РКО № 381/02.04.2019 г., отразен в касовата книга на РПК от 01.04.19 г. като платена сума на ОД на МВР Благоевград. От СЧЕ на в.л. В., приета от ДнРС като компетентна, обективна и неоспорена от страните, се установява, че в 2 посочения РКО № 381 липсва като задължителен раквизит подпис и данни на лицето, получило сумата, а само подписи на лицето, броило сумата- св. К. и на лицето- ръководител- подс. А..

На датата 01.04.2019 г. подс. А. е имал издадена командировъчна заповед с №17 от 01.04.19 г. до гр. Кюстендил със служебен превоз. Сумата е изплатена с РКО № 366/01.04.2019 г., а плащането е отразено в касовата книга с дата 02.04.19 г. с РКО №279/02.04.19 г. В хронологичната ведомост на Счетоводната фирма, обслужваща РПК Рила с дата 02.04.2019 г. с документ тип РКО № 282 е осчетоводено правилно и надлежно плащането на сумата 380 лева по основния документ РКО № 381/02.04.19 г., като е дебатирана сметка 607- и кредитирана сметка 501 (каса). Заключението на вещото лице е, че РКО № 381/02.04.2019 г. за сумата от 380 лева с приложените към него документи- командировъчна заповед №17/01.04.19 г. до гр. Кюстендил, фискален бон от системата за безкасова плащане Борика и квитанция за извършено плащане на РОS устройство № СПП в гр. Благоевград на дата 26.03.2019 г. са заведени като платени от кооперацията и плащането е осчетоводено, което е видно от хронологичната ведомост на Счетоводна фирма „Констант М“ ЕООД, обслужваща кооперацията.

Посоченият РКО № 381/02.04.19 г. е съставен от св. К.- касиер на РПК, която сочи, че не може да обясни липсата на подпис върху него на мястото на лицето „получил“ сумата от 380 лева, но сочи, че тя е предадена на подс. А..

На 05.04.2019 г. подс. А. бил освободен от длъжност с решение на ОС на РПК. Като нов председател на РПК е избран св. Й.В.. Същият бил вписан в ТР на 25.05.2019 г.

На 11.04.2019 г., след избирането му, се извършило приемане и предаване на документи между св. В. и подс. А.- срвн. копие от приемопредавателен протокол на л.116 от делото. В този протокол в т.6 са описани:

„печат; 3 бр. мобилни телефони“ (пред органите на ДП е представено друго копие на този протокол, в който липсва отбелязване „мобилни телефони- 3 бр.) ДнРС е извършил констатация в с.з. между копието и оригинала на протокола и е установил съвпадение на същия като съдържание, като същевременно на представеното пред ДП копие липсва името на св. Ст.З., без неин подпис. В приложеното по делото- л.116 копие фигурират в оригинал подписите на св. Ц., Т., Х., М., К. и Б.. Там не фигурира името на св. З. (срвн. назначената и приета по делото СГЕ, изпълнена от в.л. Р.Ч.).

От разпитаните от ДнРС посочени свидетели се установява, че на датата 11.04.2019г. тези лица, заедно с подс. А. и св.В., на посочената дата се събрали в офиса на РПК с цел да извършат предаване и приемане на документацията. Подс.А. предал ключа на св. В.. (това обстоятелство се потвърждава от самия св. В.). Поради възникнал спор, подс. А. напуснал и не се извършило предаване. На следващия ден- 12.04.2019 г. посочените лица се събрали отново, без подс. А., касата вече отворена и откритите там документи- описани. Никой от свидетелите не помни дали са намерени телефони- както в касата, така и в офиса. Посочените свидетели не помнят по какъв начин са попаднали техните оригинални подписи върху протокола от 11.04.2019 г.; сочат че на 12.04.2011 г. лично не са присъствали на отварянето на касата, а само са се подписали върху протокол (какъвто за 12.04.2019 г. не е приложен по делото, а има един от този период- 11.04.2019 г.). Св.К. е 3 потвърдила пред ДнРС, че ключ за касата е имал първо А., а впоследствие- св.

В..

