Определение № 252 от 22.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Кърджали, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500166 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба вх. № 2112/02.06.2026 г., подадена от адв. Х. К. и от адв. А. Ю., двамата от АК – К. срещу действията на ДСИ при Районен съд – К., извършени на 22.05.2026 г. и обективирани в Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изпълнително дело № 90/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – К.

Жалбоподателите твърдят, че на 20.05.2026 г. са били уведомени, че в изпълнение на обезпечителна заповед № 9/20.05.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 597/2026 г. по описа на Районен съд – К. е образувано изп.д. № 90/2026 г. по описа на СИС при Pайонен съд – К. и на 22.05.2026 г. от 14:00 часа е насрочен опис и предаване на цитираните в уведомлението вещи.

На 22.05.2026 г. в 14:00 часа ДСИ Й. К. посредством предаден й ключ от офис **, притежаван от втория жалбоподател –адв. А. Ю., отворила офиса и извършила принудително отнемане, като предала на назначения от нея „пазач“ – взискателя адв. Д. Г. подробно описаните вещи. За това си действие на основание чл. 521 ГПК съставила Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 22.05.2026 г., подписан от нея и от страните по изпълнителното производство.

Жалбоподателите твърдят, че действията на

ДСИ са незаконосъобразни, като излагат съображения, че при отварянето на 1

22.05.2026 г. в 14.00 часа на офис № **, находящ се в гр. К., бул. “Б.“ № **, ет.

*, ДСИ Й. К. независимо, че установила, че вратата на офис № ** е запечатана с три лепенки, носещи подписи на адв. И. Б., адв. Д. Г. и адв. В. Я., и че на вратата е залепен протокол от 12.05.2026 г., удостоверяващ по чие решение и кои лица персонално са запечатали офиса, скъсала, унищожила и отказала да отрази тези свои действия в обжалвания протокол. Същата допуснала в принудителното отнемане и предаване на вещи да участват лица, които не били страни в производството. Сочи се в жалбата, че през цялото време на извършване на описа и предаване на описаните вещи в офиса присъствали адв.

В. М. и адв. В. Я., които оказвали въздействали върху ДСИ К. какви действия да извършва, без да имат качеството на страни. Това се потвърждавало от съдържанието на обжалвания протокол, в който било отразено, че адв. Я. като председател на Контролния съвет, каквото качество не притежавал към момента, присъствал на подписването на предавани документи от жалбоподателя адв. Х. К..

На следващо място в жалбата се твърди, че ДСИ Й. К. отнела и предала вещи, които са извън обхвата на обезпечителната заповед, респ. програмни продукти за комуникация със съдебните органи, официален печат, квалифициран електронен печат /КЕП/, служебни регистри за входяща и изходяща кореспонденция и касова наличност. Предадена били също счетоводната документация и касови книги, считано от 02.01.2025 г. до 30.12.2025 г., 5 броя папки касови документи, 2 броя касови книги за 2026 г., 3 броя ключове за входната врата на офис **, 1 брой ключ за входната врата на сградата, тетрадка с отбелязвания относно сметка 503 за Банка *** относно група 42 персонал, група 45 разплащане в разчети с бюджета, 2 самостоятелни папки с банкови документи по сметка 503 в Банка *** за 2025 г. и 2026 г.

Жалбоподателите твърдят, че неоснователно и в противоречие на обхвата на обезпечителната заповед, в протокола било отразено, че целият архив, находящ се в офис № ** /без да са конкретизирани какви документи/, е предоставен на адв. Д. Г. По изложените съображения молят съда да отмени обжалваните действия на ДСИ, обективирани в Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 22.05.2026 г., както и изпълнителното производство да бъде спряно на основание чл. 438, изр.1-во, предл. 2-ро ГПК.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ответникът по жалбата адв. Д. Г. от АК – 2

К., в качеството на взискател в изпълнителното производство, е подала писмени възражения, в които изразява становище, че жалбата е недопустима поради липсата на предмет, попадащ в приложното поле на чл. 435 ГПК. Като доказателства са приложени протокол от 12.05.2026 г. за недопускане до офис № ** на новоизбраното ръководство на АК – К. и протокол от 12.05.2026 г. за избор на адв. В. Я. за председател на Контролния съвет на АК – К.

ДСИ Й. К. е изложила мотиви по обжалваните изпълнителни действия, в които е посочила, че изложените в жалбата обстоятелства не отговарят на истината. Счита извършените действия за правилни и законосъобразни.

Допълнително по делото от жалбодателите е постъпило становище по подадените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК писмени възражения от взискателя.

Подадена от жалбодателите е и молба, с която на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК е направено искане за спиране на въззивното производство по делото поради подаване на частни жалби по ч.гр.д. № 597/2026 г. по описа на Районен съд – К. Счита се, че решенията по подадените две частни жалби ще са от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй като ако съдът отмени обезпечителните мерки, то тази отмяна би довела до последваща отмяна на действията на ДСИ, извършени на 22.05.2026 г.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 90/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд – К. се установява, че същото е образувано въз основа на молба на взискателя адв. Д. Г. в качеството на Председател на Адвокатска колегия – К. и обезпечителна заповед рег. № 9/20.05.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 597/2026 г. по описа на Районен съд – К.

От съдържанието на приложената Обезпечителна заповед рег. № 9/20.05.2026 г. е видно, че е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявим от адв. Д. Г. в качеството на Председател на Адвокатска колегия – К. срещу адв. Х. Ат. К., АК – К. и от адв.

