Определение № 443 от 24.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. К., 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 10293 от 17.09.2025г., постъпила при РС-К. по ЕПЕП, подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. като управител на АД „Д.М.“ гр.С., упълномощени както той, така и дружеството, да представляват Д. М. Н. пред всички съдилища в страната, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК.

Частната жалба е подадена срещу определение N 1052/01.09.2025г. по гр.д. N 1063/2024 г. на РС – К., с което районният съд е прекратил производството по делото, с искане определението да се отмени и делото да се върне на РС-К. за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложените в частната жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение са следните: изпълнени са в срок указанията на съда и е внесена дължимата държавна такса, както и всички останали указания на съда, като изложеното в мотивите на обжалваното определение, че молбата е подадена извън срок е невярно. Молбата е подадена чрез ЕПЕП на 27.08.2025г. в 17.24 ч. и обстоятелството, че служител на съда я е входирал на следващия ден е без значение, тъй като меродавен е момента на подаване на документа в съда.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Пред първоинстанционния съд, от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М., е подадена искова 1 молба вх. N 8913/04.08.2025г., с която е предявен осъдителен иск за парично вземане.

По исковата молба е образувано гр.д. N 1063/2024 г. по описа на РС – К., като по делото с разпореждане N 2138/12.08.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на нередовностите й чрез представяне от ищеца на документ за платена държавна такса от 50 лв.; на молба с препис за ответника на хартиен носител или документ за заплатена по сметка на съда държавна такса за възпроизвеждането й в размер на 2 лв. за първа страница и по 1 лв. за всяка следваща на основание чл.102з, ал.3 от ГПК, както и ищецът да уточни начина на сформиране на сумата в размер на 96.33 лв. и да формулира надлежно петитум на исковата молба, като изрично уточни какво представлява сумата, претендирана като платена без основание. Разпореждането е съобщено на ищеца чрез упълномощения адвокат на 20.08.2025г. На 27.08.2025г. в 17.23 ч. по ЕПЕП е подадена молба от ищеца чрез упълномощения адвокат, която съдържа уточнения на посочената сума и формулиране на петитум, като към същата е приложен платежен документ за плащане по сметка на РС-К. на сумата 96.33 лв.. Така постъпилата молба е входирана от служител на РС-К. на дата 28.08.2025г. С обжалваното разпореждане е прието, че молбата за отстраняване на нередовностите на исковата молба е постъпила на 28.08.2025г., поради е просрочена като подадена извън срока за това, изтекъл на 27.08.2025г., поради което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр.д. N 1063/2024г. по описа на РС-К..

Така постановеното и обжалвано определение е неправилно.

Съгласно чл. 102б, ал. 1 от ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма, като съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие – в случая на 27.08.2025 г., в рамките на едноседмичния срок по чл. 129, ал. 2, изр. 1-во от ГПК. Съгласно чл.62, ал.2, изр. 1-во от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.

В случая молбата е постъпила в електронната система на съда в последния ден на срока и след изтичане на работното време – в 17.23 ч.

Формирана е трайна съдебна практика, че общото правило на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ГПК, според което последният ден на срока продължава до двадесет и четвъртия час, при изключението, че ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време, е доразвито в чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК, който гласи, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при 2 нейната техническа обработка на следващия ден, а в случая датата на получаването на електронното изявление в съда, което е постъпило на датата 27.08.2025г., с което е спазен срокът за подаването му.

При така приетото, като е достигнал до противни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 1052/01.09.2025г. по гр.д. N 1063/2025 г. на Районен съд– К., с което върната искова молба вх. N 8913 от 04.08.2025г. и е прекратено производството по гр.д. N 1063/2025 г. по описа на Районен съд-К., IV състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. К., 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 10293 от 17.09.2025г., постъпила при РС-К. по ЕПЕП, подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. като управител на АД „Д.М.“ гр.С., упълномощени както той, така и дружеството, да представляват Д. М. Н. пред всички съдилища в страната, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК.

Частната жалба е подадена срещу определение N 1052/01.09.2025г. по гр.д. N 1063/2024 г. на РС – К., с което районният съд е прекратил производството по делото, с искане определението да се отмени и делото да се върне на РС-К. за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложените в частната жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение са следните: изпълнени са в срок указанията на съда и е внесена дължимата държавна такса, както и всички останали указания на съда, като изложеното в мотивите на обжалваното определение, че молбата е подадена извън срок е невярно. Молбата е подадена чрез ЕПЕП на 27.08.2025г. в 17.24 ч. и обстоятелството, че служител на съда я е входирал на следващия ден е без значение, тъй като меродавен е момента на подаване на документа в съда.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Пред първоинстанционния съд, от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М., е подадена искова 1 молба вх. N 8913/04.08.2025г., с която е предявен осъдителен иск за парично вземане.

По исковата молба е образувано гр.д. N 1063/2024 г. по описа на РС – К., като по делото с разпореждане N 2138/12.08.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на нередовностите й чрез представяне от ищеца на документ за платена държавна такса от 50 лв.; на молба с препис за ответника на хартиен носител или документ за заплатена по сметка на съда държавна такса за възпроизвеждането й в размер на 2 лв. за първа страница и по 1 лв. за всяка следваща на основание чл.102з, ал.3 от ГПК, както и ищецът да уточни начина на сформиране на сумата в размер на 96.33 лв. и да формулира надлежно петитум на исковата молба, като изрично уточни какво представлява сумата, претендирана като платена без основание. Разпореждането е съобщено на ищеца чрез упълномощения адвокат на 20.08.2025г. На 27.08.2025г. в 17.23 ч. по ЕПЕП е подадена молба от ищеца чрез упълномощения адвокат, която съдържа уточнения на посочената сума и формулиране на петитум, като към същата е приложен платежен документ за плащане по сметка на РС-К. на сумата 96.33 лв.. Така постъпилата молба е входирана от служител на РС-К. на дата 28.08.2025г. С обжалваното разпореждане е прието, че молбата за отстраняване на нередовностите на исковата молба е постъпила на 28.08.2025г., поради е просрочена като подадена извън срока за това, изтекъл на 27.08.2025г., поради което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр.д. N 1063/2024г. по описа на РС-К..

Така постановеното и обжалвано определение е неправилно.

Съгласно чл. 102б, ал. 1 от ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма, като съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие – в случая на 27.08.2025 г., в рамките на едноседмичния срок по чл. 129, ал. 2, изр. 1-во от ГПК. Съгласно чл.62, ал.2, изр. 1-во от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.

В случая молбата е постъпила в електронната система на съда в последния ден на срока и след изтичане на работното време – в 17.23 ч.

Формирана е трайна съдебна практика, че общото правило на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ГПК, според което последният ден на срока продължава до двадесет и четвъртия час, при изключението, че ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време, е доразвито в чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК, който гласи, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при 2 нейната техническа обработка на следващия ден, а в случая датата на получаването на електронното изявление в съда, което е постъпило на датата 27.08.2025г., с което е спазен срокът за подаването му.

При така приетото, като е достигнал до противни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 1052/01.09.2025г. по гр.д. N 1063/2025 г. на Районен съд– К., с което върната искова молба вх. N 8913 от 04.08.2025г. и е прекратено производството по гр.д. N 1063/2025 г. по описа на Районен съд-К., IV състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________