Посочената фактическа обстановка е идентична на възприетата от ДнРС, който е провел подробен разпит на св. М., Б., К. и В., посочени от прокуратурата; същевременно е проявил активност за изясняване на казуса, като е разпитал свидетелите Ц., Т., Х., М., К., Б., З.; допуснал е преразпита на св. К. и В.; провел е очна ставка между св.Ц., Т., Х., М., К., Б., З. и подсъдимия А., предоставил е възможност на последния да даде обяснения, допуснал е назначавене на допълнителна СЧЕ на в.л. В. и СГЕ на в.л. Р.Ч., потвърждаваща оригинала на подписа върху представения в с.з. протокол на св. Б. и липсата на такъв на св. З..

Същевременно съдът констатира, че ДнРС не е направил анализ на противоречията в доказателствената съвкупност, а единствено е изложил в сбит вид възприятията на всеки един свидете в противоречие с изискванията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. Това нарушение при анализиране на доказателствената съвкупност не рефлектира върху правилността на крайния извод за невиновността на подсъдимия на първостепенния съд. Като инстанция по същество, въззивния съд разполага с възможността да отстрани допуснатите от контролирания съд процесуални нарушения, поради което не се налага отмяна на атакуваната присъда и връщане делото за ново разглеждане от първата инстанция.

В този аспект настоящата инстанция прави допълнителен анализ на показанията на гласния доказателствен материал: За разлика от ДнРС, настоящата инстанция кредитира показанията на св. К. относно факта, че същата е предала сумата от 380 лева на подс. А., свидетелство за което е издадения РКО, подписан на мястото като ръкожводител" от подс. А.. Този РКО е съставен няколко дни по- късно с цел финансова отчетност.

Показанията на св. Ц., Т., Х., М., К., Б. са напълно идентични по отношение на факта, че на 11.04.2019 г. не е съставен протокол в присъствие на подс. А.; че бил съставен такъв на следващия ден в негово отсъствие, както и че не са видели предаване на ключове от подс. А. на св. В. на 11.04.2019 г. Тези свидетели са напълно последователни в показанията си, че на 11.04.2019 г. предаване не се е извършило, а на 12.04.2019 г. подс. А. не е присъствал при отварянето на касата, както и че не са видяли кой и кога я отворил; както и че нямат спомен относно наличието на телефони. Тази тяхна последователност и взаимна подкрепа е основание на КнОС да им даде вяра в тези им части като логични и идентични. Отхвърлят се показанията им в частта, в която сочат, че такива не са предавани, доколкото те се опровергават от техните подписи върху протокола от 11.04.2019 г. Показанията на св. В. за съставен протокол от 12.04.2019 г., който той лично бил предал на ДП, се отхвърлят, тъй като такъв протокол с такава дата по делото не е представен- нито в оригинал, нито като копие, поради което съдът, в светлината на показанията на гореописаните свидетели, счита, че за тези два дни е бил съставен само един протокол.

Към доказателствения материал следва да се включат и обясненията на подсъдимия, като настоящата инстанция се съобразява с двоякия им характер- на годно доказателствено средство по см. на чл.115 от НПК от една страна, и от друга- като израз на защитната му позиция. При съпоставката им 4 с останалите писмени и гласни доказателствени средства, КнОС ги кредитира в частта относно следните обстоятелства- че подс. А. с лични средства на 26.03.2019 г. е заплатил сумата от 380 лева- глоби към КАТ, които са осчетоводени от св. К. със средства на РПК и впоследствие тази сума му е предадена (подкрепени от пок. на св. К. и писмените доказателства за заплащане на глобите); че на датата 11.04.2019 г. е предал ключовете от касата на св. В. (потвърдено от св. В.); че на тази дата предаване на документацията не е извършено; че такова фактически е извършено на 12.04.2019 г. в негово отсъствие и телефоните са предадени, но впоследствие съшият е подписал протокола, свидетелство за което е неговия подпис там. В тези им части те се потвърждават от показанията на св. Ц., Т., Б., М.. Те се приемат като израз на защитна позиция в частта, в която подс.А. сочи, че не е приел от св. К. сумата от 380 лева, тъй като са изолирани в тези им части и се подкрепят и от писмените доказателства- касов бон, записването на посочената сума в касовата книга като задължение на кооперацията към ОД на МВР Благоевград и последващото й осчетоводяване.