Решение № 1385 от 23.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Бургас, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100501465 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№10839/29.03.2022г., подадена от Я. К. К. с ЕГН **********, от ***, чрез процесуалния й представител адв. Живко Бойчев, против Решение №422 от 09.03.2022 г. по гр.д. №3794/2021 г. по описа на РС-Бургас.

С посоченото решение „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД, ЕИК 102816747, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ЮПЗ, Производствена база на „Алупласт“, представлявано от Теодор Желязков Стоев, е осъдено да заплати на Я. К. К. с ЕГН **********, от ***, следните суми: 18, 87 лв., представляваща сборна мораторна лихва, начислена върху трудовите възнаграждения за м. февруари и м.март на 2021 год., за периода от съответния падеж до 13.07.2021 год.; сумата от 0, 70 лв. - мораторна лихва, начислена върху изплатеното обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие, за периода от 31.05.2021 год. до 13.07.2021 год.; сумата от 4, 18 лв. - мораторна лихва, начислена върху изплатеното обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван отпуск, за периода от 31.05.2021 год. до 13.07.2021 год.

Със същото решение са отхвърлени исковете на Я. К. К. с ЕГН **********, за осъждане на ответното дружество „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД за заплащане на: нетните трудови възнаграждения за месеците февруари и март на 2021 год. в размер на 933, 77 лв.; сборна мораторна лихва върху неплатените възнаграждения за месеците януари, февруари и март на 2021 год. - за горницата над уважения до пълния предявен размер от 13, 73 лв.; трудово възнаграждение от 1503, 40 лв. за положен извънреден труд в периода от м.юни 2020 год. до м.февруари 2021 год. в размер на 158 часа, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 78, 49 лв., начислена върху всяко месечно възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.05.2021 год.; - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 114, 13 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 0, 98 лв., 1 начислена за периода от 01.05.2021 год. до 30.05.2021 год.; - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 114, 13 лв.; - обезщетение за имуществени вреди, причинени от несвоевременно оформяне и предаване на трудовата книжка, довело до невъзможност за започване на друга работа, в размер на 1000 лв., евентуално - обезщетение в размер на 570, 64 лв. - последното дължимо възнаграждение за м. март 2021 год., евентуално неполученото обезщетение за безработица за периода от 15.03.2021 год. до 14.07.2021 год. в размер на 996 лв.; - обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от заболяване, получено при работа в неподходящи условия, както и от психически тормоз, злепоставяне и уронване на авторитета й.

С решението „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Я. К. К. деловодни разноски в размер на 0, 85 лв. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размер на 14, 96 лв. „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лв., както и депозит за вещо лице в размер на 0, 71 лв., а Я. К. К. държавна такса в размер на 120 лв.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение в неговата отхвърлителна част. Жалбоподателят намира първоинстанционният съдебен акт за немотивиран, необоснован, постановен при неправилна преценка на доказателствата.

На първо място се навеждат доводи, че представения документ, озаглавен „Правилник на вътрешния трудов ред в „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД“ е различен от оригиналния и е съставен за целите на съдебното производство. Очевидно са били променени точките, които уреждат работното време и неговото разпределение и то с оглед предявените от въззивницата искове за заплащане на извънреден труд, като за да бъде вместен излишния текст са създадени две страници с поредни номера. Не е била съобразена също така разпоредбата на чл.6 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. По изложените подробно доводи и съображения счита, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата в цялост и поотделно, поради което е постановил и неправилно и немотивирано решение по отношение на исковете за извънреден труд. При положение, че работното време е било с продължителност от 8 до 17, 30 часа, тоест 9 часа и 30 минути, обедната почивка за хранене е била 30 минути, а двете посочени почивки от по 15 минути са очевидно несъществуващи, то ежедневно, в продължение на целия период на действие на трудовия договор, въззивницата е полагала по 1 час извънреден труд, който не е бил заплатен.

Относно исковете за незаплатени възнаграждения за месеците февруари и март 2021 и за иска по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ заявява, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и е следвало да бъде осъден за разноските. На следващо място по отношение на обезщетенията за забава за посочените искове, счита че е налице промяна в КТ, обективирана в разпоредбата на чл.228, ал.3, поради което исковете за лихва за забава е следвало да бъдат уважени с начална дата 01.05.2021 г., а не 31.05.2021 г.

Относно исковете по чл.226 от КТ, поради несвоевременно оформяне и предаване на трудовата книжка посочва, че липсват мотиви, защо първоинстанционният съд е стигнал до извод, че те са неоснователни и недоказани. Сочи, че разглежданият въпрос е разрешаван трайно и последователно от съдилищата, като по него е постановено и тълкувателно решение на ВКС, което е и цитирано във въззивната жалба.

