Присъда № 17 от 02.04.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 142/2025
- Вид
- Присъда № 17
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 18.04.2025
- Състав
- Здравка Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.5а · Наказателен кодекс
- чл.152 ал.2 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.31 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 17 от 02.04.2025г. на КжРС по НОХД № 142/ 2025г.
Повдигнато е обвинение срещу Е.С.Р. от **** за престъпление по чл.152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК извършено на 08.12.2023г. в ****.
Повдигнато е и второ обвинение срещу дееца Р. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК в периода от 12.07.2024г. до 25.09.2024г. в ****.
Делото се гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него подсъдимият Е. Р. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На тази база и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на обвинението пледира, че предвид реда по който се гледа делото, то моли съда да признае подсъдимия за виновен. По отношение на наказание, то по това за леката телесна повредапредлага 1 година „лишаване от свобода“, а по обвинението за изнасилване- 3 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Настоява да се определи общо наказание, което да е 3 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг. Пледира веществените материали да се върнат на собствениците.
Пострадалото лице Е.Х. със съгласието на своя настойник Е.А. е конституирана ката частен обвинител по делото.
Подсъдимият Е. С.Е. в предварителното изслушване на страните в процедурата по глава 27 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, и то след като съдът му е разяснил правата по чл.372 ал.1 от НПК, че направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След това по време на съдебното следствие подсъдимият Е. заявява, че не се признава за виновен. В своя защита по време на съдебните прения казва, че е виновен, а при последна дума моли да му се наложи парично наказание. Назначеният служебен защитник на дееца Е. Е. в ход по същество настоява, че по категоричен начин е установено, че на 08.12.2023г. в с.Черноочене подсъдимият се е срещнал с пострадалата Е., с която в продължение на 4- 5 месеца е поддържал приятелски отношения, контактували са и се обозначавали като гаджета по това време. На инкриминираната дата двамата са правили секс, който според пострадалата е било насила, но без да е установено каква сила е приложил подсъдимия, и след приключването му те си отиват в с.Черноочене, а полицията е била на 100 метра, но тя не отива да се оплаче, а вика такси и се прибира вкъщи. След това двамата продължават да поддържат контакт, подсъдимият й предлага женитба, купува букет и пръстен, при което 41 дни след половия акт, тя се е 1 оплакала за случилото се и то поради физиологични причини, защото е имала болки в корема и е помислила, че е забременяла. Поради това независимо от изявленията на подзащитния му, служебният защитник счита, че не са налице категорични факти, които да доказват неговата вина по отношение на първото престъпление, тъй като това е станало доброволно. Спрямо второто обвинение- нанасяне на лека телесна повреда при условията на домашно насилие, пледира, ако съдът намери ще е осъществен състава му, да му наложи минимално наказание. Предлага наказание „пробация“, което ще превъзпита дееца. Поради всичко изложено моли съда да оправдае подсъдимия по първото обвинение, а по второто- да бъде осъден на наказание „пробация“.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Е.С.Р. е ****, живущ в ****, български гражданин, неженен, с основно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а и предвид разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички факти от подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: Подсъдимият Е. Р. живеел в къща в **** на ****, заедно с баща сисвидетеля С.С.Р.. В съседна къща в същия имот живеели дядото и бабата на дееца Р., а именно свидетелите С.М.Р. и Е.А.Р..
Свидетелката Е. М.Х. е родена на **** и към 08.12.2023г. е навършила 14 години. Тя живеела в **** заедно със свидетеля Е.Р.А.. Нейната майка не полагала грижи за детето си, поради което с решение **** по гр.д.№ **** по описа на Районен съд- Кърджали е наложена мярка за закрила на Е.Х. по Закона за закрила на детето, а именно настаняване в семейство на роднини или близки- в семейството на неин близък Е.Р.А. до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средното образование, но не повече от 20 годишна възраст. Свидетелката Е.Х. била ученичка в девети клас **** в ****. На 08.12.2023г. тя била на училище и около обяд приключили учебните й занятия, след които се срещнала с нейна съученичка- свидетелката Б.Б.А..
