Решение № 159 от 29.07.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 241/2024
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Други актове по делото
- Протокол № 161 от 04.07.2024 · Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.187, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.24, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.318 · Търговски закон
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
- чл.334 · Търговски закон
- чл.334, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Смолян, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500241 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 23/20.03.2024 г. по гр.дело № 230/2023 г.
Д.ският районен съд осъжда „М.Т.С.” ЕООД-гр. Д. да заплати на „ВХВ” ООД-с.К. сумата от 6 202,22 с ДДС, представляваща стойността на предплатено, но недоставено количество от 287,14 тона несортиран едрозърнест минерален материал, който материал е част по фактура № 1813/14.10.2022 г., както и 1 168,09 лв. разноски по настоящото дело и 716 лева разноски по ч. гр. д. 7595/2023 г. по описа на РС- Пловдив.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „М.Т.С.“ ЕООД-гр.Д., чрез пълномощника адв.В.Д., с искане да бъде отменено и искът – отхвърлен. Претендират се и за разноските пред двете инстанции.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. От пълномощника му адв.В.Д. е постъпило писмено становище, с което поддържа жалбата, представя списък 1 на разноските и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „ВХВ“ ООД-с.К., чрез пълномощника адв.И.К., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява представител. Пълномощникът му адв.И.К. с писмено становище продължава да оспорва жалбата и представя доказателство за платеното му от дружеството възнаграждение.
Въззивният съд намира, че решението е неправилно и следва да се отмени, като предявеният иск се отхвърли поради неговата неоснователност.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили неформален договор за продажба и доставка на несортиран едрозърнест минерален материал, който договор е материализиран в съставената и издадена от ответното дружество фактура № 1813/14.10.2022г., изпратена му от ответника по електронна поща, на електронен адрес за кореспонденция. По договора ответното дружество се е задължило да му достави общо 500 тона от уговорения материал, при единична цена 18 лева за тон без ДДС или 21,60 лева с вкл. ДДС, при обща цена за договореното количество в размер на 10 800 лева с ДДС. Ищецът е заплатил на ответника пълния размер на уговорената доставна цена за строителния материал, в размер на 10 800 лева с ДДС, по банков път, по банковата сметка на ответника, посочена във фактурата. Ответното дружество обаче е доставило само част от уговореното количество строителен материал, а именно - 212 860 кг., като недоставени са 287 140 кг, на обща стойност 6202,22 лева с ДДС. Доставеното количество е удостоверено чрез товарителница № 076333/27.10.2022 г., в която е отразено доставянето на общо 150,42 тона материал, извършено чрез пет отделни доставки в рамките на същия ден, описани в товарителницата, както и чрез две допълнителни стокови разписки, съставени в мястото на натоварване на строителния материал от страна на ответника, за доставката му до обекта на ищеца - за общо количество от 62,44 тона, доставени на 28.10.2022 г., която дата на доставка е посочена върху стоковите разписки. На 16.12.2022 г.
2 ищецът е изпратил до ответника писмо по електронна поща, на електронния адрес, от който е била получена фактурата, съставена от ответника, с което писмо е поискал за недоставеното количество от 287,14 тона строителен материал по ф-ра № 1813/14.10.2022 г. да бъде издадено кредитно известие и сумата да бъде възстановена по сметката, от която ответникът е получил парите. Последният е поканен да стори това до 30.12.2022 г. Въпреки отправената покана, както и въпреки неколкократните последващи такива по телефон и в личен разговор, ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 6 202,22 лева за недоставеното количество строителен материал, нито е доставил строителен материал на тази стойност. С отправеното на 16.12.2022 г. писмо ищецът е прекратил/развалил договора за доставка, материализиран във фактура № 1813/14.10.2022г., и е поканил ответника да му върне сумата от 6 202,22 лева, представляваща стойността на недоставеното количество материал, с което е направил това свое вземане ликвидно и изискуемо.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че се договаря с ищцовото дружество да му достави общо 500 тона инертен материал, които са му и платени. Ответното дружество обаче не иска да му се достави наведнъж, тъй като няма къде да складира цялото количество, а иска да му бъде доставяно на части по заявка. Заявките се правят устно, като ответното дружество, в изпълнение на уговорките, доставя на ищеца чрез пет отделни доставки общо 212, 860 тона. В един момент обаче ищцовото дружество преустановява заявките. Управителят на “М.Т.С.“ ЕООД се свързва с представител на ищеца, за да му отговори защо заявките не продължават, още повече, че останалото количество инертен материал заема огромно място в базата на ответника, като по този начин му пречи да складира още материал.
От ищцовото дружество е обяснено, че не се заявява, тъй като още не е настъпил момент, в който да им е необходим. Веднага след това ответникът получава по ел.поща писмо, с който ищцовото дружество иска да му се издаде кредитно известие за недоставеното количество. В допълнение, от страна на ищеца се обяснява, че не им трябва повече материал. Ответникът счита, че съвестно е изпълнил задължението си по договора, а ищцовото дружество неоснователно не желае да приеме останалото количество инертен материал.
