Решение № 4655 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4655 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110112638 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците са собственици на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 213, вх. Е, ет. 1, ап. 107, респ. че са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение и не са погасили задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответниците, че същите дължат на ищеца следните суми: 1 279,17 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 187,92 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., 37,71 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 8,41 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

П. В. Т. – ½ или сумата от 639,59 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 93,96 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., 18,86 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,20 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г., 1

Д. В. Т. – ½ или сумата от 639,58 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 93,96 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., 18,85 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,21 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2024 г. по ч.гр.д. 31363/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.

Ответниците Д. В. Т. и П. В. Т. оспорват исковете като неоснователни. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорват размера на претендираната топлинна енергия и излагат подробни съображения в тази насока. Оспорват изпадането в забава. Оспорват и дължимостта на суми за дялово разпределение, като сочат, че услугата е извършвана от трето лице, различно от ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски. В депозираното в хода на заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК длъжниците са релевирали възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното.

От Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 14.02.2001 г. се установява, че апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 213, вх. Е, ет. 1, е съсобствен между П. В. Т., СД Т.а и Д. В. Т., като имотът е описан като придобит по наследство. В същия документ е индивидуализиран именно процесният имот. От удостоверението за наследници се установява, че СД Т.а е починала на 17.04.2023 г., а нейни наследници са двамата ответници. Следователно по делото е доказано както качеството им на съсобственици през процесния период, така и качеството им на наследници на третия съсобственик в края на процесния период.

От молбата за откриване на партида от 11.01.1993 г. се установява, че за процесния адрес е поискана партида от СД Т.а. От удостоверението на СО – район „Л“ от 20.06.2014 г. се установява идентичността на административния адрес на блока – стар № 344 и нов № 213.

Писмото на район „Л“ от 2014 г., че в архивите не се открива договор за ап. 107, не оборва собствеността на ответниците, тъй като тя е установена с нотариалния акт за ипотека, а писмото единствено удостоверява липса на общински архивен документ.

От протокола от общото събрание на етажната собственост от 17.05.2002 г. и приложения към него списък на собствениците се установява, че за сградата е взето решение да се премине към система за дялово разпределение, да се избере „Бруната България“ ООД, както и че за ап. 107 в списъка фигурира Софийка Д. Т.а. От договора от 29.05.2002 г. се установява сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ за имота с монтиране на разпределители и водомер за топла вода. Впоследствие от заключението на техническата експертиза е видно, че „Бруната България“ ООД е преименувано на „Далсия“ ООД. От отделния договор от 2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Далсия“ ООД се установява, че именно „Далсия“ е изпълнителят на услугата дялово разпределение за сградата през процесния период.

От молбата на „Далсия“ ООД до съда и приложените към нея два броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите 05.2021–04.2022 и 05.2022–04.2023, както и от двата формуляра за отчет, се установява, че за процесния имот е извършен реален отчет на водомера за топла вода, като справките са за абонатен № 132572 и инсталация № 4000234610. За първия сезон е отчетено потребление на 36 куб. м. топла вода и е начислена сградна инсталация 2.07942 MWh, а за втория сезон – 34 куб. м. топла вода и сградна инсталация 1.63459 MWh. Формулярите за отчет от 10.06.2022 г. и 08.06.2023 г. са подписани от клиента/лице, осигурило достъп.

От съдебно-техническата експертиза и приложението към нея съдът приема за 2 установено, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода; че апартаментът фигурира в списъците за разпределение с кубатура 203 куб. м., а с общите части – 221 куб. м.; че ежемесечните отчети по общия топломер за периода 05.2021–04.2023 са конкретизирани по месеци; че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани за сметка на „Топлофикация София“; че дяловото разпределение е извършвано от „Далсия“ ООД; че показанията по главните отчети са пренесени правилно в изравнителните сметки; както и че общият топломер е преминал първоначални и последващи метрологични проверки, включително проверка на 11.03.2021 г. и на 05.04.2022 г., с последваща подмяна през 2023 г. Експертизата е категорична, че начисляването за имота е извършено в съответствие с действащата за периода нормативна уредба, като за имота не е начислявана енергия за отопление от радиатори, а само за сградна инсталация и БГВ.

От общите фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. се установява, че за имота на името на СД Т.а са издадени годишни общи фактури съответно за 610,48 лв. за отчетния период 01.05.2021–30.04.2022 г. и за 670,20 лв. за отчетния период 01.05.2022–30.04.2023 г., като и в двете фактури е посочен срок за плащане 14.09. на съответната година. От приложените кредитни известия се установява сторниране на месечните прогнозни фактури за двата сезона.

От извлечението от сметки по партидата на абонат № 4000234610 към 14.05.2024 г. и от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесната партида няма данни за извършени плащания за исковия период; че общо начислената и неплатена главница за топлинна енергия възлиза на 1279,17 лв.; че начислената и неплатена главница за услуга дялово разпределение възлиза на 37,71 лв.; и че законната лихва за забава до 14.05.2024 г. е 187,92 лв. върху главницата за топлинна енергия и 8,41 лв. върху главницата за дялово разпределение.

На първо място, качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия следва от закона. По действащия чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и дължат цена за нея. Това правило е официално отразено и в актуалния текст на закона. Наличието на открита партида на името на СД Т.а не изключва отговорността на другите съсобственици, още повече че същите са и нейни наследници.

Данни за отказ от наследство не са ангажирани, а и двамата ответници са установени като наследници по удостоверение за наследници.

На второ място, възражението за недължимост на компонента сградна инсталация поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката не налага отхвърляне на исковете. С Решение № 7276/03.07.2023 г. ВАС е отменил т. 6.1.1 от Методиката, а с Решение № 1037/10.02.2025 г. петчленен състав е оставил това разрешение в сила. Но съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали до този момент, се уреждат по реда на ал. 2 на същата разпоредба. Това изключва обратно действие, което автоматично да заличи начисляванията за периоди, през които нормата е действала. Следователно за процесния период 2021–2023 г. съдът кредитира техническата експертиза, която е изготвена въз основа на приложимата тогава уредба и на конкретните отчети за сградата и имота.

На трето място, възражението за недоказаност на дяловото разпределение е неоснователно. Налице са решение на общото събрание на етажната собственост, договор за топлинно счетоводство, последващ договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Далсия“ ООД, индивидуални справки за двата отчетни периода, както и формуляри за реален отчет с подпис. Тези доказателства образуват непротиворечива верига относно възлагането и реалното извършване на услугата.

Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово 3 разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 8, 41 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.05.2024 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.

По възражението за липса на доказателства за метрологична годност съдът намира, че същото е опровергано от техническата експертиза, която подробно е посочила вида на общия топломер, датите на метрологичните проверки и съответните свидетелства, както и извършените демонтаж и монтаж. Ответниците не ангажираха насрещно доказване, което да разколебае тези специални знания.

По възражението срещу лихвите съдът приема, че вземанията за топлинна енергия са станали изискуеми най-късно с издаването на общите фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., по които е указан срок за плащане 14.09.2022 г. и 14.09.2023 г. Счетоводната експертиза е изчислила обезщетението за забава именно до датата, посочена в заявлението по чл. 410 ГПК – 14.05.2024 г., а ответниците не доказаха плащане. Експертизата е ясна, подробна и съответства на счетоводното извлечение.