Двете момичета седнали на пейка в близост до училището, където изчаквали автобуси, за да се приберат до дома си. Автобусът на свидетелката Б.А. тръгвал по-рано от този на пострадалата Х. и около 13,30 часа първата си тръгнала към дома си. Свидетелката Е.Х. останала сама пред училището, изчаквайки автобуса, който да я откара до селото, в което живеела.
Подсъдимият Е. Р. забелязал, че пострадалото лице Е.Х. е сама и се приближил към нея и я поздравил. Тя също го поздравила, след което деецът Е. Р. й споделил, че изпитва силни чувства към нея и я обича. Свидетелката Х. му отвърнала, че не иска да й говори така, защото е много по-възрастен от нея, след което погледнала колко е часа и установила, че след няколко минути ще дойде автобуса й и се отправила към спирката. Подсъдимият Е. Р. я последвал 2 и й казал, че искал да я придружи до автобуса, както и да не се качва на автобуса, а да го придружи до една чешма за да си поговорят. Свидетелката Е.Х. отказала предложението, при което той ядосан от това, започнал да й отправя обидни думи, при което тя се притеснила и го попитала защо я обижда, но не получила отговор. След това подсъдимият Е. Р. й предложил да отидат до магазин в ****, при което тя притеснена от отправените обиди тя го придружила до магазина, където той влязъл сам. След като излязъл от магазина деецът Р. отново предложил на свидетелката Е.Х. да отидат до една чешма, където имало сушина, тъй като времето било лошо и валяло, като й казал да не се страхува и я уверил, че нищо няма да правят там, при което тя се съгласила. Така двамата се отправили към чешма с бетонна конструкция, находяща се в **** на улица ****. Пристигайки на гореописаната чешма свидетелката Е. Х. седнала на бетонна стена, а подсъдимият Е. Р. й казал, че иска да се съвкупи с нея. Тя му отказала, но той не приел отказа й, като настоявал, че трябва да се съвкупи с него, като се опитал да я увери, че ако родителите й узнаят затова, ще може да отиде при него да живее. Въпреки това свидетелката Е.Х. му отказала, което ядосало дееца Р., който отново започнал да й отправя обидни думи. Тогава подсъдимият Е. Р. противно на волята й започнал да й съблича якето, при което свидетелката Е.Х. изпитвала страх от него и започнала да се съпротивлява. Тя отново му казала, че не иска да се съвкупява с него, след което тя се опитала да вика за помощ, но подсъдимият Е. Р. й казал да млъква, като я стискал за краката. Той продължил да й съблича анцуга, с който била облечена. През това време свидетелката Е.Х. го молела да я остави, но той й казал, да остане при него докато не свърши, а след това да си тръгва. След това подсъдимият Е. Р. извадил половия си член и проникнал във влагалището на свидетелката Е.Х., след което еякулирал в нея. След това тя станала, облякла си дрехите и започнала да плаче. Подсъдимият Е. Р. я попитал защо плаче и й казал, че това трябва да остане само между тях двамата. Тогава пострадалата Е.Х. тръгнала към ****, но тъй като била изпуснала автобуса си, се обадила по телефона, за да си извика такси. По този повод след няколко минути пред училището в **** дошъл свидетелят Р.А.Х. с управлявания от него таксиметров автомобил, в който свидетелката Е.Х. се качила на задната седалка. Управлявайки таксито на водача Р.Х. му направило впечатление, че Е.Х. изглеждала разстроена и много притеснена, при което я попитал какво й има. Тя му отвърнала, че не се чувства добре, но не му споделила за случилото се.
