Решение № 12 от 27.03.2025, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Административно наказателно дело 10/2025
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Веселина Михайлова Узунова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.200, ал.1, т.1, б."в" · Закон за водите
- чл. 200, ал. 1, т. 26 · Закон за водите
- чл.44, ал.1 · Закон за водите
- чл.48, ал.2, т.1 · Закон за водите
- чл.79, ал.2 и ал.5 · Закон за водите
- чл.79, ал.2 и ал.5 · Закон за водите
- чл.264, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Каварна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Е. Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Административно наказателно дело № 20253240200010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба с вх.№240/21.01.2025г., подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“Трети март“, №59, представлявано от ИД инж.Н. Н., срещу Наказателно постановление №75 от 27.12.2024г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ инж.***, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите и имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.5, във вр. с чл.4 от Наредба №3 от 16.10.2000г. във вр. с чл.48, ал.2, т.1 от Закона за водите.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли като такова бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, юрисконсулт К. Г., която оспорва жалбата. представлява се от
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2024г., при извършена проверка на място и по документи от експерти на БДЧР на водовземно съоръжение ТК „ВиК – Добрич – Каварна“, находящо се в ПИ *** в гр.Каварна, обл.Добрич, собственост на 1
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е установено следното:
1. За ползването на водовземното съоръжение е било издадено Разрешително №21510281/24.01.2012г. на „ВиК“ ООД, гр.Добрич, ЕИК ***, с краен срок на действие – 31.10.2036г.
На основание чл.264, ал.1 от ТЗ „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *** се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превръща в акционерно дружество с фирма „Водоснабдяване и канализация Добрич АД.
Новоучреденото дружество е „Водоснабдяване и канализация Добрич АД става правоприемник на преобразуващото се дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД.
На основание чл.79, ал.2 и ал.5 от Закона за водите е предвидено преиздаване на разрешително на правоприемниците и последствията от неупражняване на това право.
Констатирано е,че Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения №21510281/24.01.2012г., издадено от Директора на „Басейнова дирекция „Черноморски район“ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *** е изгубило правното си действие поради непредявяване на права в определения 3-месечен срок, съгласно чл.79, ал.2, във вр. с чл.79, ал.1, т.3 от Закона за водите от новото юридическо лице – „ВиК –Добрич“ АД, ЕИК ***. Съгласно чл.79, ал.5 от Закова за водите, при неспазване на срока по чл.79, ал.2 от Закона за водите, разрешителното се смята за прекратено от момента на прекратяване на дружеството титуляр и се издава ново разрешително по общия ред.
При извършената проверка е установено, че водовземно съоръжение ТК „ВиК – Добрич – Каварна“, находящо се в ПИ *** гр.Каварна се ползва от „ВиК – Добрич“ АД като основен водоизточник в гр.Каварна. измерения дебит е – 15,586 л/сек или 10 куб.м. за 10 мин и 42 сек. Установено е, че ползваните водни количества до момента на проверката за 2024г. са 368 100 куб.м.
Установено е, че „ВиК – Добрич“ АД експлоатира водовземно съоръжение ТК „ВиК –Добрич – Каварна“, находящо се в ПИ *** гр.Каварна за питейно-битово водоснабдяване на населението на гр.Каварна без издадено разрешително за водовземане, с което е нарушил чл.44, ал.1 от ЗВ.
2. При проверката е констатирано, че „ВиК – Добрич“ АД експлоатира водовземно съоръжение ТК „ВиК –Добрич – Каварна“, находящо се в ПИ *** гр.Каварна за питейно – битово водоснабдяване на населението на гр.Каварна без учредена Санитарно-охранителна зона /СОЗ/. За ТК „ВиК –Добрич – Каварна“, находящо се в ПИ *** гр.Каварна е издадена Заповед №24 от 16.02.2012г. за учредяване на СОЗ. Съгласно т.8 от заповедта, срокът на действие съответства на срока на действие на Разрешително №21510281 от 24.01.2012г. с титуляр „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, което се счита прекратено, с прекратяване на дружеството титуляр.
2
Констатирано е, че към момента на проверката – 26.09.2024г. „ВиК – Добрич“ АД извършва експлоатация на водовземното съоръжение за питейнобитово водоснабдяване на населението на гр.Каварна, без да има учредена санитарно-охранителна зона около водоизточника, което е нарушение на забраната на чл.5 във вр. с чл.4 от Наредба 03 от 16.10.2000 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно – охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейнобитово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, съгласно който се забранява експлоатацията на водоизточник и/или съоръжение, независимо от собствеността му, без установена СОЗ.
