Решение № 1453 от 15.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1453, 14.04.2020 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ

На 11.02.2020 г. в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15338 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът П.Н.К. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Н. П, твърди, че е работил по трудов договор сключен на 05.12.2017 г. със ****“ като „*****“ във Фитнес клуб гр. П., като на 04.02.2018 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на договора, а със Заповед № ***** г., връчена му на 09.03.2018 г., трудовото му правоотношение било прекратено считано от 06.03.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, но до датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.09.2018 г., ответникът не му заплатил в пълен размер трудовите му възнаграждения, като незаплатеният остатък за месец февруари 2018 г. е в размер на 500 лева, а за месец март 2018 г. - в размер на 150 лева, както и не му заплатил и обезщетение по чл. 224, ал.

1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 70 лева, а също и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа след уволнението в размер на 1000 лева. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горните суми ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.

Ответникът

СПОРТЕН КЛУБ ПО КУЛТУРИЗЪМ, ФИТНЕС И АЕРОБНА ГИМНАСТИКА „ВИЗАНЙН“, Код по БУЛСТАТ : *********, със седалище в гр. Хасково и адрес на управление – бул.

„Г. С. Раковски“ № 9Б, представляван от *****, а също от пълномощника му адвокат И.Т., не оспорва, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, както и че към датата на подаване на отговора на исковата молба не е заплатил на ищеца дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, но твърди, че : на 16.01.2018 г. била издадена Заповед по чл.

138а от Кодекса на труда, с която било определено преминаване на ищеца на 4-часово работно време за периода 01.02.2018 г. – 31.03.2018 г., с която той е запознат в присъствието на други работници, не е възразил срещу нея, дори сам предложил да бъде сключено допълнително споразумение, с което безсрочно да премине на Продължение на решение по гр. д. № 15338/18 г. на РСПд – стр. 2/6

4-часов работен ден; от 01.02.2018 г. ищецът ефективно започнал работа на 4-часов работен ден, поради което и дължимото му възнаграждение е в размер на 500 лева, а не на 1000 лева месечно; ищецът без възражение е подписвал и разплащателните ведомости, като на 06.03.2018 г. трудовият договор е прекратен, което е в резултат на неформална молба на ищеца да бъде освободен на цитирано в уволнителната заповед основание, за да може да използва правото си на обезщетение за безработица; дължимите трудови възнаграждения за месеците февруари и март 2018 г. на ищеца са заплатени в пълен размер, а претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е абсолютно неоснователна; след датата на завеждане на исковата молба в съда е заплатил и дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Не е налице спор, че на 05.12.2017 г. страните са сключили трудов договор, по който СККФАГ „ВИЗАЙН“, от една страна, в качеството му на „работодател“ е възложил на К. и последният е приел да изпълнява длъжността „масажист“ във Фитнес клуб – гр. Пловдив на 8-часов работен ден, за което да му се заплаща основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лв., а също и че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от ответника на 06.03.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ след изтичане на срока на отправено до ищеца предизвестие.

Налице е спор относно плащането на дължимите трудови възнаграждения и обезщетение при прекратяване на трудовия договор в уговорените в него размери с оглед на наведеното в отговора на исковата молба твърдение, че намаляването на посещенията за масажи във фитнес-центъра и намалелите приходи в края на 2017 г. е въведено намалено работно време и преминаване на ищеца на 4-часов работен ден, за което е издадена нарочна Заповед на 16.01.2018 г. след проведено на 14.01.2018 г. събрание с участието на представители на ръководството и на служителите, като преписи на заповедта и на протокола от това събрание са приети като доказателства по делото /листове от 50 до 54 от делото/.

В протокола се съдържа информация, че на 14.01.2018 г. е проведено събрание на „ръководството на обект „Център за спорт и рехабилитация – ВИЗАЙН“ – гр. П. и членове на УС на СККФАГ „ВИЗАЙН“, на което е присъствал „представител на служителите“ М. М., на което са взети няколко решения, включително и решения И. И. да проведе разговор със служителя К. за обсъждане и търсене на решение във връзка с възникналите неудовлетворени клиентски очаквания и търсене на решения за повишаване на качеството на услугите, а също и в „сегмент услуги“ да се въведе „непълно работно време по чл. 138а за наетия като масажист П.

Продължение на решение по гр. д. № 15338/18 г. на РСПд – стр. 3/6

Н.К.“ за срок от два месеца, считано от

01.02.2018 г. – 31.03.2018 г., за което „…И. И. да уведоми служителя“.

Същевременно видно от приетия като доказателство оригинал на горепосочената заповед посредством нея е разпоредено въвеждане на непълно работно време за периода 01.02.2018 г. – 31.03.2018 г. спрямо служителя П.К., както и му е определено работно време през този период с продължителност от 4 часа, от 17:00 до 21:00 ч.

В действителност законът – чл.

138а от Кодекса на труда КТ/ урежда възможност за работодателя да въведе непълно работно време за работниците/служителите в цялото предприятие или в определено негово звено, които работят на пълно работно време, но това трябва да бъде сторено при съблюдаване на визираните в тази разпоредба изисквания : да е налице намаляване на обема на работа; да се извърши предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ; да се отчетат обстоятелствата по чл. 138а, ал. 3 КТ.

Дори и въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел на ответника Й. Д., според които : „…Масажът по принцип не е от най-посещаваните процедури, но средно по 3-4 масажа на ден може да се случат. Накрая, когато взехме това решене масажите бяха паднали до един…“, да се приеме, че е намаляло количеството работа, което ищецът е извършвал в рамките на установеното за него работно време, то настоящият състав намира, че до датата на приключване на съдебното дирене ответникът не установи при условията на главно пълно доказване през месец февруари 2018 г. да е въвел намалено работно време в определено звено на предприятието, в което работи ищецът, след предварително съгласуване с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.

Въпреки, че бе задължен по реда на чл. 190, ал.1