Решение № 7625 от 29.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7625 гр. С., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110109878 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по иск... молба на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Е. Х. М., ЕГН .......518, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно осн...ние чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2466,97 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-003572 от 15.07.2010 г., сключен между ответницата и „П. И. б.“ АД, ведно със законна лихва от 20.09.2017 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 1886,96 евро за периода 28.09.2010 г. - 27.07.2017 г., мораторна лихва в размер на 1868,17 евро за периода 28.09.2010 г. - 19.09.2017 г., за които суми е издадена за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2017 г. по ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че на 15.07.2010 г. между ответницата Е. Х. Мих. в качеството й на кредитополучател, и „П. и... б.“ АД (Б.Б.та), в качеството й на кредитодател, е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-003572. По силата на договора Б.Б.та е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 2470 евро по разплащателна сметка с IBAN: BG....... за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 000CC-R-002433 от 07.08.2008 г. Твърди, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 19.07.2010 г. по горепосочената банк... сметка, открита на името на кредитополучателя в Б.Б.та, като последният се е задължил да погаси задълженията и да закрие кредитна карта с договор № 000CC-R-00243 от 07.08.2008 г. (раздел III, т. 11, б. „б“). Посочва, че за предоставения кредит ответницата се е задължила да заплати на Б.Б.та възнаградителна 1 лихва, като в раздел II, т. 4 от договора е уговорен размерът на възнаградителната лихва – предвидено е, че същата се формира от стойността на базовия лихвен процент на Б.Б.та за евро, увеличен с надбавка от 10.11 пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 7.99 % годишно. Сочи, че годишният процент на разходите е 21.20 %, който изразява общите разходи по кредита, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисиони и другите разходи) съгласно ЗПК, свързани с договора за потребителски кредит, които кредитополучателят трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Ищецът твърди, че в раздел II, т. 10 от договора за банков кредит е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Б.Б.та, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 4496,35 евро на 84 анюитетни месечни вноски, като крайният срок на договора е настъпил на 28.07.2017 г. Посочва, че ответницата е погасила чрез плащане главница в размер на 3,03 евро на 09.09.2010 г. и възнаградителна лихва в размер на 2 ,03 евро на 28.08.2010 г.; 0,01 евро на 07.09.2010 г.; 47,65 евро на 09.09.2010 г.; 18,70 евро на 28.09.2010 г.; 0,90 евро на 08.10.2010 г.; 76,59 евро на 28.01.2013 г. и 76 ,59 евро на 12.03.2013 г. Сочи, че кредитът е в просрочие, считано от 28.09.2010 г., като б.Б.та не се е възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че след образуване на заповедното производство вземанията, предмет на същото, са прехвърлени от Б.Б.та, в качеството й на цедент, в полза на ищеца „Ф.И.“ ЕАД, в качеството му на цесионер, по силата на договор за цесия от 08.06.2021 г. Твърди, че уведомление за цесията е изпратено на ответницата с препоръчана пратка на „Български пощи“ АД, като разписката е върната в цялост на 12.07.2021 г. Посочва, че уведомлението за извършената цесия следва да се счита съобщено на ответницата и с връчване на препис от иск...та молба с приложенията. По тези съображения моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове като неосн...телни. Оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищеца да предяви исковете, тъй като счита, че сключеният договор за цесия на 08.06.2021 г. е нищожен на осн...ние чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на посочена цена и съответно липса на осн...ние, както и поради липса на съгласие между страните. Евентуално прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз осн... на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав се установява, че от „П. и... б.Б.“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство, 2 като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 27.09.2017 г. срещу длъжника Е. Х. М.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство. Исковете са предявени от „Ф.И.“ ЕАД като частен правоприемник на заявителя „П. и... б.Б.“ АД, придобил процесните вземания по силата на договор за цесия от 08.06.2021 г. Съгласно задължителните разяснения на т. 10б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съответно исковете са допустими, като предявени от надлежна страна – цесионер на вземанията по заповедта и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

За осн...телността на предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени искове с правно осн...ние чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответницата Е. Х. М., в качеството й на кредитополучател, и „П. и... б.Б.“ АД, в качеството й на кредитодател, е сключен договор за банков кредит № 000LD-R003572 от 15.07.2010 г., по силата на който б.Б.та е предоставила на кредитополучателя твърдяната в иск...та молба сума по кредита в размер на 2470 евро, а ответницата се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер (произтичаща от действителна клауза за възнаградителна лихва); че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на поетото задължение за връщане на заетата по силата на договорното правоотношение сума, периода на забавата и размера на дължимото обезщетение за забава; че вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на ищеца по силата на действителен договор за цесия от 08.06.2021 г. и уведомяване на ответницата по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.

Ответницата носи тежестта да докаже направените възражения, включително възражението си за нищожност на договора за цесия по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 4 ЗЗД, както и погасяването на задълженията си по договора.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.07.2010 г. между „П. и. . . б.Б.“ АД (в качеството на кредитодател) и Е. Х. М. (в качеството на кредитополучател) е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-003572, по силата на който б.Б.та е предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 2470 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 000СС-R-002433 3 о т 07.08.2008 г., със срок на погасяване – до 28.07.2017 г., при дължими 84 анюитетни месечни вноски, като в р а з д е л II, чл. 4 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят заплаща на б.Б.та годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на б.Б.та за евро, увеличен с надбавка от 10.11 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на б.Б.та за евро е в размер на 7.99 % годишно (или общо 18.10 %), при ГПР – 21.20 % В чл. 5 от договора е посочено, че общата сума, дължима от кредитополучателя е 4496,35 евро. Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят заплаща на б.Б.та еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лв., като в чл. 7 е предвидено, че б.Б.та събира комисиона за отпускане на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита. В чл. 10 от раздел II от договора е уредено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от т... дали падежът е в неработен ден, както и че при наличие на просрочени плащания б.Б.та има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на приложимия лихвен процент по кредита, включително надбавката.

В чл. 12 от договора страните са постигнали съгласие, че б.Б.та във всеки един момент от действието на договора може да прехвърли вземанията си по същия, в т. ч. и на финансови и нефинансови институции, включително и всяка информация, свързана с кредита, представляваща банк... тайна или лични данни, като б.Б.та се задължава в случай на прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на б.Б.та.

Договорът е сключен при общи условия, с които кредитополучателят е декларирал с подписа си, че се е запознал (и представени по делото), в два екземпляра – по един за всеки от страните и носи подписи за тях, които не са оспорени по делото.

Към договора е представен и погасителен план, подписан от ответницата, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, включително разбивка на отделните суми за главница и възнаградителна лихва по месеци – с п. дата на плащане - 19.07.2010 г. и крайна дата на плащане - 28.06.2017 г., дължими на 84 равни месечни вноски в размер на 52,70 евро (общо 4426,50 евро, от които 2470 евро – главница и 1956,50 евро – възнаградителна лихва).

От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между „П.И,Б.“ АД и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение по договор за банков кредит, по силата на което б.Б.та е предоставила на ответницата кредит в размер на 2470 евро, а последната се е задължила да върне същата при условията и сроковете, предвидени в договора и погасителния план, в т. ч. ведно с договорна лихва, представляваща възнаграждение на кредитора за предоставения на потребителя финансов ресурс.

Сключването на договора за кредит от 15.07.2010 г. между ответницата и „П.И,Б.“ АД, при общи условия, които са били приети от ответницата, не е спорно по делото.