За така установените и описани по-горе обстоятелства от БДЧР е изпратена покана за съставяне на АУАН, с изх.№26-00-10431/01.10.2024г. Акта бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството „ВиК Добрич“ АД и без възражения.
Въз основа на така съставения акт, Директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“, гр.Варна издал процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя „ВиК – Добрич“ АД за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите, във вр. с чл.200, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗВ, имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и за нарушение на чл.5, във вр. с чл.4 от Наредба №3 от 16.10.2000, във вр. с чл.48, ал.2, т.1 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.26 от ЗВ, имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителят Е. П. Х. и свидетеля Д. Й. Д.. Св. Х., която е присъствала на проверката потвърждава изнесените в акта и наказателното постановление констатации. Докато св.Д. е само свидетел по съставянето на акта.
В тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от „ВиК – Добрич“ АД.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „ВиК – Добрич“ АД са наложени две имуществени санкции: за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите, във вр. с чл.200, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗВ, имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и за нарушение на чл.5, във вр. с чл.4 от Наредба №3 от 16.10.2000, във вр. с чл.48, ал.2, т.1 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.26 от ЗВ, имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК: Наказателно постановление №75/23.12.2024г.; Констативен протокол №В-613 от 26.09.2024г.; АУАН №001410 от 04.10.2024г.; Разрешително за 3 водоползване от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения №21510281/24.01.2012г.;
Приложение към разрешително
№21510281/24.01.2012г.; Заповед №24/16.02.2012г.; Заповед №12/01.02.2024г.; пълномощно, както и въз основа на свидетелските показания на свидетелите Е. П. Х. и Д. Й. Д..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок на връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършването на твърдяното нарушение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗВ разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3. Съответно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗВ дава право на физическите лица собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, с изключение на минералните води, като ал. 3 на същата норма сочи, че физически и юридически лица имат право на безвъзмездно водовземане от повърхностни и подземни води и на безвъзмездно ползване на повърхностни и подземни водни обекти в случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси и изграждане на свързани геотермални системи съгласно условията на Закона за енергията от възобновяеми източници.
На базата на събраните по делото доказателства, съдът счита, че дружеството - жалбоподател при осъществяване на дейността си е извършило нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, съгласно който разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ, за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 и при водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси по реда на Закона за подземните богатства. По делото липсва спор, че процесното водовземане не попада сред посочените изключения. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 предл. 1 б. в от ЗВ предвижда, че се санкционира физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда. В конкретния случай измерените количества до момента на проверката за 2024г. са 368 100 куб.м., при което предвидената санкция е в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. След като на датата на проверката, е констатирано водовземане от съоръжение ТК „ВиК –Добрич – Каварна“, находящ се в ПИ *** в гр.Каварна, без да е било издадено разрешително, правилно е била ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 200, ал. 1, т. 1 предл. 1 б. „в“ от ЗВ, доколкото ползването на водите се явява такова без необходимото за това основание.
4
По второто обвинение, за нарушение на чл.5, във вр. с чл.4 от Наредба №3 от 16.10.2000г. във вр. с чл.48, ал.2, т.1 от ЗВ:
С разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 1 ЗВ се въвежда задължението на водоползвателите, независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите.
Самата дейност по водоснабдяване с питейна вода, предвид особения й характер, е предмет на специално нормативно регулиране. Едно от неговите проявления са изискванията за осигуряване на безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Конкретните параметри, на които трябва да отговаря питейната вода, за да се счете за чиста и безопасна, са нормативно разписани в Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Наредба № 9/16.03.2001 г. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2023 г.), с цел предпазване на водата за питейно-битови цели от замърсяване около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване задължително се създават зоните, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите - Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. С разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. се въвежда забрана за експлоатация на водоизточник и/или съоръжение независимо от формата на собствеността му, без установена санитарно – охранителна зона /С03/. За неизпълнението на това задължение в разпоредбата чл. 200, ал. 1, т. 26 Закона за водите, законодателят е предвидил глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за питейнобитово водоснабдяване или за минерални води без изградена СОЗ.