В заключението на съдебно- медицинска експертиза на живо лице **** вещото лице Н.М. заключава, че при прегледа на Е.Х. на 17.01.2024г. се установява девствена ципа с пръстеновидна форма и височина около 3- 4 мм., с разкъсване към 1 часа по часовниковия циферблат, достигащо до влагалищната стена, с непроменени по вид и цвят ръбове; липса на цели морфологично запазени сперматозоиди на направените намазки от влагалищно съдържимо; описаното разкъсване на девствената ципа е получено при вкарване във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто е и 3 мъжкия полов член в състояние на ерекция; съобразно неговия вид, то е възникнало преди повече от 15 денонощия; не са налице сигурни данни за скоро извършено полово сношение с Е.Х..
Вечерта на 12.07.2024г. свидетелите С.М.Р. и Е.А.Р. били заедно в двора на къщата си в село **** намираща се на ****. По същото време внукът им- подсъдимият Е. Р., влязъл при тях, при което на първите двама им направило впечатление, че той лъха на алкохол и изглежда видимо пиян.
Тогава подсъдимият Е. Р. попитал свидетелите С.Р. и Е.Р. има ли нещо за ядене, но те му отговорили отрицателно, което го ядосало и той започнал да псува, след което излязъл от двора на къщата. Тогава двамата свидетели С.Р. и Е.Р. се прибрали в дома си, а малко по- късно подсъдимият Е. Р. се върнал при тях, влязъл в къщата на дядо си и баба си и започнал да удря по вратата им, а след това и с юмрук ударил пералнята. Свидетелят С.Р. направил забележка на внука си Е. Р. да не удря по мебелите, при което деецът Р. се насочил към дядо си С.Р. и го ударил с ръка в областта на лицето. От този удар той изпитал болка и веднага от мобилния си телефон позвънил на ЕЕН 112 и подал сигнал по случая. По този повод бил изпратен екип на РУ- Кърджали **** На 25.09.2024г. пострадалият С.Р. бил в къщата си в село **** намиращ се ****, когато получил уведомително писмо от Районна прокуратура- Кърджали за образувано досъдебно производство по гореописания случай от 12.07.2024г. Същия ден следобедните часове подсъдимият Е. Р. се прибрал в дома си, където се срещнал с дядо сисвидетеля С.Р.. Последният уведомил внука си Е. Р. за полученото писмо от Районна прокуратура- Кърджали, при което подсъдимият Е. Р. ударил дядо си с ръка в областта на лицето. От удара свидетелят С.Р. изпитал болка и веднага от мобилния си телефон позвънил на ЕЕН 112 като подал сигнал по случая, заради което на место бил изпратен екип на РУ- Кърджали.
В заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни **** вещото лице Н.М. посочва, че вследствие на нанесени удари с шамар в областта на лявата буза на пострадалия е била причинена болка и страдание без разстройство на здравето на С.М.Р. от ****.
Тази фактология настоящата инстанция установи на база направеното самопризнание на дееца Е. Р., което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно свидетелските показания на Е.Х., Р.Х., Б.А., Е.А., Е.Р., С.Р., А.А., частично от показанията на свидетеля С.Р. който не е очевидец на деянието по причиняване на телесната повреда; от заключението по назначената на досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни **** вещото лице Н.М.;
Съдебно- медицинска експертиза на живо лице **** вещото лице Н.М., Протокол за извършена техническа експертиза от 04.06.2024г.; както и от писмените доказателства- Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.01.2024г. ведно с фотоалбум, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 17.01.2024г., Протокол за оглед на ВД от 07.10.2024г. и писмо рег.№ 10585р4 3054/ 28.08.2024г. от РЦ 112- Кърджали, Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№ 66-00-381/ 27.09.2024г. Протокол за оглед на ВД от 24.09.2024г. ведно с фотоалбум към него и превод от турски на български език, Протокол за полицейско предупреждение от 12.07.2024г. Прочее по делото не е налице нито едно доказателство, което да оборва установените по делото факти.