Сочи, че са налице предпоставките за уважаване на исковете. За да се уважи иск за обезщетение поради задържане на трудовата книжка, трябва да са налице следните критерии – прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, наличие на причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане и причинените вреди. Аргументира становището, че всеки един от посочените критерии е налице, като излага доводи по отделно за всеки един от тях.

Относно исковете за неимуществени вреди, поради неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд изразява становище, че е неясно защо съдът приема, че ищцата отсъства по болест и го сочи с укор. Ищцата е отсъствала от работа поради заболяване именно поради лошите условия на работа, които работодателят не се е погрижил да подобри. Единствените два болнични листа, издадени лично на Я. К. по повод нейно 2 разболяване /а не на децата й/, в целия й трудов стаж, са издадени на 08.01.2021 г. и 25.01.2021 г. Конкретно разболяването на 25.01.2021 г. се дължало изцяло на простудяване и лоши условия на труда, които са били умишлено създадени от работодателя.

Сочи, че по делото е бил разпитан свидетел в лицето на св. Р.. Този свидетел е описал подробно работното място и условията на труд на ищцата. Съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства, относно липсата на нормални работни условия, ценил е едностранчиво гласните доказателства, като е дал вяра и преимущество на гласните доказателства на свидетелите на ответното дружество, без да е съобразил, че същите се явяват заинтересовани лица и са зависими от своя работодател.

По тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решението в обжалваната част, като съдът постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД, ЕИК 102816747, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ЮПЗ, Производствена база на „Алупласт“, представлявано от Теодор Желязков Стоев, чрез адв. Димитрина Ройдева, с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, фактическите изводи на съда са обосновани, подкрепени от всестранното, пълно и последователното обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Съдът хронологично и последователно е изложил установените факти, които водели до извод за липсата на предпоставките на множеството предявени евентуални искове. Цитира практика.

Твърди, че правилника за вътрешния трудов ред не е променян по отношение на работното време и почивки. Първоначално ищцата невярно е твърдяла, че при постъпването й на работа й е бил предоставен друг правилник. Във въззивната жалба се твърдяло вече друго – че същият е съставен за целите на производството. Представеното доказателство нито е оспорено първоначално от ищцата, нито са представени доказателства за оборването му. Ищцата е била запозната с правилника за вътрешния трудов ред, което е и декларирала при постъпване на работа. Позовава се и на приетата и неоспорена по делото съдебно – счетоводна експертиза. Невярно са били възпроизведени показанията на св. Р. във въззивната жалба – в жалбата се излагат показания, които не са давани и се изкривяват тези, които са били казани в първоинстанционното производство.

Оспорва се и твърдението, че съдът неправилно е уважил исковете за лихва с начална дата 31.05.2021 г., а не с начална дата 01.05.2021 г. Съдът е изчислил правилно лихвата за забава, като единствено по отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск съдът е изложил, че е дължимо след покана, каквато роля изпълнявала исковата молба.

Не се споделя твърдението за неправилност в изводите на съда, че след като има плащане в хода на процеса, то следва да се присъдят разноски за тези искове. Сама ищцата в исковата молба е написала, че ако до датата на първото по делото съдебно заседание получил възнагражденията си, незабавно щяла да уведоми съда, което обаче не е сторила, както и се обръща внимание на отказа й да постигне споразумение. Също така разноски за държавна такса ищцата не е заплащала предвид характера на производството.

По отношение на иска по чл.226 КТ, вр. чл. 45 и 49 от ЗЗД, сочи, че по делото липсвали доказателства ищцата да е претърпяла вреди от имуществен характер, които да са в резултат от несвоевременното оформяне на трудовата й книжка. Освен вреди, не са доказани и техния размер, нито наличие на причинна връзка между твърдяното незаконно задържане на трудовата книжка и твърдяните вреди.

Прави се анализ на показанията на разпитания по делото свидетел св. К.Я.. Сочи, че е бил ноторно известен фактът, че липсата на трудова книжка няма отрицателни последици, ако трудовият договор е надлежно съставен и подписан от двете страни. Тя е необходима единствено за изчисляване на стажа на даден работник или служител, което било лесно 3 постижимо и с удостоверение. Посочва се, че има противоречие между показанията на така разпитания свидетел и твърденията на ищцата. Излага доводи, че също така не са доказани и размера и периода на тази претенция.

По отношение на иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труда се излагат доводи, че липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се направи извод за основателност на твърденията на ищцата. Това обстоятелство не се променяло от дадените показания от св. Р., които са подробно обсъдени в отговора на въззивната жалба.

Сочи се, че от показанията на св. Д. и св. Х. се установявало, че ищцата е отказала да изпълни поставена й задача, поради което управителят е свалил доверието си от нея. Твърди се, че това е място, през което минават важни фирмени документи, свързани и със срокове и пореден оказ от ищцата да изпълни задача би довел до сериозни последици за дружеството.