А. М. Ю., АК – К., за преустановяване на действията, възпиращи дейността на Адвокатска колегия – К., както и за връщането на недвижима вещ /служебния офис/ и движими вещи /официален печат; касова наличност; архив; счетоводни документи; КЕП; електронни носители; служебни регистри;

3 договори; други вещи/, обезпечаващи дейността на Адвокатска колегия – К., чрез незабавно предаване на компютъра с инсталираните в него програмни продукти за комуникация със съдебните органи, находящ се в служебното помещение на Адвокатска колегия – К., представляващо офис № **, находящо се в гр. К., бул. “Б.“ № **, комплекс „О.“, както и официалния печат, квалифицираният електронен подпис /КЕП/, служебните регистри за входяща и изходяща кореспонденция и касова наличност.

С Разпореждане от 20.05.2026 г. ДСИ е насрочил опис и предаване на посочените в обезпечителната заповед вещи за 22.05.2026 г. от 14:00 часа.

Видно от приложените по делото съобщения с изх. № 4036/20.05.2026 г., № 4038/20.05.2026 г. и № 4041/20.05.2026 г., страните по изпълнителното дело са уведомени, както следва: на 20.05.2026 г. – адв. Х. К., на 21.05.2026 г.

– адв. А. Ю. и адв. Д. Г.

С молба вх. № 1980/22.05.2025 г., подадена от адв. Х. К. и от адв. А. Ю., е направено искане насроченото изпълнение на обезпечителната заповед за 22.05.2026 г. от 14:00 часа да не бъде проведено или да бъде отложено за друга дата, тъй като с молба вх. № 5618/21.05.2026 г. на основание чл. 402, ал. 2 ГПК е поискана отмяна на обезпечението на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, допуснато на основание чл. 397, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК. В молбата е посочено, че по повод проведени избори за органи на Адвокатска колегия – К., са образувани две граждански дела – гр.д. № 3125/2025 г. по описа на ВКС, 3 ГО и гр.д. № 3126/2025 г. по описа на ВКС, 4 ГО, от които само първото е влязло в сила, а второто е висящо. Поради това, до окончателното решаване на спора относно избора на органи на Адвокатска колегия – К., е поискано да не бъде провеждано изпълнението на обезпечителната заповед.

Молбата е оставена без уважение с Разпореждане от 22.05.2026 г. и на същата дата съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение на обезпечителната заповед, за което е съставил Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи, подписан от адв. Д. Г., адв. Х. К., адв. А. Ю. и адв. В. Я.

При тези данни по изпълнителното дело съдът приема следното: предмет на обжалване са действията на съдебния изпълнител по привеждане в изпълнение на обезпечителни мерки, наложени с обезпечителна заповед. В 4 този случай съдебната практика приема, че не се касае за същинско изпълнително действие, подлежащо на обжалване по реда на чл. 435 ГПК.

Изключение правят хипотезите на наложен запор върху вещи по силата на изричното препращане на чл. 401 ГПК към разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, когато е необходима защита интереса на трето лице и каквато хипотеза в случая не е налице. На съдебен контрол, по жалба на някоя от страните, по реда на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК подлежат единствено лимитативно изброените в разпоредбата действия на съдебния изпълнител при същинско принудително изпълнение. Същинското изпълнително действие по чл. 435, ал.

2, т. 3 от ГПК (принудително отнемане на движими вещи или отстраняване от имот) подлежи на обжалване от длъжника само при липса на надлежно уведомяване за изпълнението, каквото оплакване в жалбата изобщо не се съдържа.

Така следва да се посочи, че в изпълнителното производство, образувано по молба на заинтересованата страна въз основа на обезпечителна заповед, съдебният изпълнител няма право да преценява нейната правилност, но същевременно дължи незабавното й привеждане в изпълнение. За образуване на производство по налагане на обезпечителни мерки не се изисква обезпечителната заповед да е влязла в сила, тъй като на обжалване подлежи определението, с което се постановява издаването й. Това съответства на характера на обезпечителното производство, което по дефиниция изисква бързина и изненада спрямо длъжника. С фактическото налагане от съдебния изпълнител на посочените в заповедта мерки целта на обезпечението е постигната, а предметът на производството – изчерпан.

Следва да се посочи също, че обезпечителната заповед не представлява изпълнителен титул – по аргумент от чл. 426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересована страна и на изпълнителен лист, издаден на някое от изпълнителните основания, подлежащи на принудително изпълнение по чл. 404 ГПК, което допълнително потвърждава извода, че изпълнението на обезпечителната заповед не съставлява същинско принудително изпълнение и като такова, подлежащо на обжалване по реда на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Следователно, предвид липсата на правно призната възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител по обезпечителното 5 изпълнително производство, жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Поради недопустимост на жалбата, искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по ч.гр.д. № 597/2026 г. по описа на Районен съд – К. е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Искането за спиране на производството по изп.д. № 166/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – К. на основание чл. 438 ГПК е неоснователно. С налагането на мерките по обезпечителната заповед предметът на производството е изчерпан. На спиране по този ред подлежи извършването на висящо или предстоящо изпълнително действие, но не и на вече реализирано такова. Предвид това, че не може да се спре изпълнението на вече приключили действия, искането се явява безпредметно и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното Окръжен съд – К.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2112/02.06.2026 г., подадена от адв. Х. К. и от адв. А. Ю., двамата от АК – К., срещу действията на ДСИ при Районен съд – К. от 22.05.2026 г., обективирани в Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изпълнително дело № 90/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – К., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 166/2026г. по описа на Окръжен съд – К., като недопустима.