При тези данни се вижда, че предявеният иск неправилно е квалифициран от РС-Д. по чл.79, ал.1 ЗЗД, което би било налице, ако ищецът искаше например ответникът да бъде осъден да му предаде съответното 3 количество стока. При договор за продажба, включително и търговска продажба по см. на чл.318 ТЗ, продавачът няма задължение да плаща парична сума на купувача. Точно обратното: съгласно чл.183 ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
В случая е предявен иск от купувача ВХВ“ ООД за осъждане на продавача „М.Т.С.“ ЕООД да му заплати „сумата от 6 202,22 с ДДС, представляваща стойността на предплатено, но недоставено количество от 287,14 тона несортиран едрозърнест минерален материал, който ответникът се е съгласил да достави съгласно неформален договор за доставка, материализиран във фактура № 1813/14.10.2022 г.“ Видно от твърденията в исковата молба, ищецът-купувач основава иска си на неизпълнение на задължение на ответника-продавач да му достави останалото количество инертен материал, което ищецът-купувач вече му е заплатил. Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.88, ал.1 във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД – ищецът търси исковата сума като платена от него на ответника-продавач на отпаднало основание – развалянето с писмото от 16.12.2022 г. на двустранния договор с ответника, неизпълнил задължението си да предаде материала поради причина, за която той отговаря, което разваляне има обратно действие, т.е., основанието за плащането на съответната част от цената е на вече отпаднало поради развалянето. Тук искът е основан на обратното действие, което развалянето на договора поради неизпълнение произвежда. Съгласно задължителната и трайно установена практика в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. В настоящия случай ищецът търси връщане на даденото, което се тълкува като изявление за разваляне и да се съдържа в него.
Няма спор по делото и е видно от представената фактура № 00001813/14.10.2022 г., че между страните по делото е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ във вр. с чл.183 ЗЗД и доставка, по силата на който ответникът „М.Т.С.“ ЕООД-гр.Д. се задължава да продаде и достави на ищеца-купувач „ВХВ“ ООД несортиран едрозърнест минерален материал в количество от 500 тона, срещу цена от 10 800 лв. с ДДС. Видно е 4 от пл.нареждане на л.9 от делото на РС, че цялата цена за договорения материал е платена от ищеца-купувач на 14.10.2022 г. в 09:51:22 часа, а фактурата от ответното дружество за продажбата с № 1813 е издадена след това на същата дата и изпратена като прикачен файл от ел.поща на ответното дружество до ищцовото в 15:12 часа.
Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Налице са данни, че в случая е уговорено друго. Чл. 200, ал.1 ЗЗД предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта, а ал.2 – че плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.
Според чл.187, ал.1, изр.1 ЗЗД, продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. С оглед естеството на продаваното – несортиран едрозърнест минерален материал, т.е., родово определени вещи, съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Няма спор по делото и е видно от представената товарителница с № 076333/27.10.2022 г. със съответни отбелязвания към нея, че на по-късна дата – 27.10.2022 г., чрез пет доставки от същата дата, са получени от купувача-ищец „ВХВ“ ООД общо 150,42 тона; както и на дата 28.10.2022 г. са доставени още 62,44 тона, съгласно две допълнителни стокови разписки, съставени в мястото на натоварване на материала от ответника за доставянето му до обекта на ищеца. Така от ответника са доставени и съответно – получени от ищеца общо 212,86 тона. Няма спор също така, като се признава от ответника, че остатъкът от 212,86 тона до уговорените 500 тона /или 287,14 тона/ не е получен от ищеца-купувач, т.е., че не е изпълнено задължението от продавача-ответник да прехвърли на ищеца-купувач собствеността върху материала, като му го предаде.
Приложено е копие от ел.писмо, изпратено от „ВХВ“ ООД, чрез подател Д.И., до ответника „М.Т.С.“ от 16.12.2022 г. В него ищецът сочи, по повод предплатен, но недоставен несортиран едрозърнест минерален материал по тази фактура № 1813/14.10.2022 г., че за недоставената част от материала от 287,14 тона, с цена 5 168,52 лв., очаква да бъде издадено кредитно известие и сумата да бъде възстановена по сметката, от която са 5 получени парите, по възможност до 30.12.2022 г. Това писмо представлява изявление за разваляне на договора, след като с него се търси реституиране на даденото по същия договор.
В исковата молба не се съдържа обаче абсолютно никакво твърдение по каква причина това задължение не е изпълнено от продавача и защо не са получени от ищеца-купувач останалите 287,14 тона баластра – дали са поискани от него, но не са доставени от ответника-продавач, дали изобщо не се заявени от ищеца-купувач или друго.
По делото са разпитани двама свидетели, доведени съответно от ищеца и от ответника. Д.ският районен съд в атакуваното решение е отказал да обсъжда гласните доказателства, позовавайки се на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Тази разпоредба не допуска свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
В случая обаче нито една от така изброените хипотези не е налице. Договорът между страните/съществените му елементи – стока и цена/, който е на стойност над 5 000 лв., е доказан от фактурата и пл.нареждане, съществуването му не се оспорва от страните. Няма никаква пречка от гледище на чл.164, ал.1, т.3 ГПК свидетели да установяват конкретната воля на страните по някои от уговорките на договора, каквото е например кога и как да се извършват доставките, дали е необходимо заявяване и др.под. В Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о. е прието, че: „Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, б. "в" ГПК, отм.), изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.“ Настоящият случай е именно такъв, ето защо 6 неправилно съдът е пренебрегнал показанията на свидетелите.
Разпечатката съдържа 31 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d53ff3a-2f24-4c47-abd4-05777a514668